Определение № 1523 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 911/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 04.01.2023г. по гр.д.№2878/2022г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ. Жалбоподателят- Е. М. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда, чрез процесуалния си представител застъпва становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил изцяло предявения от Е. М. срещу Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ зазаплащане на сумата от 34 605,44 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа и извършен предварителен контрол законосъобразност на техническата документация по 47 проекта, финансирани по Програма за зелени инвестиции и сключени договори между ПУДООС и НДЕФ, в периода от01.01.2012 г. до 02.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване наисковата молба в съда – 26.10.2018 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 461,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихвавърху главницата за периода от 03.11.2015 г. до 25.10.2018 г. Установено е по делото, че Е. М. е работила по трудовоправоотношение с Предприятие за управление на дейностите по опазване наоколната среда /ПУДООС/ на длъжността „Главен експерт – предварителен контрол“ в дирекция „Финансиране на екологични проекти и дейности“,считано от 05.03.2007 г. Констатирано е, че със заповед No 447/03.11.2015 г., издадена от изпълнителния директорна ПУДООС, е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ-липса на качества на работника и служителя за изпълняваната работа, считано от датата на връчване на заповедта – 03.11.2015 г. Установено е, че на 07.03.2012 г. е подписаноТристранно споразумение за предоставяне на финансиране относно схема зазелени инвестиции между Министерство на финансите, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и Национален доверителен екофонд от 07.03.2012 г., по силата на което и при изпълнение на изискванията, предвидени в него, ПУДООС се задължава да предоставя мостово финансиране на НДЕФ. Във връзка с тристранното споразумение ПУДООС е поело задължения за администриране на подадени от НДЕФ заявления за отпускане на безлихвени заеми, извършване на предварителна проверка на инвестиционни проекти, проверка на количествено – стойностни сметки и анализ на цените, внасяне на предложения в УС на ПУДООС за одобряване или отхвърляне на искане за финансиране, подадено от НДЕФ, сключване на договор за безлихвен заем с НДЕФ за всеки одобрен от УС на ПУДООС инвестиционен проект за зелени инвестиции, осъществяване на плащане към НДЕФ по тристранното споразумение, осъществяване на текущ контрол. Констатирано е, че въз основа на решение No 201/26.03.2015 г. на МС, решение на УС на ПУДООС, обективирано в Протокол No 2/12.05.2015 г., и докладна записка на главния счетоводител от 30.11.2015г., средства в размер на 65000 лв., предназначени за покриване на разходи за административно управление на ПУДООС, е следвало да бъдат разходени до края на 2015 г. Установено е, че със заповед No РД 01 – 81 от 18.12.2015 г. изпълнителният директор на ПУДООС е разпределил сума за допълнително възнаграждение на работещите 26 служители в ПУДООС по списък към 15.12.2015 г. в общ размер на 59 000лв., от която сума е следвало да бъдат приспаднати необходимите осигурителни вноски за сметка на работодателя. В заповедта е посочено, че средствата следва да бъдат разпределени и раздадени на служителите в дирекция „АПФО“, дирекция „ФЕПД“, главния инспектор, финансовия контрольор и главния вътрешен одитор на база отработеното време запериода 2012 – 2015 г., без служителите, които са освободени към 15.12.2015г., като допълнително възнаграждение. Посочено е, че разпределението на средствата следва да бъде извършено по списък на служителите от ПУДООС, участвали в изпълнението на дейностите по проектите по Националната схема за зелени инвестиции, приложен към заповедта. Съдът е приел, че видно от Списъка на служителите от ПУДООС, участвали в изпълнение на дейностите по проектите по Националната схема за зелени инвестиции, във връзка със сключеното Тристранно споразумение от 07.03.2012 г. между МФ, ПУДООС и НДЕФ за мостово финансиране съссредства на ПУДООС впериода 2012 – 2015 г., Е. М. не фигурира в него. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че общата сума на начислените и изплатени от ПУДООС допълнителни трудови възнаграждения на служителите на предприятието по заповед No РД 01 – 81/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на ПУДООС е 49 946,00 лв. В заключението е посочено, че относно участието на ищцата в работата по контрола на проектите за зелени инвестиции в отделните справки, представени по делото, се съдържа различна информация.Според справката за финансирани проекти по програма Зелени инвестиции и сключени договори между ПУДООС и НДЕФ, приложена на л.18 – 23 от първоинстанционното дело, работата по контрола на проектите е изпълнявана от екип от трима служители, както следва: Е. М. – 48,5 бр.проекти, Ж. К. – 15 бр. проекти и С. Ш. – 6,5 бр.проекти, докато в справки – Приложение No 1 и Приложение No 2 към Докладната записка на главния счетоводител на ПУДООС, находящи се на л. 82 – 87 от първоинстанционното дело, са описани 51 договора за финансиране, като не е посочен броя на проектите. В справките се съдържа информация за служителите от двете дирекции, които са работили по част от договорите, нов тях не фигурира името на Е. М.. Съдът е съобразил заключение на съдебно – счетоводна експертиза приета по делото, че ако критерият за разпределение на средствата за допълнителни възнаграждения на служителите в дирекция „ФЕПД“ в периода от 2012 г. до 2015 г. е отработеното време, а не конкретната работа по проектите и при преизчисление на възнагражденията на персонала на ПУДООС, само на база на отработеното време, ако ищцата е включена в списъка, следва да получи сума 2 159,21 лв., а при условие, че само трима служители са работили по проектите и цялата сума за допълнителни възнаграждения следва да се разпредели между тях, то сумата е в размерна 34 605,44 лв. Съдът, като е анализирал заключението на вещото лице и другите събрани по делото доказателства, е приел, че същото не следва да се кредитира от съда в частта, в която е посочено, че критерий за разпределение на средствата за допълнителни възнаграждения на служителите в дирекция „ФЕПД“ в периода от 2012 г. до 2015 г. е отработеното време, а не конкретната работа по проектите, тъй като се касае за правен извод на вещото лице, който не е в компететността на експертизата, като при това от събраните по делото писмени доказателства /докладни записки и заповед No РД 01 – 81 от 18.12.2015 г. на изпълнителния директор на ПУДООС/, се установява, че разпределението на средствата следва да се извърши по списък на служителите от ПУДООС, участвали в изпълнението на дейностите по проектите по Националната схема за зелени инвестиции, приложен към докладната записка, в който ищцата не фигурира. Съдът е съобразил представените по делото Вътрешни правила за работна заплата на служителите в ПУДООС и разпоредбата на чл.66, ал.1т.1 КТ и е достигнал до извод, че трудовото възнаграждение е част от съдържанието на трудовото правоотношение, като основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са задължителен реквизит на трудовия договор. Посочва се, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Изложени са съображения за това, че допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по - висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и днитена официални празници, за времето, през което работникът или служителят ена разположение на работодателя извън територията на предприятието и др.и тези с постоянен характер са тези посочени в чл. 11 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплатаНСОРЗ/ – за по - висока професионална квалификация /работник илислужител, притежаващ образователна и научна степен „доктор” или научнастепен „доктор на науките”/ и по чл. 12 от НСОРЗ – за придобит трудов стаж и професионален опити са задължителни за изплащане /по арг. от чл. 6, ал.1, т. 1 НСОРЗ/, когато са налице предпоставките запридобиване на правотода се получават от работника или служителя. Развити са съображения за това, че премията /целеви бонус/ в случая представлява допълнително възнаграждение по см. на чл. 21, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 26, ал.9 от Вътрешните правила за работна заплата в ПУДООС, но то не е с постоянен характер и изплащането на дял от общия размер на отделните служители не е безусловно, а се дължи след преценка на работодателя съгласно условията и реда, определени в чл. 26, ал.9 от Вътрешните правила за работна заплата на служителите в ПУДООС. Прието е, че преценката за наличието на основания за изплащането на бонуси на лица, посочени в списъка към заповед на работодателя, не подлежи на съдебен контрол, тъй като се касае за решение в кръга на работодателската компетентност, което е част от управленската функция на трудовия процес, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдът е счел за неоснователни са доводите на ищцата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.146, ал. 1, т. 5 ГПК, като не е разпределил правилно доказателствената тежест, тъй като именно на нея е било указано да докаже, че претендираното трудово възнаграждение е било уговорено между страните по делото, респ. чей се следва на друго законно основание. С оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.357, ал. 1 във вр. с чл.128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 34 605,44 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа и извършен предварителен контрол за законосъобразност на техническата документация по 47 бр. проекта, финансирани по Програма за зелени инвестиции исключени договори между ПУДООС и НДЕФ, в периода от 01.01.2012 г. до02.11.2015 г., е неоснователен и го е отхвърлил. Предвид формирания извод за липса на главен дълг съдът е отхвърлил и акцесорният иск за заплащане на сумата от 10 461,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.11.2015 г. до 25.10.2018 г., също следва да се отхвърли като неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото, за това кои допълнителни трудови възнаграждения имат постоянен характер, когато те са предвидими и сигурни плащания, представлява ли допълнително възнаграждение това за положения труд по сключено от работодателя споразумение за работа по европейски проекти, който е с критерий отработено време и налице ли е дискриминация по отношение на служители от страна на работодателя, когато те са работили по европейски програми и след прекратяване на трудовия им договор не им е било изплатено допълнително възнаграждение за работа по тези програми.Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПк за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат всички спорни факти от значение за делото, а съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, решаващият съд следва да основе решението си на установените обстоятелства по делото, като в мотивите на решението посочи преценката на доказателствата и произтичащите от нея фактически констатации и правни изводи. В случая въззивният съд е изпълнил задължението си за изчерпателно разрешаване на спора, чрез обсъждане на спорните въпроси, конкретно посочване и анализ на доказателствата, относими към тези въпроси и обосноваване на съответните изводи. В практиката на ВКС, застъпена и в решение от 20.10. 2014г. по гр.д. № 7716 / 2013г. и решение от 12.03.2014 г. по гр. дело № 4256/2013 г., се приема, че НСОРЗ от 2007г. брутната работна заплата се състои от три компонента: 1) основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2) допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и 3) други трудови възнаграждения, определени в нормативни актове или в индивидуалния трудов договор, поради което правно значение имат не всички допълнителни трудови възнаграждения, а само тези с постоянен характер. Приема се, че постоянен характер имат не само допълнителните възнаграждения, които се начисляват и изплащат, макар и в различен размер, ежемесечно или на по-дълги периоди, но и тези, дължимостта на които се определя не според преценката на работодателя, а според обстоятелствата – ежемесечно или на по-дълги периоди, като такива са всички допълнителни възнаграждения, дължими по колективни трудови договори, уреждащи начина на определяне на възнаграждението за труд – според реализираната печалба, според формирания фонд работна заплата и др.Посочва се, че съобразно НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Въззивният съд при съобразяване с практиката и законовите разпоредби е приел, че в случая претендираната от ищцата сума не представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер което работодателят е длъжен да й заплати. Що се касае до въпроса налице ли е дискриминация по отношение на служители от страна на работодателя, когато те са работили по европейски програми и след прекратяване на трудовия им договор не им е било изплатено допълнително възнаграждение за работа по тези програми, то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване.Този въпрос не е бил поставян за разглеждане нито пред първоинстанционния съд с исковата молба, нито пред въззивния съд, поради което не е обусловил изводите на последния за неоснователност на предявения иск. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят разноски пред ВКС в размер на 100лева за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът