Определение № 1359 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4938/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 187/16.09.2022 г. по гр.д. № 134/ 2022 г., с което Окръжен съд – Враца е отменил решение № 8/11.01.2022 г. на Районен съд – Козлодуй и е отхвърлил исковете на Х. В. В. срещу Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, както следва: · да се обяви за недействителна клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя в допълнително споразумение № 498/30.11.2020 г. към трудов договор № 144/01.10.2001 г. между Х. В. и ДП „Радиоактивни отпадъци“ (чл. 74, ал. 1 КТ); · да признае за незаконно и да отмени уволнението по чл. 71 КТ на Х. В. със заповед № ТП – 27/06.04.2021 г. на управителя на ДП „Радиоактивни отпадъци“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · да възстанови Х. В. на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор“ в сектор „поддръжка на технологично оборудване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ в ДП (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · да осъди ДП да заплати на Х. В. сумата 9 075.00 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение в периода 06.04.2021 г. – 06.10.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от Х. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Сключен ли е трудов договор с недействителна клауза за срок за изпитване в полза на работодателя, ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника за изпълняваната работа? 2. Приложима ли е забраната по чл. 67, ал. 3 КТ при превръщане на трудов договор за неопределено време в такъв за срок за изпитване с оглед целта и характера на последния и при данните, че ищецът е с намалена работоспособност и е преместен на длъжност, определена за лица с намалена работоспособност? и 3. Допустимо ли е лице с намалена работоспособност да бъде преместено на длъжност при същия работодател, определена за лица с намалена работоспособност, със срок за изпитване? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - с Решение № 716/27.10.2010 г. по гр.д. № 253/2010 г. III-то ГО, с Решение № 118/04.06.2015 г. по гр.д. № 6968/2014 г. III-то ГО и с Решение № 475/14.07.2010 г. по гр.д. № 621/2009 г. IV ГО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноски по делото. Ответникът ДП „Радиоактивни отпадъци“, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира „направените разноски пред трите инстанции“. Въззивният съд е съобразил, че липсата на валидно действие на клаузата от допълнителното споразумение № 498/30.11.2020 г. за длъжността „монтьор“ в сектор „поддръжка на технологично оборудване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ в предприятието на ответника „Радиоактивни отпадъци“ за срок за изпитване в полза на работодателя към основния трудов договор, по който ищецът Х. В. е заемал длъжността „шлосер“ в група „Механичен и строителен ремонт“, сектор „механичен и строителен ремонт и санитарно-битово обслужване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ в същото предприятие, ищецът е обосновал с твърденията, че: 1) срокът за изпитване е уговорен за работа (трудова функция), която вече е изпълнявал при същия работодател по окончателен трудов договор и 2) с допълнителното споразумение е трудоустроен на друга работа (длъжност) по реда на чл. 314 – чл. 320 КТ, а тогава императивните трудовоправни разпоредби, уреждащи трудоустрояването на друга работа изключват за нея да се уговори срок за изпитване в полза на работодателя. За да отхвърли иска за обявяване на клаузата от допълнителното споразумение, с която е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя (чл. 74, ал. 1 КТ), а с това – и исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ, основани на твърденията за незаконност на уволнението по чл. 71 КТ със заповед № ТП – 27/06.04.2021 г. на управителя на ДП „Радиоактивни отпадъци“, въззивният съд е приел че: 1) са различни трудовите функции на заеманите от ищеца длъжности при същия работодател, съответно „шлосер“ в група „Механичен и строителен ремонт“, сектор „механичен и строителен ремонт и санитарно-битово обслужване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ в същото предприятие и заетата по допълнителното споразумение № 498/30.11.2020 г. - „монтьор“ в сектор „Поддръжка на технологично оборудване“, отдел „Поддръжка на собствеността и сградния фонд“ и 2) с това допълнително споразумение ищецът не е трудоустроен по реда на чл. 314 – 320 КТ на тази различна длъжност при същия работодател, доколкото за това е необходимо издаване на предписание за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за трудоустрояване, а двете решения на ТЕЛК № 2395/02.11.2017 г. и решение № 2219/23.10.2018 г. не съдържат предписания за трудоустрояване. Така приетото от въззивния съд не противоречи, а съответства на Решение № 716/27.12.2010 г. по гр.д. № 253/2010 г. на ВКС, III-то ГО (и на другите, цитирани в него), нито на Решение № № 118/04.06.2015 г. по гр.д. № 6968/2014 г. III-то ГО, а и на Решение № 26/28.02.2018 г. по гр.д. № 2545/2017 г. на ВКС, III-то ГО (и на другите, цитирани в последното). Обобщението на установената практика на Върховния касационен съд, налага извод да се приема за недействителна клаузата със срок за изпитване, уговорена за същата работа (трудова функция), която работникът вече е изпълнявал при същия работодател, или уговорена със споразумение, с което трудоустроен работник е преместен на друга длъжност при същия работодател. Точно така е приел и въззивният съд, но е отхвърлил иска по чл. 74, ал. 1 КТ, намирайки за недоказани твърденията на ищеца за идентичност на трудовите функции на двете заемани от него длъжности и/или за трудоустрояването му на длъжността, заета по допълнителното споразумение № 498/30.11.2020 г. Дали фактическите изводи на въззивния съд съответстват на събраните по делото доказателства, в настоящото производство не може да се прецени. То е по селектиране на касационната жалба според зададените от касатора критерии/предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Изложеното изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Допълнително, начинът по който първият и третият въпрос са формулирани, ги свежда до касационни оплаквания, че фактическите изводи на въззивния съд противоречат на събраните доказателства (касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). В настоящия етап на касационното производство обаче Върховният касационен съд не се произнася по касационните основания. Вторият повдигнат въпрос е без значение за обжалваното решение. Също в практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че договорът/допълнителното споразумение със срок за изпитване може да се сключи както по безрочно, така и по срочно трудово правоотношение, т.е. противоречие на обжалваното решение с чл. 67, ал. 3 КТ няма, доколкото въззивният съд е приел, че преди и след допълнителното споразумение № 498/30.11.2020 г. страните са били в безсрочно трудово правоотношение, прекратено в съответствие с правото на работодателя по чл. 71 КТ. Няма и не е възможно противоречие на обжалваното решение и с третото решение на ВКС, на което касаторът се позовава. Решение № 475/14.07.2010 г. по гр.д. № 621/2009 г. IV ГО е по спор по искове по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. посл. ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, и даденият отговор на правния въпрос е с пряко отношение към спора. Разрешеният спор е различен от трудовоправните, разрешени от въззивния съд, а това изключва и общата, и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол според приетото в това решение на ВКС. Въпреки изхода на делото, претенцията на ответника, ответник и по касация за присъждане на „направените разноски пред трите инстанции“ не може да бъде уважена. Настоящата инстанция може да присъди само направените разноски в касационното производство (арг. от чл. 81 ГПК), но липсват доказателства за извършени такива от ответника. Представеният отговор на касационната жалба е изготвен от юрисконсулт, но претенция по чл. 78, ал. 8 ГПК няма заявена. Законовата възможност съдът да определи възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред съответната инстанция, съобразно изхода на делото не е репарация на направена по делото разход и в частност, по представителството от юрисконсулт. При тези мотиви, съдът