Определение № 409 от 01.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, поделение „Железопътна секция С.” чрез юрисконсулт М. К. против въззивно решение № 3886 от 05.06.2012г. по гр. дело № 5952/2012г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 01.03.2012г. по гр. дело № 48423/2011г. на Софийски районен съд и е признато за незаконно и отменено уволнението на Г. Димитрова М. извършено със заповед № 1042 от 12.09.2011г. на директора на Железопътна секция С., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „специалист кадастър и технически архив” в служба „Управление на собствеността и кадастъра” при Железопътна секция С. към Национална компания „Железопътна инфраструктура”, която е осъдена да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3492 лв. за периода 13.09.2011г.-13.03.2012г., със законна лихва, считано от 11.11.2011г. до окончателното изплащане. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е поставено в противоречие с решение по гр. дело № 18243/2011г. Софийски районен съд, потвърдено с решение по гр. дело № 11920/2011 г. на Софийски градски, без данни да е влязло в сила, с което е разгледан идентичен случай и в тази връзка поставя правния въпрос за тълкуването на чл. 329 КТ - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата Г. Димитрова М. - Г. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че в изложението липсва изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, както и че представената съдебна практика не отговоря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване, разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване изложението да съдържа точен и ясен правен въпрос включен в предмета на спора, който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Жалбоподателят се позовава на противоречиво разрешен правен въпрос „по тълкуване разпоредбата на чл. 329 КТ” между обжалваното решение и представено съдебно решение по идентичен случай, за което няма данни да е влязъл в сила съдебен акт. По смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и съобразно задължителната съдебна практика установена с ТР № 1 от 19.02.2010г. ОСГТК ВКС - съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдени решения. Чрез представените съдебни решения жалбоподателят не установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което изключва основанието за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че по приложението на чл. 329 КТ е установена задължителна съдебна практика с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г. на ОСГК ВКС, според което при задължителност на подбора, когато правото на подбор става част от правото на уволнение, съдът извършвайки съдебен контрол за законосъобразност на уволнението, извършва съдебен контрол й за законност на подбора, оспорен от ищеца. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приетото тълкувателно решение, на което съдът изрично се е позовал като е приел, че представения протокол за подбор № 3/02.0.2011 г. не установява законност на подбора. Прието е, че от протокола не става ясно, какви длъжности са заемали лицата, между които е извършен подбор - дали всичките са заемали длъжността изпълнявана от ищцата или подборът е извършен между сходни длъжности в сектор „Управление на собствеността”, като се има предвид организационната структурата на поделение Железопътна секция С. включваща две секции, всяка от която има сектор „Управление на собствеността” със съответен щат и Техническо звено със съответен щат. В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, съдът е извършил съдебен контрол на подбора като е приел, че работодателят не е доказал, измежду лицата по подбора, защо ищцата е предложена за съкращение. Позовал се е на липсата на представени карти за оценка на всички участвали в подбора, чрез които може да се провери дали по отношение на всички участници са приложени еднакви критерии за оценяване, дали тези критерии отговорят на установените по чл. 329 КТ, както и на липсата на доказателства, че дадената оценка за ниво на изпълняваната работа от ищцата обективно отразява нейните професионални качества, подготовка и умения за изпълняваната дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че въпроса за приложението на чл. 329 КТ с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 580 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.