Определение № 390 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 798/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, в редакцията след изм. с ДВ, бр. 86/2017г. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Л. И., подадена чрез гл. юрисконсулт В. Ф. и старши юрисконсулт М. П., срещу въззивно решение № 8000 от 28.11.2017г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 11620/2017г., в частта, с която е потвърдено решението от 05.01.2017г. по гр. д. № 10161/2013г. на Софийски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от П. М. П. срещу [фирма] искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, като е отменена заповед № 52/30.01.2013г. на управителите на ответното дружество, с която на ищеца е наложено наказание „уволнение“; ищецът е възстановен на заеманата длъжност „машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“ в Експлоатационен пункт С., при Локомотивен район Д. на [фирма] и ответникът е осъден да му заплати сумата над размера от 4 099,92 лв. до размера от 4 675,32 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода от 01.02.2013г. – 01.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2013г. В частта, с която е потвърдено решението от 05.01.2017г. по гр. д. № 10161/2013г. на Софийски районен съд, 119 състав, в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на заповед № 13/07.01.2013г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и по чл. 128 КТ за заплащане на сумата от 529, 46 лв. – трудово възнаграждение за месец 01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2013г., въззивното решение не подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Освен предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с конкретно формулирани в изложението правни въпроси, касаторът заявява и подробно обосновава искане касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК /нова, ДВ, бр.87 от 2017 г./ - поради очевидна неправилност на въззивното решение. Поради изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от З., Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. с определение №204 от 22.06.2018г. е спрял производството по гр.дело № 798/2018г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к.д.№ 10/2018г. и постановяване на решение по него. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала. На 06.11.2018г. е обявено решение № 15 на КС по к.д. №10/2018г. като искането за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК /обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „...както и при очевидна неправилност.“ е отхвърлено. По горните съображения съдът: