Определение № 853 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 929/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общински детски комплекс- Пещера чрез адв. И. Ц. срещу решение № 116 от 18.03.2011 год. по в. гр.д. № 167/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №477/16.12.2010 год. по гр.д. № 847/2010 год. на Районен съд [населено място], с което е отменено уволнението на П. Н. К. постановено със Заповед РД 107-19/26.07.2010 год. на началника на Р. [населено място] на осн. чл. 325,т.8 КТ, П. Н. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност”Директор” в Общински детски комплекс Пещера и Детският комплекс е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 1295,01 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 09.09.2010 год., до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са такси и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени или евентуално делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касация П. Н. К. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество. Претендира заплащането на разноски. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния процесуалноправен въпрос: „Кой е надлежния ответник по искове за признаване на незаконност и отмяна на уволнение и възстановяване на работа в случаите, когато трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61,ал.2, изр. първо КТ. Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение като съдът е приел, че трудовият договор на ищеца П. Н. К. е сключен при условията на чл. 61,ал.1 КТ с по – горестоящия от работодателя орган – Регионалния инспекторат по образованието /от който орган е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/. Приел е обаче, че надлежен ответник в случая е Общински детски комплекс, [населено място], доколкото е страна по трудовото правоотношение с ищеца. Разрешаването на този въпрос е от значение за изхода на делото. Касаторът е поискал касационното обжалване по въпроса, да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Ответникът П. Н. К. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. С определение №1307/02.12.2011 год. по делото съдът е констатирал, че по посочения правен въпрос е образувано Тълкувателно дело дело № 1/2010 год., което към датата на определението не е приключено. С оглед на това и по аргумент от чл. 229,ал.1,т.4 и чл. 292 ГПК производството по делото е спряно до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение. С определение №208/14.05.2012год. производството по делото е възобновено, предвид приемането на Тълкувателно решение №1/30.03.2012 год. по ТД №1/2010 год. на ОСГК на ВКС С оглед приетото тълкувателно решение, не са налице визираните от касатора основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е налице, доколкото съществуващата противоречива съдебна практика по визирания правен въпрос е уеднаквена по задължителен начин с цитираното Тълкувателно решение. Не е налице и основанието / критерия/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото с въззивното решение поставения правен въпрос е разрешен по идентичен начин с неговото разрешаване в ТР №1/30.03.2012 год. ОСГК на ВКС, според което надлежен ответник по исковете по чл. 344,ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто договор е сключен при условията на чл. 61,ал.2, изр.1 КТ е работодателят, а не горестоящият орган. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Съобразно изхода на спора в настоящото производство касаторът следва да заплати направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.