Определение № 2904 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 10/12.01.2026 г. по гр.д. № 658/2025 г. в частта, с която Софийският окръжен съд, потвърждавайки решение № 42/11.02.2025 г. по гр.д. № 1079/2023 г. на Районен съд–Костинброд, е отхвърлил иска по чл. 200 КТ на К. К. Б. срещу „Юроспийд“ ООД за сумата над 10 000 лв. до сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди от трудовата злополука от 17.06.2023 г. Решението се обжалва от К. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпроси в изясняване на условията/материалноправните предпоставки по чл. 201, ал. 2 КТ (в приложимата по спора първоначална редакция на текста), при които законът допуска да се намали отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Касаторът счита въпросите обуславящи – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 201, ал. 2 КТ и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът „Юроспийд“ ЕООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касация „Дженерали застраховане“ АД, помагач на ответника, изразява такова становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че според оплакванията в жалбите спора пред него се концентрира върху: 1) справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от настъпилата с ищеца трудова злополука от 17.06.2023 г. – по жалбите на ответника и неговия помагач, и 2) това има ли принос ищеца за настъпване на вредоносния резултат, евентуално – представлява ли неговото поведение „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ – по жалбата, с която той се е оплакал, че първостепенният съд е уважил неоснователното възражение на ответника. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че трудовата злополука е настъпила по време на извършваната работа от ищеца на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 тона“ при ответника. В периода 12.06.–28.07.2023 г. той е командирован като шофьор на товарен автомобил рег. № [№]. за курс до Великобритания и обратно. На 17.06.2026 г. около 17:00 ч. на ТИР-паркинг при [населено място], обл. [област], Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, на автомагистрала М62, в източна посока между кръстовище № 18 и № 19, зад мястото за почивка „М. Б. И.“ в момента, в който подготвя ремаркето на товарната композиция за нов товар, ищецът скача от ремаркето. При съприкосновението с твърдата асфалтова настилка той чупи многофрагментарно петната кост на десния си крак и за период от два –три месеца е във временна неработоспособност. Скокът от ремаркето е в разрез с правилата за безопасност на работодателя, с които ищецът е запознат. Към момента на злополуката той е без предпазни обувки, които с длъжностната характеристика е задължен да ползва при всяко качване и слизане от тежкотоварната композиция и които работодателят му е предоставил. Определяйки обезщетението по справедливост в размер на сумата 50 000 лв., въззивният съд е приел, че по възражението на ответника следва да намали отговорността на работодателя - пострадалият ищец е допринесъл за трудовата злополука, като е квалифицирал поведението му като „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ. При липсата на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки правилата за безопасност и неползвайки предоставените му предпазни обувки, ищецът е допринесъл за вредоносния резултат. Въззивният съд е определил 80 % степен на съпричиняване и така както първостепенният съд е уважил частично иска в размер на сумата 10 000 лв. Настоящият състав намира, че съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука поради груба небрежност. Понятието „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ е изяснено в практиката на ВКС – напр. решение № 1026/ 18.12.2009 г. по гр.д. № 4001/ 2008 г. на I-во ГО, решение № 348/ 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/ 2010 г. на IV-то ГО, решение № 977/ 14.01.2010 г. по гр.д. № 298/ 2009 г. на IV-то ГО и много други. Приема се, че „грубата небрежност“ в смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен и се изразява в неполагане на онази грижа, която следва да се очаква и от най-небрежния човек, зает със съответната трудова дейност при подобни условия, при които е настъпила конкретната трудова злополука. Приема се, че когато „грубата небрежност“ се проявява в нарушение на технологични правила и на правила за безопасност, за които работодателят е известил пострадалия работник/служител, тя следва да се изрази в липсата на елементарното старание и внимание, в пренебрегване на технологичните правила и правилата за безопасност – така решение № 548/ 24.07.2012 г. по гр.д. № 1490/ 2010 г. на IV-то ГО и решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д. № 1298/ 2014 г. на III-то ГО на ВКС. Следователно повдигнатите материалноправни въпроси обуславят обжалваното решение, но начинът, по който въззивният съд им е отговорил, не противоречи, а съответства на установената практика на ВКС по чл. 201, ал. 2 КТ. Настоящият състав я споделя. В решенията, на които касаторът се позовава, не се приема нещо различно, а по повдигнатите въпроси са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят сторените разноски от ответника в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Чл. 78, ал. 10 ГПК изключва възможността настоящият състав да определи възнаграждение за представителството на помагача на ответника „Дженерали Застраховане“ АД и да го постави в тежест на касатора.