Определение № 60496 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1688/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аркадия сървис” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 779 от 15.04.2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която след отмяна на решение № 2228 от 24.11.2017 г. по т.д. № 4341/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав, са уважени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ искове по чл.59, ал.5 ЗБН, като са прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършените прихващания с изявления на „Аркадия сървис” АД: с вх. № 9880/27.10.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 155 000,00 лева; вх. № 10859/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 219 230,00 лева; вх. № 10857/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 61 241,83 евро; вх. № 10854/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 19 650,00 евро; вх. № 10868/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 54 743,69 лева; вх. № 10864/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 50 500,02 лева; вх. № 10861/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 22 000,00 лева; вх. № 10876/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 49 000,00 лева; вх. № 10853/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 151 600,00 лева; вх. № 10873/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 189 127,36 лева; вх. № 10871/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 101 429,98 лева, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределение на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на осн. чл.59, ал.6 ЗБН. Производството по настоящото дело е спряно с определение № 92 от 20.04.2021 г., на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, като след постановяване и обнародване в „Държавен вестник” на решението на Конституционния съд по конст.дело № 9/2020 г., с определение № 60133 от 14.06.2021 г. е постановено възобновяването му и насрочване за закрито заседание по чл.288 ГПК за 06.10.2021 г. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за касирането му. Касаторът изразява становището, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията след изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г., като е зачел придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г. Развива подробни правни доводи за неприложимост на чл.59, ал.5 ЗБН, като противоречаща: на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложение на Протокол № 1. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Позоваване на Конституцията в един спор в областта на гражданското право и прилагане на непосредственото действие на съответните конституционни норми може ли да се осъществи от правораздавателен орган по реда на ГПК, или то следва да се предхожда от производство по специален процесуален ред за разрешаването му. Каква е силата на постановения акт от правораздавателния орган при прякото прилагане на нормите на Конституцията, дерогиращи действието на норма на приложимия закон; 2. Следва ли правораздавателния орган по конкретен гражданскоправен въпрос, установявайки противоречие между норма на приложим закон и принципите на Конституцията на РБ, да приложи конституционната норма, независимо, че Конституционният съд не е прогласил противоречието на тази норма с основния закон; 3. Следва ли правоприлагащия /правораздавателния орган да изключи прилагането на ретроактивното действие на една правна норма, действаща извън рамките, очертани от фундаменталния конституционен принцип на чл.4, ал.1 от Конституцията за „правовата държава”, съдържащ основните характеристики – правната сигурност, предвидимост и стабилност при законодателно регулиране на обществените отношения. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото касаят тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, при липса на формирана практика след влизане в сила на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН. Освен това, касационният жалбоподател счита, че определящият въпрос, по който е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, е относно обратното действие на последната редакция на чл.59, ал.3 ЗБН и приложимата редакция на закона към правоотношенията, предмет на спора. Поставен е и четвърти въпрос, по който също се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, свързан с възможността решаващият съдебен състав да откаже да приложи законова норма, противоречаща на принципите на правовата държава. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. В постъпил по делото писмен отговор от Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, се излагат подробно мотивирани доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд. За да отмени първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и да обяви за недействителни процесните прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, въззивният съдебен състав е приел, че прихващанията са извършени от ответното дружество с изявления, достигнали до банката на 27.10. и 04.11.2014 г., поради което е приложима действащата, към момента на постановяване на решението, императивна норма на чл.59, ал.5 ЗБН, на която е придадено обратно действие - от 20.06.2014 г., по силата на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН. С оглед уважаването на главния иск въззивният съд е оставил без разглеждане евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по конкретизиран правен въпрос – коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – Дв бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – Дв бр.22 от 13.03.2018 г. Този въпрос удовлетворява основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, като е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед обявената противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН, с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 23 016.85 лева. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение