Определение № 1995 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4655/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Х. срещу решение №.252/5.07.24 по г.д.№.292/24 на ОС Пазарджик - с което е потвърдено решение №.171/12.02.24 по г.д.№.1397/23 на РС Пазарджик за отхвърляне на предявените от касатора искове за заплащане на 9360лв. трудово възнаграждение за времето 1.03.22-31.03.23 и 1029,60лв. лихви за периода 1.03.22-31.03.23 като неоснователни. Ответната страна Община Септември оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че през процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение-ищецът е бил избран за кмет на кметство [населено място] дол, община Септември, обл.Пазарджик, въз основа на частичен местен избор; между него и общината е било сключено споразумение /№.5/18.03.22/ в съответствие с чл.107 КТ/възникнало трудово правоотношение от избор/ и чл.68 ал.1 т.5 КТ /за определен мандат/ - по силата на което той заема длъжността кмет на кметство [населено място] дол считано от 18.03.22 при месечното основно трудово възнаграждение 760лв, като е предвидено и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит; същевременно преди подписването на договора на 18.03.22 са били приети няколко решения от ОбС-Септември, с които са определени размерите на индивидуалните основни месечни заплати на кметовете на кметства и на кметските наместници в Община Септември на основание чл.21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 т.5 ЗМСМА, известни на ищеца и необжалвани от него; с тях на кмета на кметство [населено място] дол е определено възнаграждение както следва: 1/ с реш.№476 по протокол №.21/26.02.21 - 1410лв.; 2/ с реш.№573 по протокол №29/29.07.21 - 760лв. /предвид неяснотата относно времето за насрочване на частични местни избори в кметство [населено място] дол и факта, че към момента временно изпълняващият длъжността „кмет“ на кметството-ищецът, съвместява и длъжността „старши специалист АПОН“, като така гласуваното трудово възнаграждение следва да му се изплати 100% заедно с основното месечно трудово възнаграждение за длъжността „старши специалист АПОН“/; с реш.№.782 по протокол №.40/31.03.22 / постановено след встъпването в длъжност след горепосочените частични избори/ - 912лв. /т.е. налице е увеличение с 20% спрямо предходното такова за кмет от 760лв., като с 20% са увеличени и всички кметски заплати, но останалите се доближават към максимума и са между 1630лв.-1720лв./. Въз основа на последното решение на ОбС-Септември е била издадена кметска заповед №.2/27.04.22-с която на ищеца, считано от 01.04.22, е определена основна месечна работна заплата 912лв. плюс ДТВ 10% за трудов стаж и професионален опит, тя му е била връчена лично на 05.05.22, но също /както и горепосочените три решения/ не е била обжалвана от него. При тези обстоятелства въззивната инстанция е намерила, че исковата претенция би била основателна, ако спорните решения на ОбС-Септември и издадените въз основа на тях заповеди на кмета на Общината за трудовото възнаграждение на ищеца са били отменени по съответния процесуален ред чрез обжалването им пред съответния административен съд-като страдащи от пороците, посочени в чл.146 и сл. АПК от заинтересованата страна-в случая ищеца, който е ощетен неправомерно от актовете на ОбС-Септември и заповедта на кмета на Общината, респективно интерес от такова обжалване би могъл да има и съответния прокурор при условията на чл.16 ал.1-ал.3 АПК. В случая такава съдебна процедура с последвала отмяна на обжалваните административни актове не е имало започната и успешно проведена. От друга страна гражданският съд не може да извърши косвен съдебен контрол – съгласно чл.17 ал.2 изр. второ ГПК той не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му; по аргумент на противното, когато страната е участвала в административното производство по издаването и по обжалването му – в каквото положение е ищецът като кмет на кметство [населено място] дол, чиито правата са били засегнати от актовете на ОбС-Септември и от заповедта на кмета на общината - като заинтересована страната той е имал пълно право и възможност да ги обжалва, за да не могат да влязат в сила и да не могат да породят правото си действие; след като тази заинтересована страна не ги е обжалвала, не може в гражданското исково производство да иска да се осъществява такъв косвен съдебен контрол по валидността на административните актове и да се елиминира по този начин правното им действието от гражданския съд. С изтичането на сроковете за обжалване пред съответния административен съд е изчерпан процесуалния законов ред за ревизирането и евентуалната им отмяна и те следва да бъдат съобразени от гражданския съд съгласно чл.302 ГПК като валидни и законосъобразни. С факта на влизането им сила решенията на ОбС-Септември и заповедите на Кмета на общината обвързват със задължителна сила ищеца, доколкото той е надлежна заинтересована страна по тях като участник в административното производство и не се е възползвал от възможността да ги оспори и иска отмяната им по съдебен ред като засягащи неправомерно трудовите му права по определяне на трудовото възнаграждение. Съдът е отразил, че не може да се коментира незаконосъобразността и нецелесъобразността на процесното решение с оглед издаденото впоследствие - на 30.01.24, решение от същия ОбС /неприето като доказателство по делото/, доколкото жалбоподателят не твърди, че с него се преуреждат по нов начин заварени отношения по възнагражденията и то с обратна дата - от 31.03.22 /в който случай то би имало значение за настоящия спор/, а се касае за нов техен размер за бъдещ период /такова е твърдението в жалбата/ - т.е. не се касае за изменение на решението от 31.03.22 поради незаконосъобразност или нецелесъобразност или поради настъпили нови обстоятелства към момента на постановяването му, а за нов административен акт, регламентиращ въпросите за възнагражденията на кметовете и кметските наместници занапред. Недопустимо е да се твърди от жалбоподателя, че след като има ново решение на ОбС, действащо занапред, то предходното такова, уреждащо същата материя, по презумпция е незаконосъобразно и нецелесъобразно и следва да се третира като такова от момента на издаването си. Във връзка с въпроса за посоченото в исковата молба дискриминационно поведение на ОбС-Септември, е посочено, че срещу такава страна няма заявена искова претенция - нито изложени подобни факти и обстоятелства, поради което тя няма пряко отношение към предмета на спора, не участва и не е конституирана в никакво процесуално качество, за да може евентуално да се защитава, респективно ищецът да обосновава искова претенция по ЗЗДискр и да иска осъждане на ОбС-Септември по реда на чл.71 ал.1 ЗЗДискр /въпреки че исковата молба е била оставена без движение/. Решението на КЗД пък е неотносимо, като няма пречка ищецът да инициира отделно съдебно производство по реда на ЗЗДискр, което са разглежда по друг съдопроизводствен ред, и да претендира съответните обезщетения за това съгласно чл.71 ал.1 ЗЗДискр. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразни процесуални действия /неприемане на нови доказателства-реш.№.54/ 30.01.24 на ОбС-Септември и реш.№.65/19.02.24 КЗДискр/; не сочи и практика, с която да твърди, че е налице противоречие. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 10/-с акта по същество, решението, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1500лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,