Определение № 217 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 7/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на М. Т. М. от [населено място] срещу въззивно решение от 24.06.2011 год. по гр.д. № 316/2011 год. на СГС, ГК, ІІ д отд. в частта, в която е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд решение, имащо характер на определение за връщане на исковата молба и прекратяване на призводството по делото в частта, в която е предявен иск за осъждане на работодателя да го допусне до работа. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивният съд за произнасяне по предявения иск. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице и основание за допускане на касационното обжалване по посочения в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване въпрос: Налице ли е недопустимост на иска за осъждане на работодателя да допусне работникът или служителят на работа при наличие на валидно трудово правоотношение ,когато в трудовото законодателство / КТ/ не е предвидена изрична възможност за предявяване на такъв иск. С решението в обжалваната част въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Доколкото с въззивното решение не са изложени самостоятелни и различни мотиви в подкрепа на този извод следва, че са споделени съображенията на първоинстанционния съд,, че искът е недопустим доколкото не е предвиден в КТ. С оглед на това визираният от касатора правен въпрос отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК да е бил предмет на разглеждане в съдебния акт, който се иска да бъде допуснат до касационно обжалване и да е обусловил решаващите изводи на съда при неговото постановяване. Останалите формулирани в изложението въпроси, нямат такъв характер и поради това не следва да бъдат обсъждани. По посочения въпрос касационно обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика по него. В отговор на поставения правен въпрос ВКС, състав на 3-то гр. отделение счита, че осъдителен иск срещу работодателя за допускане на работника или служителя до работа е недопустим като споделя застъпеното от съдилищата становище, че КТ не е предвидил възможност за защита правото на упражняване на трудовата функция с такъв осъдителен иск. Та- кава защита се дава с разпоредбата на чл. 213,ал.1 КТ, която предвижда при незаконно недопускане на работа, работникът или служителят да предяви иск срещу работодателя и виновните длъжностни лица за солидарно заплащане на брутното трудово възнаграждение за длъжността, за периода на недопускане до работа. С иска по чл. 213 КТ защитата е по- интензивна и съответстваща на интереса на работника или служителя, доколкото целта на трудовото правоотношение не се изразява в самоцелна престация на труд чрез допускане до работа, а получаване на трудово възнаграждение срещу престиран труд. С оглед на изложеното, решението в обжалваната част, имаща характер на определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,