Определение № 2134 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4196/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Белово срещу въззивно решение № 211/09.06.2023 г. по въззивно гр.д. № 307/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пазарджишкия районен съд, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ на Й. А. З. срещу жалбоподателя община Белово. Ответникът по касационната жалба Й. А. З. не е подала писмен отговор. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. С първоинстанционното решение е отменена заповед на кмета на община Белово за уволнение на служител, която е заемала длъжността „служител в общински съвет“ в общинския съвет на община Белово, което е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.29а, ал.1 ЗМСМА без предложение на председателя на общинския съвет. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищцата Й. З. е заемала длъжността „специалист обслужване на ОбС“, която е в звено за обслужване на общинския съвет и е на пряко подчинение на председателя на общинския съвет, който е пряк ръководител, но не е работодател. За времето от 28.06. до 30.06.2022 г. З. не се е явила на работа. На 27.06.2022 г. тя е подала заявление за ползване на платен отпуск от 27.06.2022 г. до 30.07.2022 г. включително, върху която председателя на ОбС Б. е поставил резолюция „ Не възразявам “, което не е основание за ползването му, тъй като не е поставено от работодателя. Председателят на ОбС е потвърдил пред съда, че като ръководител е дал съгласие за отпуска. Кметът, който е работодател, е поставил върху молбата резолюция „ Не разрешавам “. Ищцата не е проверила дали и е разрешен отпуск и не се е явила на работа в периода от 28.06. до 30.06.2022 г.. Работодателят не е бил задължен да уведомява ищцата, че не и е разрешил отпуск. Неявяването на З. на работа в периода от 28.06. до 30.06.2022 г. представлява виновно и тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, предл.3 КТ, за което след като са и поискани писмени обяснения и е наложено наказание „дисциплинарно уволнение по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 КТ. Заповедта е мотивирана, работодателят е приел, че разпоредбата на чл. 29а, ал.1 ЗМСМА е неприложима при налагане на дисциплинарно наказание за виновно дисциплинарно нарушение. Субективното право за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188 КТ принадлежи на работодателя и за упражняването му по отношение на служител от звеното по чл.29а, ал.1 ЗМСМА, когато същите виновно са нарушили трудовата дисциплина, законодателят не е въвел изискване за предложение от председателя на ОбС. Изискването на разпоредбата не може да доведе до дерогиране на правото на работодателя. Въззивният съд е приел от правна страна, че в поведението на работодателя има елементи на недобросъвестност по смисъла на чл.8, ал.2 КТ, тъй като и другата служителка в звеното по чл.29а, ал.1 ЗМСМА е била уволнена в същия период от време и така се е целяло затрудняване на работата на ОбС, каквато ситуация цели да предотврати именно разпоредбата на чл.29а, ал.6 ЗМСМА. Уволнението е незаконосъобразно. Текстът на разпоредбата на чл.29а, ал.6 ЗМСМА е изключително императивен. Кметът на общината не може (потъмняването е на въззивния ПзОС) да освобождава служители в звеното, за които не е направено писмено предложение от председателя на ОбС. Въззивният съд се е позовал на мотивите към законопроекта за изменение на ЗМСМА – целта на текста е да се преодолеят проблемите в работата на ОбС, като в известна степен се ограничават правомощията на работодателя - кмета на общината с цел поставяне в равноправно положение на органите на местно самоуправление и предотвратяване на възможността за негативно влияние върху работата на ОбС. Като е предприел действия по налагане на дисциплинарно наказание кметът на общината е пренебрегнал правомощията на председателя на ОбС., на когото законът е делегирал част от правомощията на работодателя. Действията на кмета са незаконосъобразни. ЗМСМА е специален закон по отношение на КТ. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване във връзка с доводи за неправилно приложение от въззивния съд на нормата на чл.29а, ал.6 ЗМСМА (че тя не се прилага при дисциплинарно уволнение), касационният жалбоподател община Белово извежда следните правни въпроси: Императивно ли е изискването на чл.29а, ал.6 ЗМСМА при налагане на дисциплинарно наказание при виновно нарушение на трудовата дисциплина на служител от звеното по чл.29а, ал.1 ЗМСМА, да е направено предложение от председателя на общинския съвет в хипотезата на чл.188, т.3 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 КТ? При налагане от кмета на общината на служител от звеното по чл.29а, ал.1 ЗМСМА на дисциплинарно наказание по чл.188 КТ за неявяване на работа в течение на три последователни работни дни, следва ли или не следва да е направено предложение от председателя на общинския съвет? Жалбоподателят твърди, че поради липсата на съдебна практика по приложението на нормата въпросите имат значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са обусловили изхода от спора. Но настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.29а, ал.6 ЗМСМА не е непълна, неясна, нито противоречива и че жалбоподателят не сочи и не се установява създадена поради неточното тълкуване на разпоредбата съдебна практика, нито твърди и обосновава да са настъпили изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването и, както и че по приложението и има практика на ВКС. Както е прието в определение № 362 /29.01.2024 г. по гр.д. № 4198/2023 г. на IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК по касационна жалба на жалбоподателя ( общинаБелово) срещу друго решение на |П..ОС, (с което са уважени исковете на другата служителка в звеното по чл.29а, ал.1 ЗМСМА за обслужване на ОбС на [община] срещу жалбоподателя община Белово, разпоредбата на чл.29а, ал.6 ЗМСМА е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съгласно тази разпоредба, служителите в звено, което подпомага работата на общинския съвет, се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, като кметът на общината не може да назначи или освободи служители на звеното, за които не е направено писмено предложение от председателя на общинския съвет. Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице това основание за допускане на касационно обжалване.. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответната страна не претендира разноски и не е представила списък на разноски и доказателства за направени разноски, поради което и на нея разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът