Определение № 548 от 02.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2703/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тръкс енд Кардс“ ,Е00Д, с предишно наименование „Ута България“ ЕООД против Решение № 217/14.07.2017г. по в.т.д.№ 114/2017г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено постановеното по т.д.№206/2014г. на Пловдивския ОС решение № 296/19.05.2015г. C първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Ута България“ ЕООД Б. осъдителни частични иск 0в е против М. М. С. за сумата 330 000 лева. - част от общо дължима фактурирана сума 550 112,29 лева, представляваща стойността на получени стоки и ползвани услуги от "Елиа транс* ООД",по предоставени карти на основание договор за ползване на услугата UТA Саrd № 3535000 от 25.07.2011г. за периода 25.02.2013г.-24.02.2014г., ведно със законната лихва, както и за сумата 20000 лв., представляваща част от общо дължима неустойка 414 000лв. по чл.7.5 от цитирания договор от 25.07.2011г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно. Претендира отмяната му. Ответникът по касация М. М. С. изразява становище,че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Третото лице-помагач –„Елиа транс“ 00Д изразява становище в срока за отговор на касационната жалба,че същата е основателна и са налице предпоставките за достъп до касация. Третото лице-помагач на ответника Д. Б. А. не е взел становище по касационната жалба. В изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси,свързани с приложението на чл.202 ГПК, чл294 ГПК и чл.301 ТЗ. Върховният касационен съд,състав на второ т .о .,като взе предвид данните по делото и доводите на страните,намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския АС и се явява процесуално допустима. За да потвърди отново отхвърлителното решение на П. ОС при повторното разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,Пловдивският апелативен съд е приел че страни по представения договор № 3535000 от 25 юли 2011г. ca три търговски дружества. Смисловото разминаване, противоречията в съдържанието на отделните клаузи досежно страните по сделката и тяхното качество,странното разположение на подписите под текста на договора,липсата на подписи на участниците в края на всяка страница на договора,потвърждаващи волеизявленията им,както и на смислова връзка между съдържанието на отделните страници дават основание на въззивният съд да приеме,че липсва изразена от ответника С. воля да отговаря солидарно за задълженията,поети от "Елиа транс“ООД, както и договор между страните по делото,който да е правопораждащ претендираните от ищеца задължения в патримониума на ответника. В изпълнение указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното му решение по т.д.№ 60147/2016г.на IV ГО, въззивният съд е открил производство по оспорване автентичността на договора от 25. 07.2011г.на основание чл. 193 ГПК, указал е на ищеца.че носи доказателствена тежест за установяване истинността на представения от него документ,допуснал е в тая връзка поисканата от ищцовото дружество експертиза при предходното разглеждане на делото и е дал възможност на ищеца да ангажира други доказателства във врьзка с оспорената от насрещната страна автентичност на договора в едноседмичен срок от връчване препис от определението,постановено в производство по чл.267 ГПК. Представеният от ищцовото дружество анекс към процесния договор в указания от съда срок е приет,но не е обсъден в обжалваното решение. Не са обсъдени и констатациите в приетото заключение на СТЕ, квалифицирани от съда като ирелевантни за спора. В контекста на оплакването в касационната жалба за формално изпълнение указанията на ВКС и липса на произнасяне по автентичността на процесния договор е формулиран в изложението процесуалноправният въпрос по приложението на чл.294 ГПК. С оглед съдържанието на възпроизведената част от мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че изведеният въпрос по т.ІІ в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е от значение за изхода на спора по конкретното дело. На въззивния съд е указано при новото разглеждане на делото да открие производство но чл. 193 ГПК, поради оспорена автентичност на договора,да разпредели доказателствената тежест между страните ,да даде указания, за събиране на доказателства за спорните факти и да се произнесе по автентичността на документа. Решението на Пловдивския апелативен съд постановено в отклонение на формираната по реда на чл.290 ГПК. практика на ВКС по въпроса за обвързаността на съда от указанията на ВКС, дадени с постановено от него отменително решение,според която дадените от касационната инстанция указания по прилагане и тълкуване на закона са задължителни за съда,на който делото е върнато за ново разглеждане,включително и относно процесуалните действия на въззивния съд/ в тоя смисъл Решение № 74/13 юли 2016г. по гр.д.№ 5981/2015г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № по гр.д.№ 3417/2013г. на ВКС, ІІ г.о. и др/. Въпросът по т.І, свързан с приложението на чл.202 ГПК и оценката на експертното заключение е от значение за обсъждането на събраните по делото доказателства и възприемането на установената с тях фактическа обстановка, а не и за формиране решаващата воля на съда по предмета на спора. Не е обусловил изхода на делото и въпросът досежно потвърдени действие предприети от името на търговец без представителна власт при условията на чл.301 Т3. Такъв въпрос не е обсъждан въобще в обжалваното решение. Предвид изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на пловдивския АС по т.д.№ 114/2017г. на основание чл.280ал.1 т.1 ГПК по въпроса за обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение,по прилагане и тълкуване на закона. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на второ т.о. на основание чл.288 ГПК