Определение № 748 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 57/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Алекстрейд“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 91 от 22.07.2025г. на Апелативен съд Велико Т. по в.гр.д. № 229/2024г., с което е потвърдено решението по т.д.№ 96/2023г. на ОС Русе за отхвърляне на иска срещу „Свинекомплекс Н.“ АД, [населено място], обл. Русе, квалифициран по чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата 750 000лв. - частичен иск от общо дължими 1 305 843.60 лв. – стойност на подобрения (реконструкция и модернизация) на седем броя сгради - халета, находящи се на територията на свинекомплекса, извършени от ищеца в качеството му на наемател по прекратен впоследствие от ответника - собственик и наемодател, наемен договор.

В касационната жалба са изложени оплаквания за очевидна неправилност и неправилност на обжалвания акт, които са основани на довода, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при изготвянето на доклада по чл.146 ГПК, а въззивната инстанция не е предприела дължимите процесуални действия при въведено във въззивната жалба оплакване в този смисъл. Твърди се, че същевременно въззивната инстанция е „променила“ предмета на доказване, определен от окръжния съд. Наведени са доводи за допуснато грубо нарушение на принципите на гражданското съдопроизводство поради отказ на апелативния съд делото да бъде попълнено с относим доказателствен материал - поисканите в жалбата експертизи. Възразява се, че не е обсъдена приетата пред второинстанционния съд оценителна експертиза, която посочва пазарната стойност на процесните сгради: към 2008г., когато е извършена контролна проверка от органите на ДФЗ; и към момента на връщането им на свинекомплекса; че не са анализирани финансово-отчетната информация за стойността на халетата, информацията, отразена в бизнес плана на ищеца, одобрен и финансиран по програмата САПАРД, в който детайлно е описано конструктивното и техническо състояние на сградите, приходите, реализирани посредством експлоатацията им през предходната година, и очакваните бъдещи приходи. Възразява се, че по делото е събрана достатъчно информация относно стойността на процесните сгради както към момента на сключване на наемния договор, така и към момента на реализираните от ищеца подобрения в тях, поради което се поддържа искане за отмяна на въззивното решение и постановяване уважаването на иска, а в условията на евентуалност, връщане на делото за повторно разглеждане със задължителни указания.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение. Според касатора тя се изразява в приемането за недоказани както фактът на увеличаване на стойността на процесните сгради, така и фактът на обогатяване на насрещната стана при връщането им в патримониума й, при положение, че в нито един момент от развитието на производството, доказването на тези факти не е разпределено от съда в тежест на ищеца, съответно не му е предоставена възможността да ангажира доказателства. Очевидната неправилност е аргументирана и с довода, че в грубо неизпълнение на задълженията си по т.2 от ТР №1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съставът на апелативния съд не е допуснал направеното във въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза при съдържащо се в жалбата оплакване за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.146 ГПК и неточност на дадените от първоинстанционния съд указания. Визираният порок е обоснован с нарушаване на равенството на страните и предвидимостта на дейността на съда по отношение на дължимата и търсена защита и съдействие и разясненията в решението по гр.д. № 2322/2018г. на 4 г.о. на ВКС.

При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:

1 / „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?; 2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; 3/ Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?“, по които се твърди произнасяне в противоречие с ППВС №1/1953г. и в множество цитирани актове по чл.290 ГПК. Изложени са аргументите, че съставът не е обсъдил цялата информация, отразена в бизнес плана, изготвен и представен от ищеца за целите на програма „Сапард“, по която е финансирана част от реконструкцията на свинекомплекса, осъществена от „Алекстрейд“ (описание на техническото и конструктивно състояние на сградите, очакваните бъдещи приходи, балансовите им стойности; посочената от ответника в отчетната информация цена на придобиване на процесните сгради 12 000лв.). Поддържа се, че извън произнасянето на съда е и установената от вещото лице Ф. пазарна стойност на извършените СМР 1 535 075лева.

С доводите, че независимо от изложените във въззивната жалба оплаквания за необходимост от ново установяване пред въззивната инстанция на стойността на процесните сгради към момента на връщането на държането им на ответника, въззивната инстанция не позволила ангажирането на доказателства в този смисъл, при положение, че е имала и задължение служебно да възложи такава задача, са поставени въпросите:

4/ „Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства относно спорни въпроси по делото от значение за правилното му решаване, при положение, че в решението на първоинстанционния съд е прието за доказано съществено обстоятелство, без съдът да има специални знания за да направи извод за наличието или отсъствието му и във въззивната жалба се съдържа нарочно оплакване в тази връзка?; 5/ Следва ли въззивният съд при непълен доклад по чл. 146 от ГПК и неправилно разпределение на тежестта на доказване да даде указания към страните относно разпределената доказателствена тежест и за възможността им да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в пърната инстанция, поради неточност на доклада?; 6/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза за установяване стойността на вложените от ищеца средства и каква е увеличената стойност на имотите към датата на връщането им на наемодателя, при предявен иск по чл. 59 ЗЗД?“ Допълнителната предпоставка е въведена чрез позоваване на т.3 на ТР №1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и цитирани актове по чл.290 ГПК.

В подробен писмен отговор „Н. агро“ АД, правоприемник на първоначалния ответник оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Претенцията на ищеца, заявена като частична, е формирана от четири пера: извършени в процесните имоти подобрения по договор, сключен на 30.11.2002г. с изпълнител „Тедгруп“ ООД и възложител „Алекстрейд“, във връзка с одобрен бизнес план и сключен на 23.08.2007г. договор от последното дружество с ДФЗ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на САПАРД, и издадени през периода 07.01.2008г.- 29.07.2008г. фактури, по която претенция се търси разликата между общата стойност на подобренията и финансираните от САПАРД, т.е. претендира се стойността на финансираните изцяло за сметка на ищеца дейности; второто перо е за подобрения, възложени също на „Тедгруп“ на същата дата по друг договор за строителство с предмет събаряне на сгради, допълнителни СМР и изграждане на външно ел. захранване и издадени фактури през периода февруари 2008г.- 29.07.2008г.; претендират се на трето място разходи за консултантски и проектантски услуги, възложени на „Агропромпроект“ по повод кандидатстване по програмата САПАРД от 10.08.2006г. и фактури от 03.11.2006г. и 09.01.2008г.; последната претенция е за материали, вложени при реализиране на подобренията, закупени в периода 12.03.2008г. – 17.09.2008г. (при данни за приключили на 29.07.2008г. на дейности по първите два договора с „Тедгруп“).

Въззивната инстанция е приела за установени посочените в исковата молба обстоятелства: сключването на 07.06.2006г. договор за наем между страните по спора с предмет процесните 7 броя халета, с първоначален срок на действие 10 години, по който с анекс от 31.10.2006г., наемодателят е дал съгласие да извършване на подобрения в имота, без да е постигната договорка за чия сметка ще са те; сключването на договора с ДФЗ за дейностите, посочени в предложения от кандидата бизнес план при размер на помощта 50% от одобрените и реално извършени дейности, както и приключването на правоотношението с изплащането на помощта на 10.12.2009г.; сключването на двата договора от 30.11.2007г. с „Тедгруп“, сключването на договора за проектантски услуги с „Агропромпроект“ и предаването на 03.11.2006г. на ищеца на документацията за обекта - База за свине, ремонт и модернизация [населено място], съдържаща проектна документация във фаза технически проект и бизнес план; прекратяването на наемния договор, считано от 22.04.2020г. по искане на наемодателя поради неплащане на 3 месечни наемни вноски; изготвянето по искане на ищеца след прекратяването на наемното правоотношение, на 06.07.2020г. на оценителски доклад за определяне на пазарната стойност на извършените подобрения на база годишните счетоводни отчети на възложителя, други счетоводни документи, отчети, бизнес план, договори, СМР протоколи и др., съгласно който оценката им е 1 088.203лв. За последната сума, ведно с включен ДДС, ищецът е издал фактура № 10001/5.08.2022г. на стойност 1 305 843.60лв., въз основа на която е формиран посоченият пълен размер на претенцията, заявена в процеса като частична. За безспорно установено въззивната инстанция е приела, че за процесните обекти е бил сключен предварителен договор от 27.02.2023г., а с договор, оформен с нотариален акт от 19.03.2024г., те са преминали в собственост на трето лице.

Въззивната инстанция е обсъдила заключенията на изготвените по делото експертизи. Приела е от правна стана, че претенциите са с правно основание чл. 59 ЗЗД - ищецът се позовава на качеството си на наемател на недвижими имоти, собствени на ответника, и по време на действие на наемното правоотношение е извършил разходи за подобрения на обектите, които не са му заплатени. Мотивирала е, че съгласно ППВС № 1/1979 г., когато държател подобри чужд имот, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД, като неоснователно обогатилият се за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съставът е приел, че може да се обоснове извод за реалното извършване на СМР от страна на „Тедгруп“ ООД по договора от 30.11.2007 г. за договорена стойност от 1 219 442 лв., при наличието на приобщения към делото инвестиционен проект и бизнес план, с които „Алекстрейд“ ООД е кандидатствало за безвъзмездна финансова помощ пред ДФЗ. Изследвано е, че документите за строителство и изпълнението му са приложени към досието, водено от фонда, и прието като доказателство; за извършените СМР са правени проверки за документално съответствие, както и проверки на място; извършените разходи за строителство са осчетоводени при ищеца, като върху активите се е начислявала амортизация. Отдадено е значение и на обстоятелството, че на ищеца е изплатена безвъзмездна финансова помощ за извършените реконструкции. Даден е отговор, че се касае за стопански постройки, при които не се изисква одобряване на инвестиционния проект - чл. 147 ЗУТ, нито се изисква разрешение за строеж и за ползване и въвеждане в експлоатация.

Приет е за недоказан фактът на извършени строително монтажни работи по втория договор, сключен с „Тедгруп“ ООД, на стойност 375 500 лв., със съображенията, че сочените като извършени СМР по него, не са били предмет на проверки от ДФЗ; видно от фактурите е осъществявано събаряне на самите сгради, но доказателства за конкретно реализирани дейности по делото не са събрани.

За недоказана е счетена претенцията по перото за закупувани материали на обща стойност 22 835,36 лв., за които ищецът тъврди, че са вложени в реконструкцията на сградите, със съображенията, че значителна част от фактурите са с дата след уточнените във въззивното производство периоди на извършване на подобренията, както и, че не е доказано, освен реконструкция по сградите, ищецът да е извършвал монтаж на технологично оборудване.

Въззивната инстанция е формирала две групи самостоятелни решаващи изводи:

1/ За недоказано в процеса е приела твърдението в исковата молба, че с извършените строително - монтажни работи са извършени подобрения в имотите, с които наемодателят се е обогатил. Изложени са съображенията, че терминът „подобрения“ е вещно правен, и за да се приеме, че такива са извършени, следва да се установи, че върху сградите е осъществено въздействие по начин, по който те да са увеличили стойността си. Обсъдено е, че само когато разноските са се отразили върху стойността на вещта, е налице обогатяване на собственика, тъй като неговото имущество се увеличава, а по делото липсват данни за състоянието на сградите преди извършване на строително монтажните работи. Анализирано е, че в договора за наем е посочено, че сградите се отдават за угояване на прасета, като наемодателят се задължава да предостави вещта във вид и състояние, което да отговаря на ползването, за което е наета; в изработения инвестиционен проект за кандидатстване по САПАРД е посочено, че конструкцията на сградите е в добро експлоатационно състояние, те са измазани, подът е със стоманобетонова настилка, съществува канализация, електрозахранване, окачен таван, като липсват данни това състояние на сградите да е компрометирано по някакъв начин. Прието е, че посочените в инвестиционния проект запълване на стара канализация и изграждане на нова, изпълнението на нова стоманобетонова настилка, изграждане на нов окачен таван, демонтаж на стари метални рамки и монтиране на нови и др., не е доказано да повишава стойността на имотите, предмет на наемното правоотношение, предвид липсата на информация за състоянието им преди извършване на тези СМР. Счетено е, че от данните по делото може да се обоснове извода, че сградите са били годни за употребата им по предназначение към момента на сключване на договора и преди извършване на процесните строително монтажни работи.

2/ Същевременно е приела за недоказано и обогатяване на наемодателя с мотивите, че не е установено твърдяните за извършени подобрения да са съществували както към момента на прекратяване на договора и връщането на имотите на наемодателя, така и към момента, в който сградите са огледани от вещите лица по допуснатите съдебно - технически експертизи. Акцентирано е, че отъстват като доказателства протоколи за предаване и приемане на вещите при прекратяването на договора с отразяване на тяхното обективно състояние, а приложеният от ищеца оценителски доклад, изготвен на 06.07.2020г., не може да бъде ползван като достоверен източник на информация за състоянието на сградите към този момент, тъй като в него е отразено, че е изготвен на база предоставени документи от възложителя, като няма данни да е извършен оглед на сградите на място и да е описано тяхното състояние. Подчертано е, че предметът на оценка, посочен от оценителя, е пазарна стойност на строително монтажните работи, а не оценка на сградите според състоянието, в което се намират; че към момента на огледите от вещите лица, извършените ремонтни дейности по договора за строителство от 2007 г. не са налице; че при установяването на заразата африканска чума по свинете, е издадена заповед № PД 11-1368/16.07.2019 г. на Изпълнителния Директор на БAБX - Русе, с която е забранено ползването на сградите и оборудването на засегнатите обекти като изискването, съгласно заключението на приетата пред окръжния съд техническа експертиза на инж. Кр. Е. е било, „всичко да бъде изринато до основи, включително и разрушаване на строително монтажните работи“. Вещото лице е установило, че начисляването на амортизации на дълготрайните активи в „Алекстрейд е прекратено считано oт 31.07.2019г.

С мотивите, че между страните е сключен дългосрочен договор за наем, по който наемодателят е изпълнявал задължението си за предоставяне на вещите на наемателя до прекратяването му през м. 04.2020 г., и при отсъствие на доказателства наемодателят да е получил икономически облаги от извършените от наемателя СМР, съставът е приел за недоказано обогатяване за ответника с увеличаване на неговия актив; за неустановено е счетено и извършването на СМР от страна на ищеца, с които да се увеличава стойността на наетите вещи, които подобрения да са съществували към момента на прекратяване на договора за наем, или по друг начин да са облагодетелствали/обогатили собственика наемодател. Изложени са като релевантни и фактите, че наемателят се е ползвал от извършените строително монтажни работи до прекратяване на договора, като е осъществявал стопанска дейност в сградите, начислявал е амортизации, поради което рискът от унищожаването на тези работи, поради заболяването на стадата, следва да се носи от него, а не от наемодателя. С тези мотиви е споделено даденото от първоинстанционния съд разрешение на правния спор.

Доколкото доводът за очевидна неправилност и искането за пряк достъп до касационен контрол е водещото в изложението, настоящата инстанция го разглежда на първо място и го намира за неоснователно:

По отношение на довода за очевидна неправилност поради неправилно разпределена доказателствена тежест.

Първоинстанционният съд в доклада по чл. 146 ГПК е разпределил доказателствената тежест по конкретния спор по следния начин: „Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът носи тежест да докаже стойността на подобренията в чужд имот, с които се е обеднил, и съгласието на наемодателя да бъдат извършени тези подобрения“.

Касаторът твърди, че не са разпределяни в негова доказателствена тежест нито фактът на увеличаване на стойността на процесните сгради, нито фактът на обогатяване на насрещната стана при връщането им в патримониума й, и на това основание исковете са отхвърлени. Макар указанията на съда по чл. 146, ал.1 ГПК да не са изчерпателни, „доказването на стойността на подобренията“ е аналогично на доказателственото задължение за установяване на това, че съставлявайки подобрения, те „водят до увеличаване на стойността, на сградите, в които са извършени“. Вменената доказателствена тежест за установяване на обедняването на ищеца предпоставя и установяването на обогатяването на ответника. Съгласно т.1 на ППВС№1/1979г., когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл.55,ал.1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД. Текстът намира приложение и когато държател подобри чужд имот, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и др. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т.4 от същото Постановление, при хипотезата на чл.59,ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването.

Като се имат предвид изложените принципни постановки в тълкувателното решение, отсъства основание за преценка да е налице такава непълнота и неяснота в доклада на първоинстанционния съд, която да е препятствала осъществяване на защита на ищеца в пълен обем и същевременно да не е отстранена от въззивната инстанция, по начина, указан в т.2, абзац първи на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което не може касационна проверка да бъде осъществена нито въз основа на директната, нито въз основа на общата предпоставка, въведена чрез въпроси четвърти- шести.

По повод визираното като очевидно неправилно процесуално действие на въззивния съд за отказ да допусне съдебно-счетоводна и съдебно икономическа експертиза, настоящата инстанция счита, че недопуснатите от въззивния съд експертизи съставляват доказателства за обстоятелства, за които е налице забраната на чл.266, ал.1 ГПК, те не са такива от кръга на чл.266,ал.2 ГПК, нито са „недопуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения“ - чл.266,ал.3 ГПК. Поради това няма как тези процесуални действия/бездействия на въззивния съд да бъдат квалифицирани като „очевидно неправилни“, а същевременно уважаването на искането за реализиране на факултативния контрол по поставените в тази връзка въпроси (четвърти - шести), не би могло да обуслови и да доведе до друг резултат на спора при извършване на касационната проверка за правилност.

Поисканата с въззивната жалба задача към счетоводна експертиза да установи по какъв начин са заприходени при ответника активите, вследствие на извършените от него подобрения, по силата на сключен от него договор със ДФЗ по програмата САПАРД (очевидно касаещ други сгради и съоръжения в свинекомплекса извън процесните 7 бр. халета), е могла да бъде поставена още в първоинстанционното производство, когато ищецът е поискал и съдът е допуснал експертиза с такъв предмет на изследване по отношение на заприходените от ищеца в неговото счетоводство активи по неговия договор със САПАРД. Доказателственото искане пред апелативния съд за такава задача няма никаква връзка с възражението за неправилно разпределена доказателствена тежест, то не е заявено и пред първоинстанционния съд, за да би била налице хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК, на която въззивникът се е позовал при мотивиране на искането си. Резонен и правно издържан е аргументът на АС Велико Търново в определението от подготвителното заседание по чл. 267 ГПК от 07.03.2025г., че искането за изследване на осчетоводяването на активи на ответника по сключени от него договори с ДФЗ, т.е. на различни активи от процесните, и извършване на съпоставка с осчетоводяването на процесните активи при ищеца, не са относими към спора. Възможността да установи как ремонтираните сгради са заприходени в баланса на ответното дружество страната е имала в първоинстанционното производство.

Всичко изложено по отношение на искането за поставяне на задача към счетоводната експертиза, настоящата инстанция намира за относимо и към искането на въззивника за изследване от икономическа експертиза на единична пазарна цена за всяка от сградите, на цена на квадратен метър площ за всяка сграда, на база на продажната цена, посочена в нотариалния акт, с който трето лице е придобило свинекомплекса. Това е задача, която е могла да бъде поставена пред първата инстанция, при хипотетична евентуална възможност за аргументиране на относимостта й към спора, т.е. отново това доказателствено искане не попада в приложното поле на чл.266,ал.3 ГПК, на която разпоредба въззивникът се е позовал. Следва да се има предвид, че съставът на апелативния съд е допуснал назначаване на поисканата от въззивника счетена за относима за спора съдебно техническа експертиза. Вещото лице Ф. е дало оценка на пазарната стойност на сградите през 2008г. след завършване на дейностите, финансирани по САПАРД - 1 535 075 лева; към м. април 2020г. - връщането им на наемодателя - 1 756 564 лева; и към датата на подписване на предварителния договор за покупко-продажба, когато са предадени на третото лице - м.февруари 2023г. - 829 661 лева. Вещото лице обаче е посочило при изслушването му в откритото съдебно заседание: „аз не съм видял подобренията на място, тези неща ги няма на място. В момента се правят нови ремонтни дейности от новите собственици, всичко е изринато и се прави наново. В сграда 6 дори покривът липсва, оголена е на скеле цялата сграда“. Несъмнено е, че вещото лице не е виждало имотите и към момента на предаването на държането им на ответника.

От съществено значение за недопускане на касационното обжалване и на директното, и на факултативното основание (по всеки един от въпроси 1-6), по проблемите, свързани със задълженията на втората инстанция като съд по съществото на спора е фактът, че в конкретния случай пред апелативния съд е било необходимо, не ново установяване на стойността на процесните сгради към момента на реализиране на подобренията, както счита касаторът, а установяването на състоянието, вида, в който те са предадени на наемодателя при прекратяването на наемното правоотношение, защото тези факти предопределят остойностяването. Този извод е пряко относим и към шестия въпрос, чрез който касаторът поставя правния проблем за задължението на въззивната инстанция служебно да допусне експертиза за установяване на вложените от ищеца средства и за увеличената стойност на имотите към датата на връщането им на наемодателя - без обективни данни за състоянието на имотите към този момент, остойностяването би било изцяло хипотетично.

Независимо, че не могат да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция:

• по пункт 1 от възпроизведените мотиви - че по делото липсват данни за състоянието на сградите преди извършване на строително монтажните работи, защото състоянието им преди извършване на дейностите, финансирани от ДФЗ, е ясно и подробно посочено инвестиционния проект „База за свине тест и угояване - ремонт и модернизация [населено място]“, както и в бизнес плана за кандидатстване по програмата САПАРД; самият въззивен съд е посочил на стр. 11 от мотивите си, че „в проекта са описани състоянието на сградите към 2006г. и предвидените ремонтни дейности и модернизация, а според инвестиционния проект състоянието на сградата е....“;

• както и съображенията за недоказаност дейностите, осъществени в изпълнение на бизнес плана, установени/констатирани, одобрени и заплатени от фонда, да повишават стойността на имота към момента на извършването им - през 2008 година, също част от изводите по пункт 1 от възпроизведените мотиви,

това не е в състояние да обуслови тежкия порок „очевидна неправилност“, тъй като не е израз на нито една от проявните му форми.

Констатацията, че по делото има данни за извършените, осъществените подобрения в имота към 2008г. и за техния характер и естество, е недостатъчна да обоснове касационната проверка, тъй като мотивите на въззивната инстанция, възпроизведени в настоящото определение като пункт 2, няма как да бъдат квалифицирани като очевидно неправилни при безспорните по делото факти, че след финализиране на дейностите по САПАРД, имотът е останал в държане на наемателя в продължение на 11 години след реконструкцията и модернизацията на халетата; че през лятото на 2019г., очевидно и до предаването му на наемателя, дейностите по експлоатацията им е била прекратена близо година поради издадената забрана за експлоатация със заповед от юли 2019г.; че наемателят е предал имота без да установи състоянието му; че когато вещите лица, назначени по делото са извършили оглед на имота, той е в държане на трето лице, което също осъществява строително ремонтни работи в него и няма никакви данни в какво състояние са били сградите, когато наемателят ги е освободил и предал.

От значение са обстоятелствата, че ищецът е търговско дружество, което дължи завишен обем грижа на търговец, което предпоставя да предаде имота на наемодателя си с констативен протокол, най-малкото с оглед доказване изпълнението на задължението си, че го връща в годен и надлежен вид; че ищецът е могъл да установи и с гласни доказателства състоянието на имота при предаването му, включително и подобренията в него, в който случай действителната им стойност може да бъде установена обективно, а не хипотетично. Ищецът е освободил имота през 2020г. и без никакви доказателства за реалното му състояние към този момент, разчита да докаже подобренията във вида, в който те са предадени на наемодателя чрез заключения на вещи лица в процес, иницииран 2023г. Макар да е основателен доводът на касатора за събрана по делото достатъчно информация относно стойността на процесните сгради както към момента на сключване на наемния договор, така и към момента на реализираните от ищеца подобрения в тях, тези доказателства не са в състояние да установят какви по вид и характер подобрения в имота са предадени на наемодателя при освобождаването му, което, както нееднократно се посочи, че е същината и ключовият въпрос на правния спор. От установените по делото факти не може да се направи логично дължимия извод какви подобрения са предадени на наемодателя през април 2020г. като се има предвид и, че от началото на 2023г. имотът е в държане на трето лице, понастоящем негов собственик, който е извършвал нови реконструкции в него, имотът е напълно променен и вещите лица не могат да установят какво е било състоянието на 7-те халета, когато ищецът ги е върнал на ответника.

Разноски, заплатени за изготвянето на отговора на касационната жалба от адвокат, са претендирани от ответника. Същите са посочени в списък по чл.80 ГПК и са доказани в размер на 7 362.60 евро и следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.