Определение № 3187 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5225/2023 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Х., чрез адв.М. П., против решение № 117/04.08.2023г. по в.гр.д.№ 48/23г. по описа на Окръжен съд Кърджали, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен иска на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, [населено място] по чл. 92 ЗЗД, като е осъден касатора да плати на болницата 8 000 лв. - неустойка по неизпълнен трудов договор № 55 от 08.05.2018 г. за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, като твърди да е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил задълженията си, разяснени с т.2 на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства, ако е преценил, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна; не е обсъдил възражението за прекомерност на неустойката, направено своевременно, а само това за нейната нищожност; не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, за да достигне до извода, че ответникът не е бил в невъзможност на проведе обучението си по специалност „ Гастроентерология“. Поддържа да са неправилни изводите на въззивния съд, че процесната неустоечна клауза не противоречи на императивните разпоредби на чл.66, ал.2 КТ, Закона за здравето, Наредба №1/2015 г. на чл.48, ал.3 от Конституция на РБ, тъй като не накърнява правото на работника/служителя да избере свободно професия или място на работа, както и правото му да прекрати трудовия си договор. В нарушение на материалния закон били направени изводите, че между страните е наличен договор по чл. 234 КТ; че работодателят не е променил едностранно мястото на работа на ответника чрез включването му в работните графици на „спешно приемно отделение“; че работодателят е изправна страна по договора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК няколко групи въпроси и два самостоятелни, изведени от съответните касационни оплаквания. Първата група касае характера на договора по чл.11, ал.1, т.1 Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и съотношението му с договора по чл. 234 КТ. Втората група въпроси касаят заявената нищожност на неустоечната клауза поради противоречието й с КТ и Конституцията на Р България. Третата група въпроси касаят процесуалните задължения на въззивния съд в качеството му на съд по съществото на спора да изготви доклад по делото при промяна на правната квалификация и да се произнесе по всички своевременно въведени възражения. Четвъртата група въпроси касаят възражението за прекомерност на неустойката и включва ли обсъждането му възможността тя да бъде намалена съразмерно на периода на неизпълнената част от договора. Поставени са и въпросите: 5/ Когато в трудовия договор е уговорено „място на работа“ чрез конкретизиране на съответното структурно звено в предприятието на работодателя (в частност конкретно специализирано отделение в лечебно заведение за болнична помощ), съставлява ли едностранно изменение на мястото на работа от работодателя възлагане на друга работа в друго звено в предприятието (в частност друго специализирано отделение за болнична помощ) и 6/ Включването на обща клауза в трудовия договор, по силата на която работникът/служителят се съгласява да изпълнява и други дейности на други работни места по писмено разпореждане на работодателя, достатъчно основание ли е да се приеме, че страните са постигнали взаимно писмено съгласие за изменение характера на работата и мястото на работата или е необходимо да постигнат изрично писмено съгласие по повод конкретна длъжност и конкретно място на работа? В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поставя въпроса: Действителна ли е клауза в срочен трудов договор, която задължава работника/ служителя да заплати неустойка на свой работодател в случай, че упражни правото си да прекрати трудовия си договор преди изтичане на договорения срок по своя инициатива, независимо на кое на предвидените в КТ основания и независимо от факта, че е спазил срока на предвиденото в КТ предизвестие? Насрещната страна по жалбата – ищецът УМБАЛ „Канев“ АД, [населено място], чрез адв. Е. Н., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 10.15 от трудовия договор, сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 вр. чл. 70 КТ – обучение за придобиване на специалност във вр. чл.11, ал.1 от Наредба №1/2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска, въззивният съд е приел за установена безспорно по делото следната фактическа обстановка: На 08.05.2018 г. между страните е сключен процесния трудов договор № 55 за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, с който ответникът приема да изпълнява в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД длъжността „лекар - специализант по специалност „Гастроентерология“, на основание чл. 68, ал. 1 т. 2, във вр. с чл.70 от КТ, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/2015 г. В т.1-3 от договора страните се споразумели, че работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД длъжността „лекар, специализант по специалност „Гастроентерология“ за срок до датата на придобиване на права на специалист по „Гастроентерология“, но не по-късно от 1 година от допускане на специализанта до държавен изпит. В т.9.2 работникът се съгласил на основание чл.119 от КТ да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД след писмено разпореждане на работодателя. Съгласно т. 10.1 от договора работодателят УМБАЛ „КАНЕВ“ АД се задължил да осигури на специализанта д-р Б. М. Х. условия за практическо обучение за придобиване на квалификация по професияталекар по специалността „Гастроентерология“. Съгласно т.10.2 от договора, обучението следвало да се проведе в медицинските отделения на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД - пълно или частично акредитирани за обучение на студенти и специализанти по модули от индивидуален план-програма за специалността „Гастроентерология“, като съгласно т. 10.3 срокът на обучение бил от датата на постъпване на специализанта на работа до датата на придобиване на права по специалността „Гастроентерология“, но не по-късно от една година от допускането му до държавен изпит. По т.10.10 специализантът се задължил да завърши специализацията си и да придобие свидетелство за призната специалност в срок до 1 година от допускането му до държавен изпит. Съгласно т. 10.15 при прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, при която и да е от хипотезите, регламентирани в чл. 25, ал. 1 от Наредба № 1/2015 г. по инициатива или по вина на работника преди изтичане на срока, посочен в т. 10.3, както и когато специализантът не изпълни задълженията си по т. 10.10, същият дължи на работодателя неустойка в размер на 8000 лв., или стойността на направените до момента разходи за обучение, ако те надвишават размера на неустойката. В т. 10.16 е уговорена и законна лихва върху просроченото парично задължение по т. 10.15 от договора. С молба № 258/11.01.2019 г. ответникът изразил желание да бъде отменено заплащането на неустойката по т.10.15 от Договора, поради прекратяване на специализацията му по „Гастроентерология“ и преназначаването му в отделение „Урология“. С молба № 929/11.02.2019 г. ответникът изразил желание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а в случай на несъгласие молбата да бъде счетена за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, при условията и срока по т. 7 от договора – 90 дневно предизвестие. Работодателят изразил несъгласие и приел молба № 929/11.02.2019 г. като такава за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. На основание чл. 326, ал. 1, т. 1 от КТ и със Заповед № 108/09.05.2019г. трудовите правоотношения между страните били прекратени, като в заповедта било вписано задължението на д-р Б. Х. да заплати неустойка за неизпълнения договор, съгласно чл. 10.15 и чл. 10.16 от договора в размер на 8 000 лв., както и законна лихва от 13.05.2019 г. до датата на изплащане на задължението. Тази заповед е връчена на ответника на 10.05.2019 г. УМБАЛ „КАНЕВ“ АД е акредитирана да осъществява практическо обучение /учебна програма и преддипломен стаж/ на студенти по изброените професионални направления, включително и по направление „гастроентерология“. Началната дата на специализацията на ответника е 09.05.2018г., а за ръководител на специализацията е определена д-р Г. Н. В.. През 2018 г. в III ВО, където е назначен ответникът, са работили лекари специалисти по гастроентерология - д-р Й. Н.-Началник на отделението, д-р Г. В., д-р Р. К., както и лекари специализанти - ответникът и д-р Б. М.. На 01.01.2019 г. д-р К. е напуснал отделението, като на 01.02.2019 г. на негово място е назначена д-р Н. П. М.. Д-р Г. В. е отсъствала по болест през м. януари, м. февруари и м. март 2019 г. Независимо от отсъствието на д-р В., Трето вътрешно отделение е разполагало с достатъчен персонал от специалисти и е продължило да изпълнява Договор № 180369/08.06.2018 г. с НЗОК по медицинска специалност „Гастроентерология“ по клинични пътеки 68,69,70,71,72,73,74,75,76. Съгласно утвърдения индивидуален план за обучение на ответника, за времето от 09.05.2018 г. до 08.07.2018 г. е предвидено да се проведе практически стаж по специалността „Ендокринология“, от 09.09.2018 г. до 08.11.2018 г. - практически стаж по модул „Нефрология“, от 09.11.2018 г. до 08.01.2019 г. д-р Х. е бил обучаван по модул „Хематология“, от 09.01.2019 г.- до 08.04.2019г.- по модул „Кардиология“, от 09.04.2019г. до 08.06.2019г. - модул „Пневмотология и Фтизиатрия“. Ответникът е провел практически стаж в посочените отделения и по посочените специалности, видно и от представените от същия удостоверения. Обучението по модул „Гастроентерология“ ответникът е следвало да проведе в периода 09.09.2019г. - до 08.05.2022 г. През процесния период ответникът е давал дежурства в „Спешно отделение“, за което се е съгласил съобразно чл. 119 КТ с подписване на договора. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е достигнал до крайния извод, че предявеният иск, квалифициран като такъв по „чл.234, ал.3, т.2 от КТ във вр. с чл.92 и чл.86 ЗЗД“, е доказан по основание и размер по следните съображения: Процесният трудов договор № 55/08.05.2018 г., със срок определен по чл. 11, ал. 1, т. 1 на Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, съдържа клауза за изпитване до шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Той отговаря на изискванията на чл. 66, ал. 1 от КТ. Действителен е, включително уговорката за неустойка по т.10.15, тъй като същата, в съответствие с чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, предвижда отговорност при незавършване на обучението, когато прекратяването на специализацията прави разходването на средствата за обучението неоправдани. Неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави, тъй като не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Ищцовото дружество е изправна страна по договора. Ответникът по своя инициатива е прекратил процесния трудов договор преди изтичане на уговорения в него срок, което поражда за насрещната страна правото да претендира съгласно чл. 10. 15 уговорената между тях неустойка. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. С оглед изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по част от посочените по –горе трета и четвърта група въпроси от изложението, а именно по въпроса: следва ли и при какви предпоставки съдът да намали на основание чл. 92, ал.2 ЗЗД неустойката при своевременно направено възражение за прекомерността й. Обжалването следва да се допусне, за да се провери дали по този въпрос въззивният съд не се е отклонил от константните разрешения на съдебната практика на ВКС за задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор, да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, за да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото, както и от разрешенията на каузалната съдебна практика ( р. № 28/01.07.2011г. по гр.д.№ 243/2010г., ВКС, ІVГО; р. № 272/05.10.2011г. по гр.д.№ 1637/2010г., ВКС, ІІІ ГО;р. № 7/23.05.2018 г. по т.д. № 2378/2016г., ВКС, ІІ ТО; р. № 88/22.6.2010 г. по т.д.№ 911/2009 г. на І ТО, р. № 65/14.04.2009 г. по т.д.№ 589/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 223/19.04. 2016 г. по т.д.№ 3633/2014 г. на І ТО и др.) относно предпоставките, при които съдът може да намали уговорената неустойка поради прекомерност. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 160,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.