Определение № 194 от 07.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 104 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 186/2010 г. на Т. окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Т. И. Николова от[населено място] против [фирма],[населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 103 от 25.01.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „диспечер автотранспорт” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5030,64 лева. В решението е прието, че трудовият договор с ищцата е бил прекратен от работодателя, считано от 25.01.2010 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ след съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „диспечер автотранспорт”, трудовите функции за която са били разпределени между други длъжности – изготвянето на фактури е било възложено на служителите в счетоводството на предприятието, а попълването на пътни листове на началника на отдела. Прието е, че при запазване на трудовите функции за съкратената длъжност, работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ, което задължение не е изпълнено, поради което уволнението на служителката Т. И. Н. е отменено като незаконно. Касационна жалба против решението на Б. окръжен съд е постъпила от [фирма],[населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по обуславящия изхода на делото въпрос: задължителен ли е за работодателя подбора по чл. 329, ал.1 КТ, когато при съкращаване на единствена щатна бройка за определена длъжност, трудовите и функции се разпределят между други длъжности, решението е постановено в противоречие с решение от 17.02.2009 година по гр.д. № 3261/2007 г. на С. градски съд; решение № 155 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 237/2009 г. на В. окръжен съд и решение от 12.02.2009 г. по гр.д. № 1460/2008 г. на С. градски съд, в които е прието, че в посочената хипотеза подборът е право, но не и задължение за работодателя.. Ответникът по касационната жалба Т. И. Николова счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По повдигнатия в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 329, ал.1 КТ е налице противоречива съдебна практика, предвид което Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение