Определение № 4077 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Ц., чрез пълномощника му адв. В. - П. против решение № 232/30.12.2022 г. по в.гр.д. № 395/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 260240/10.08.2022 г. по гр.д. № 612/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е уважен предявения от И. А. Т. срещу П. Я. А. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. № 778775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 г. на В. Д. Ц., нотариус в [населено място], поради липса на съгласие, както и предявения от И. А. Т. срещу А. И. Ц., иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № , том , рег. № ****, дело № 943/27.11.2018 г. поради сключването му чрез мним представител – П. А., действал от нейно име без представителна власт.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е частично недопустима - насочена е срещу въззивното решение, с което е уважен кумулативно съединения с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, установителен иск за нищожност на упълномощителната сделка, насочен срещу ответника П. Я. А.. Ето защо, касационната жалба на А. И. Ц., който не е страна по иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка, предявен срещу мнимия пълномощник, следва де се остави без разглеждане в частта й срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. В останалата й част, касационната жалба е насочена срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, с която е уважен предявения от И. А. Т. срещу А. И. Ц., иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и същата се явява допустима.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани процесуалноправни въпроси, свързани с решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на иска за нищожност на упълномощителната сделка и по-конкретно на извода, че подписът в процесното пълномощно не е положен от упълномощителката, както и за задълженията на въззивния съд при подадена бланкетна въззивна жалба. По тези въпроси касаторът поддържа, че е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросите са от значение да точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без не излага аргументирана обосновка. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставя и въпросът длъжен ли е съдът да изложи своите мотиви, а не само да препраща към мотивите на предходната инстанция, дори и в случаите когато изцяло е съгласен с тях, като се поддържа, че въззивният съд е процедирал в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Насрещната страна - И. А. Т., чрез адв. В. И. е заявила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на касационната жалба.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска по чл.42, ал.2 ЗЗД срещу насрещната страна по процесния договор за покупко-продажба, който иск е обусловен от предявения в същото производство иск за нищожност на упълномощителната сделка, насочен срещу мнимия пълномощник, въззивният съд е приел, че по делото безспорно е установено, че подписът, положен върху пълномощното не е положен от ищцата, т.е. пълномощното е неавтентично и липса изразена воля за упълномощаване, който порок на упълномощителната сделка води до нейната нищожност. За да достигне до този извод съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което е пълно и обосновано, както и събраните по делото писмени доказателства, установяващи, че на посочената в пълномощното дата И. Т. не е ползвала услугите на нотариус Ц. в [населено място], както и че с посочения номер на пълномощното са налице два броя пълномощни за извършване на сделки с купувач – ответника Ц.. При уважаване на обуславащия иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и непотвърждаване на договора от страна на продавача по сделката, съдът е приел, че искът по чл.42, ал.2 ЗЗД е основателен. За неоснователно е прието възражениието на въззивника – ответник в обратния смисъл / че е налице потвърждение на сделката от страна на ищцата/, като е посочено, че представеният от него документ е с дата 22.10.2018 г. и няма как да отразява получена от ищцата И. Т. на тази дата сума от брокера С. Р., след като според разписката, приета надлежно като доказателство по делото от първата инстанция, С. Р. е получила въпросната сума от 24 000 евро от ответника Ц. на 22.11.2018 г., т.е. един месец по-късно.

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Настоящият състав намира, че процесуалноправните въпроси, свързани с решаващите изводи на въззивния съд по иска за нищожност на упълномощителната сделка, поради неавтентичност на пълномощното, насочен срещу мнимия пълномощник - ответника П. А., са извън предмета на допустимата касационна жалба на касатора и съответно не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Въпросът как следва да процедира въззивния съд при подадена бланкетна въззивна жалба, не покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за формиране на решаващата воля на съда. Видно от определението по чл.267, ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по направените в жалбата доказателствени искания във връзка със заявените в нея доводи за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на първоинстанционното решение, като с надлежни мотиви е оставил без уважение същите. Отделно от това по поставените въпроси не е налице заявения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. Такива съображения липсват в изложението, а искането за произнасяне на Върховния касационен съд е обвързано единствено с преповтаряне на самата законова разпоредба - че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Последният процесуален въпрос макар и да отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, няма претендираното от касатора значение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен критерий – обжалваното решение да е постановено в противоречие с посочената казуална практика на ВКС, според която съдът, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда. Тези задължения на съда произтичат от изискванията на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, тъй като е изложил собствени правни изводи по делото в рамките на спорния предмет, очертан с въззивната жалба и отговора на същата, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил собствени мотиви във връзка с релевантните факти, от които произтича спорното право.

С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

На насрещната страна по жалбата следва да се присъдят претендираните с отговора на жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които са в размер на 2 923,50 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.