Определение № 357 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от „К.“ АД, чрез адвокат С. В., срещу въззивното решение № 71/12.03.2025г. на Окръжен съд – Хасково по в. гр. д. № 93/2025г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Насрещната страна Е. К. Ч. с писмен отговор, чрез адвокат Т. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС по първите два поставени въпроса, а третият от тях е неотносим към мотивите на въззивния съд. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Омуртаг, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Е. К. Ч., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед № 1031/23.01.2024г., издадена от В. Д. П., директор "Верига на Доставки" пълномощник на „К.“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и Е. К. Ч. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант“ в Пивоварна „А.“ – Хасково към „К.“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. За да постанови този резултат, въззивният съд приел (включително чрез препращане към мотивите на първостепенния съд по реда на чл.272 от ГПК), че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правни отношения, като ищцата Е. К. Ч. заемала длъжността „лаборант“ в Пивоварна „А.“ – Х. към „К.“ АД. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 1031/23.01.2024 г., издадена от В. Д. П., директор „Верига на доставки" и пълномощник на „К." АД считано от 07.06.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Мотивите за издаване на заповедта и прекратяване на трудовото правоотношение били: неспазване правилата по безопасни условия на труд, съгласно длъжностна характеристика, Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и действащото законодателство; недобро изпълнение на възложени задачи по осъществяване на обучения на ново постъпили служители, споделяне на опит, изграждане на екип и екипна работа със служители от отдел „Микробиология“ и служители от други отдели на предприятието; недобро изпълнение на задачи по подпомагане на колеги в изпълнението на ежедневни работни задачи и неоказване на съдействие; непоемане на отговорност при грешки; недобро изпълнение на задълженията вменени с длъжностната характеристика, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа (липса на умения за спазване, прилагане и изпълнение на правилата за безопасни условия на труд; липса на умения за работа в екип; липса на умения за предаване и споделяне на опит; липса на комуникативност и на умения за изграждане и поддържане на ефективна комуникация; липса на отговорност за неуспешно изпълнени задачи). В заповедта било посочено още, че обстоятелствата, които обуславят освобождаването на служителя поради липса на качества са изброени и в доклада на атестационната комисия от 03.01.2024г., в получените оценки за представянето и в плана за подобряване на представянето, изготвен за служителя, съобразно чл.6, ал.2 от ПВТР. Съдът развил принципните съображения, че за да е налице липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е необходимо да е установено трайно, неефективно изпълнение на работата причинено от липсата на качества. Посочил, че липсата на качества представлява фактическа липса на знания или умения, необходими за ефективно изпълнение на работните задължения, която е обективна, не виновна липса на качества на служителя, за ефективно изпълнение на работата. Въззивният съд приел за установено, че ищцата Е. Ч. работила в ответното дружество повече от 35 години. При извършваното ѝ оценяване за периода от 2019 г. до 2022 г., същата получавала оценка около средната, която варирала през годините. Посочил, че доколкото оценката на ищцата за 2022г. била над минималната, получената за следващата 2023 година ниска оценка не може да обоснове извод за трайно неизпълнение на възложените ѝ задължения. Изложил още, че изводът на работодателя, че негов дългогодишен служител рязко и трайно е изгубил качествата си за ефективно изпълнение на трудовите си задължения, при липса на промяна на изискванията за заеманата от него длъжност и тези към самия него, е необичаен и нелогичен. Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, от които приел за установено, че Е. Ч. разполагала с необходимите качества и компетентност да изпълнява ефективно трудовите си задължения, и била способна да подобрява представянето си при необходимост. Посочил, че като дългогодишен служител на длъжност „Лаборант“ в пивоварна „А.“, Ч. била способна да върши работата си „перфектно“, като били установени съмнения единствено относно наличието на мотивация да върши това постоянно. Съдът отбелязал, че според показанията и на тримата свидетели, проблемите на Ч. на работното място били свързани с комуникацията ѝ с колегите; нежеланието ѝ в определени случаи да полага нужния труд или да не го полага качествено. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че по делото не е установена обективната липса на качества на уволнения служител, а по-скоро са въведени съмнения относно мотивацията му да изпълнява служебните си задължения. Заключил, че последното не представлява основание за уволнение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В допълнение, съдът отбелязал, че в процесната Заповед № 1031/23.01.2024 г. в т. 3 и т. 5, като качества, липсата на които води до неефективно изпълнение на възложената работа били посочени: т. 3 – липса на умения за предаване и споделяне на опит; т. 5 – липса на поемане на отговорност за неуспешно изпълнени задачи. Приел, че тези качества не съответстват на изискванията, задълженията и необходимите умения, посочени в приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност – „лаборант“ и направил извод, че по делото не е установено как евентуалната им липса служителя би попречила на ищцата да изпълнява ефективно трудовите си задължения. Съдът посочил, че по делото не е установено и наличието на трайно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата в качествено, количествено или времево отношение, причинено от обективната липса на знания, умения или навици. Развил съображения, че съзнателното неизпълнение на длъжностни задължения е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност, но не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ. Изложил още, че всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения и навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, поради което за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. Приел, че общото изброяване на липсата на умения на ищцата в процесната Заповед №1031/23.01.2024г. не установява наличие на трайно неизпълнение на трудовите ѝ задължения, нито очертава в какво се състои това неизпълнение в качествено, количествено или във времево отношение, респ. че същото е причинено само и единствено от обективна липса на ясно и подробно описани знания, умения или навици на конкретния работник. Намерил още, че препращането към доклада на атестационната комисия от 03.01.2024г. и получените от ищцата оценки за 2023 г., окачествени като незадоволителни, също не изпълнява изискването на закона за мотивиране на издадената заповед, нито допълва нейните мотиви. Въззивният съд намерил за неоснователно възражението за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка посочил, че съгласно правилото на чл. 185 от ГПК документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Приел, че представянето на „конспективен превод“ не изпълнява изискването на процесуалния закон, поради което съдът правилно не приел представените по делото, но непреведени изцяло документи. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Е. К. Ч., на основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, както и за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението работа, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за основателни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 от ГПК, това дерогира ли изискването на чл.235, ал.2 от ГПК да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, да обсъди защитните тези на страните, доводи и възражения. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №96/27.07.2020г. по гр.д.№3201/2019г. на ВКС. По този въпрос касаторът е навел доводи, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил представената длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност в нейната цялост; не е обсъдил начина на работа и необходимостта същата да се извършва в екип; не е обсъдил годишните оценки на ищцата за периода 2019 – 2022 и показанията на свидетелите в тази връзка; не е обсъдил и довода на работодателя изведен от чл.6, ал.2 от Правилника за вътрешния ред; не е обсъдил в пълнота показанията на разпитаните по делото свидетели. 2/ Какво съдържание следва да има заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Твърди, че същият е разрешен в противоречие с ТР №4/2017г. на ОСГК на ВК, както и в практиката на ВКС в решение №96/27.07.2020г. по гр.д.№3201/2019г. на ІІІ г.о.; решение №320/07.03.2016г. по гр.д.№6501/2014г. на ІV г.о.; решение №1611/2009г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№ 1382/2011г. на ІІІ г.о.; решение №202/19.06.2012г. по гр.д.№804/2011г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№531/2010г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№728/2009г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№1363/2010г. на ІV г.о.; решение №564/22.01.2013г. по гр.д.№1774/2011г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№49/2012г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№1201/2014г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№295/2015г. на ІІІ г.о.; решение №15/05.03.2013г. по гр.д.№209/2012г. на ІV г.о.; 3/ Може ли да бъде приложено основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ в практиката чрез едностранно създадена от работодателя процедура за оценка качествата на служители и може ли отрицателна оценка на служител да бъде използвана за уволнение, след като такава възможност е предвидена изрично в Правилник за вътрешния трудов ред, чието съдържание е известно на служителя с писмена декларация. По този въпрос твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №186/11.12.2015г. по гр.д.№295/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №202/19.06.2012г. по гр.д.№804/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение №564/22.01.2013г. по гр.д.№1774/2011г. на ВКС, ІV г.о. Поставените от касатора въпроси за съдържанието на заповедта за уволнение по чл.325, ал.1, т.5 от КТ и възможността същата да препраща към друг документ, в който са посочени липсващите качества, са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросите са разрешени в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС, поради което осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Останалите поставени въпроси ще бъдат разгледани според произнасянето на съда. В заключение, касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите обобщени и уточнени от съда (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: какво съдържание следва да има заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т. 5 КТ и може ли да препраща към друг документ, в който са посочени липсващите качества, щом той е доведен до знанието на работника или служителя. Жалбоподателят „К.“ АД следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. Същата, след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ възлиза в размер на 25,56 евро. Мотивиран от горното, съдът