Определение № 50879 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2044/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елпром Хеви Индъстрис“АД със седалище в гр.София, представлявано от изпълнителния директор А. К., подадена от процесуалния му представител адв.И. Ш. срещу въззивното решение № 260360 от 27.1.202022 г, постановено по гр.дело № 1332/2021 г по описа на Софийски градски съд, ГО, Втори „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решението № 141663 от 6.7.20 г по гр.дело № 54815/12 г по описа на СРС, в частта, с която е на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л. М. Т., починал на 20.6.20 г-в хода на процеса и касаторът е осъден да заплати на наследниците му-Е. С. Т. и С. Л. Т. на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ сумата 3 064, 95 лв-обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, в периода 25.9.12 г-25.3.13 г. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответниците по касационната жалба Е. С. Т. и С. Л. Т. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, подаден чрез процесуалния им представител-адв.И. Д. Считат, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендират разноски в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието следното: Страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което Л. М. Т. е изпълнявал при ответника длъжността „монтьор на машини“в отдел „ЕС-Р“, Дирекция „Бизнес реализация“.Същото е прекратено със заповед № 172/11 г на изпълнителния директор, считано от 27.7.2011 г, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата.Установено е по делото, че компетентния за това орган-С. на директорите е взел надлежно решение за намаляване на щатните бройки за изпълняваната от ищеца длъжност от 6 на 5, съгласно ново щатно разписание.Комисията по подбора, определена от работодателя се е състояла от изпълнителния директор Ик Хи Х. и зам.изпълнителните директори Ч. Х. Л. и Йе Л. Че.Същите са подписали протокола от 22.7.11 г, видно от който на Н. Т. е поставена оценка „отличен“, на Б. Г., Б. С. и Е. Б.-оценка „много добра“, на Г. Ц.-„добра“, а на Л. Т. оценка „слаб“, поради което е взето решение последният да бъде уволнен. Въззивният съд е приел, че при съкращаването на една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи длъжността работници или служители за работодателя възниква задължение за подбор като част от правото на уволнение. При оспорването на подбора пред съда, работодателят следва да докаже законосъобразното му извършване. В случая, според въззивния съд, от събраните по делото доказателства – протокол за подбор и показанията на разпитания по искане на ответника свидетел не се установява какво конкретно е оценявано от назначената комисия за подбор.Не се установява дали работниците са оценявани по императивните критериите: образование и квалификация, както и ниво на изпълняваната работа. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Сочи се, че въззивното решение противоречи на създадената безпротиворечива практика по приложението на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да извърши преценка на събраните по делото доказателства и относно правнорелевантните факти, от които произтича спорното право. По касационните основания. За да е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността на въззивния акт да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.В случая не е налице нито един от горните пороци на съдебния акт. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с мотивите на съда, относно законосъобразността на извършения подбор. С тълкувателно решение № 3/2011 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС прие, че преценката на работодателя кой от служителите, които са обект на подбор, има по-добра квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол.Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.Съдът проверява обаче само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Ако такова съответствие е налице, преценката на работодателя чия работа възприема като по-добра, следва да бъде зачетена.В случая протоколът за подбор съдържащ единствено таблица с крайни оценки, е частен писмен документ, който няма обвързваща материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи с пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, взети предвид и спазване на критериите по чл.329 КТ.Това в настоящия случай не е осъществено от ответника по иска.Не става ясно какво е образованието, квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа на всеки от съпоставените работници.Не става ясно как са формирани крайните оценки, поради което съдът е възпрепятстван да извърши контрол за законосъобразност на задължителния в случая подбор.Разпитаният по искане на ответника свидетел е на такава висока позиция, че няма представа относно конкретната дейност на подлежащите на подбор работници, нито от тяхното образование и квалификация.Затова не е бил в състояние да изложи пред съда конкретни обстоятелства.Обективното съответствие между притежаваните от работниците качества и получената оценка не се установяват от протокола за подбор както и от останалите доказателства по делото.Липсват други доказателства, които да сочат на обективно съответствие между тази оценка и реалните качества на работноците изпълняващи длъжността „монтьор на машини“, поради което извършеният подбор е незаконосъобразен. Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд е направил самостоятелна преценка на събраните доказателства както и доводите и възраженията на страните. Изводите му са в съответствие с решение № 68/22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ІІ г. о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на І г. о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ІV г. о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о., в които се приема, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява доводите на страните по свое вътрешно убеждение, върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В разглеждания случай съдебното решение е постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната подробна съвкупна преценка. Въззивният съд не е обосновал решението си на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни, нито пък е пристъпил към решаване на делото, без спорът да е изяснен от фактическа страна, респ. без да е обсъдил всички възражения на страните е без да се е произнесъл изобщо по някои от тези възражения.Изложил е ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на ответната страна за неоснователни и не е игнорирал доказателствата по делото.В този смисъл не е налице противоречие, а пълно съответствие на обжалвания въззивен акт с представената от касатора съдебна практика. Следователно не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Предвид изхода на спора ответникът дължи разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение