Определение № 57 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2009 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Я. от[населено място], чрез адв. И. С. от Пловдивската АК срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1323 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 1554/2009 г., с което е отменено решението на Пловдивския районен съд, 13 гр.състав от 9.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 3168/2009 г. и вместо това е постановено друго за отхвърляне на предявените от нея претенции по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност. В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответника [фирма], представляван от управителя И. П. И., чрез адв. М. В. И., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че подадената касационна жалба е неоснователна по същество. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 4 г.о., взе предвид следното: При отхвърляне на предявените от ищцата М. Я., назначена като продавач в ответното дружество в супермаркет “П.” в[населено място] на ул. Л. К. № 4, Пловдивският окръжен съд е приел, че тя е извършила дисциплинарно нарушение, като не се е явявала на работа за периода от 4 до 9.ІХ.2008 г., както и че не е било необходимо да се иска предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението й, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение 10.Х.2008 г. тя не се е намирала в болничен отпуск, какъвто е ползвала от 1 до 7.Х.2008 г. по представените два броя болнични листа. Без значение е обстоятелството, че към датата на съставяне на заповедта за уволнение- 6.Х.2008 г. тя е ползвала отпуск по болест. От изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на ищцата може да се приеме, че поставеният от нея материално правен въпрос е дали при положение, че работникът е започнал да ползва отпуск по болест от 1.Х.2008 г., към момента на съставяне на заповедта за уволнение 6.Х.2008 г. е било необходимо предварително разрешение на Инспекцията по труда по чл. 333 ал.1 т.4 от КТ. В съответствие с разпоредбите на чл. 195 ал.3 от КТ и чл. 333 ал.7 от КТ се налага отрицателния отговор на така формулирания въпрос на касаторката, тъй като релевантния момент е връчване на заповедта за уволнение, а към него е установено, че ищцата не е ползвала разрешен отпуск. Приложените решения на тричленни състави на ІІІ г.о. на ВКС от 2001, 2003 и 2004 година са постановени при съществени различия във фактическата обстановка и касаят трудоустроени лица, а не ползващи краткотраен отпуск по болест, както е при ищцата. Обжалваният съдебен акт не е постановен в противоречие с посочената съдебна практика. При този изход на спора по чл. 288 от ГПК, касаторката следва да заплати на ответника по делото разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение