Определение № 65 от 31.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1425/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на "КТБ" АД/н/- А. Н. Д. и К. Х. М. против решение №179 от 18.01.2018г. по т.д. №3926/17г. на Софийски апелативен съд. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се правилността на извода, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителната недействителност на прихващането е законовата норма, действала към момента на извършване на прихващането. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал въпросите:1/”Какъв е характерът на нормата на чл.59,ал.5 ЗБН - материалноправна или процесуалноправна, и ако е материалноправна, дали преурежда правоотношения, възникнали преди изменението и, обн. ДВ 98/2014 г”.;2/ „С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ"АД /н/ на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение”;3/ „Към кой момент следва да се извърши преценката за относителната недействителност на извършеното прихващане по реда на чл.59,ал.5 ЗБН - към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност, или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за „КТБ” АД е 22.04.2015 г.” и 4/ „Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59,ал.5 ЗБН - тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията към момента на обявяването на несъстоятелността та банката, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност.”Допълнителният критерий е въведен чрез довода, че тези въпроси поради липса на съдебна практика са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С решението ,предмет на обжалване, възивният съд е приел, че нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1, съответно урежда недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезата на ал. 3 и ал. 5. Счел е, че при преценката на недействителността/действителността на прихващането, следва да бъде приложен материалният закон, действал към момента на изявлението за прихващане - редакцията, преди изменението на разпоредбата на чл.59 ЗБН вр. с пар.9 ЗИД ЗДБ за 2014г. - ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от същата дата, съгласно която: недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен в частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения. Съставът на САС е посочил, че тази приложима разпоредба счита за недействително прихващането, извършено от длъжника, а с оглед разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗБН, няма съмнение, че длъжник е "банка със седалище в България". Като е съобразено, че процесното прихващане не е извършено от длъжника, а от кредитора с придобитото по силата на договора за цесия вземане, е обоснован крайният правен извод, че по отношение на това правно действие не е налице фактическият състав на чл.59,ал.5 ЗБН в приложимата редакция. Поставените от касатора въпроси относно приложимата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН по отношение на прихващания, извършени до изменението на нормата ДВ бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г. са въведени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на САС по съществото на спора. Същевременно с пар.8 ЗИД ЗБН - ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г. е внесено законодателно изменение, съгласно което разпоредбите на чл.59,ал.5,6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г. Това изменение е прието по време на висящността на настоящото дело във фазата по чл.288 ГПК и доколкото следва да бъде отчетено при произнасянето по искането за допускане на обжалването, настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставения четвърти въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Или производството по делото следва да бъде възобновено поради постановяване на ТР ОСТК №1/19г. и по изложените съображения да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.