Определение № 367 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община] срещу въззивно решение № 280/16.07.2012 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 247/2012 г. от съд. К. излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна С. Ш. Д. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск по чл. 128 КТ и той е частично уважен от въззивната инстанция. Съдът установил, че С. Д. е бил председател на Общински съвет Р. през исковия период от време, участвал е в проведените заседания на общинския съвет, както и в работата на комисията, в която е бил член. Не е получил трудово възнаграждение. Съдът установил още, че бюджета на общината е приет за 2011 г., но не и за 2009 и 2010 г. Прието е, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОБ /в редакцията й към ДВ, бр. 107 от 2003 г./, след изтичането на срока за приемане на общинския бюджет до приемането на общинския бюджет се спира възнаграждението на председателя на общинския съвет и на общинските съветници. В случая, подобно спиране на изплащането е само за трудовото възнаграждение, дължимо за 2009 и 2010 г.. В същото време е посочено, че отложеното по законодателен ред изпълнение на задължението не е нито правоунищожаващ, нито правопогасяващ вземането факт, а спирането по чл. 15, ал. 3 от ЗОБ е прекратено с приемането на следващия бюджет – за 2011 г. Направен е извод, че дължимото трудово възнаграждение за исковия период от време е ликвидно и изискуемо. Изложението към касационната жалба я преповтаря. Единственият правен въпрос, който по пътя на уточнението касационната инстанция извежда е дали приемането на бюджета на общината за съответната година е основание за изискуемост на вземането за плащане на възнаграждение на председателя на общинския съвет. Той е от значение за постановения резултат и от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът