Определение № 39 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.135, ал.5 от АПК. Образувано е пред Административен съд София-град по жалба подадена от Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение ЕИК 208236588 представлявано от М. А. Димитров – председател на управителния съвет срещу Министерство на вътрешните работи „за неспазване на права и отказ за изплащане на дължими суми на държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР“. В жалба се твърди, че от страна на Министерство на вътрешните работи в нарушение на закона се наблюдава неспазване на права и отказ от изплащане на дължими суми, а именно отказ за начисляване на процент прослужено време към възнагражденията регламентирани в чл.178, ал.1, т.1 от ЗВМР; отказ на правото на платен годишен отпуск в размерите по чл.189, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР; отказ от правото на изплащане ежегодно на еднократна сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск по чл.189, ал.8 от ЗМВР; отказ от правото на изплащане на пари за облекло на основание чл.181, ал.2 от ЗМВР; отказ от правото на изпащане на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР на допълнителни възнаграждения за научна степен. От страна на Национален синдикат „Полиция“ е изпратена молба до Министъра на вътрешните работи вх.№ 812100-6265/02.04.2025 год. приподписана и от Синдикална организация на държавните служители в МВР. Отговор по тази молба не е получен, поради което сдружението счита, че е налице мълчалив отказ. Съгласно разпоредбите на Тълкувателно решение № 1/2024 год. от 27.11.2024 год. на Върховен касационен съд „Държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗВМР, чийто статут се урежда със ЗДСл имат право да им се осигурява безплатна храна или левовата им равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР“. Сдружението счита, че на служителите на МВР със статут по ЗДСл следва да се признаят всички права в качеството им на служители по ЗМВР в това число: правото на платен годишен отпуск в размерите по чл.189, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, правото на изплащане ежегодно на еднократна сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск, правото на изплащане на пари за облекло, правото на изплащане на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР на допълнителни възнаграждения за научна степен. В жалбата се твърди, че четирима служители на МВР са подали жалба до министъра на вътрешните работи с вх. № 812100-7057/14.04.2025 год., с която са поискали от министъра да разпореди на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР изплащането на допълнителни възнаграждения за притежаваната от тях научна степен. Служителите са получили отговор по тази жалба вх. № 8121р-8518/07.05.2025 год. не от министъра на вътрешните работи, а от ВПД административен секретар на МВР, с който отговор се отказва изплащането на допълнителни възнаграждения. По подадената жалба в АССГ е образувано адм.д. № 12948/2025 год. С разпореждане № 41742 от 12.12.2025 год. съдията-докладчик е оставил жалбата без движение като е дал указания за отстраняване на нередовностите по нея, а именно жалбоподателят да уточни кой акт обжалва - индивидуален административен, общ административен, действие/бездействие, кой е неговия автор, неговият адресат, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати и в какво се състои неговата незаконосъобразност на основанията по чл.146 от АПК, в какво се състои искането на оспорващия, да се обоснове и правен интерес от оспорване. Оспорващият е задължен да внесе държавна такса в размер на 10 лева. На 22.12.2025 год. е подадена молба от адв.В. Пенчев в качеството му на пълномощник на Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение, с която се уточнява, че се оспорва мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи да разпореди изплащането на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР на дължимите суми регламентирани в разпоредбите на ЗМВР /посочени и изброени в жалбата/, както и в молбата подадена от Национален синдикат „Полиция“ приподписана от Синдикална организация на държавните служители в МВР. По така подадената молба на 02.04.2025 год. не е получен отговор, поради което се счита, че е налице мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи. По отношение на отговора изпратен до четиримата служители на МВР се излага становище, че е налице изричен отказ на министъра на вътрешните работи да изплати на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР допълнителни възнаграждения за научна степен. На 07.01.2026 год. по делото е постъпило становище от процесуален представител на Министъра на вътрешните работи, в което се излагат съображения, че писмото изпратено от синдикалните организации до министъра на вътрешните работи има уведомителен характер и не поражда задължение за министъра да отговаря на поставените въпроси и да издава административни актове. От друга страна намира, че жалбата е просрочена. По отношение на изричния отказ на министъра на вътрешните работи изготвен от ВПД административния секретар на МВР по повод на жалба вх. № 8121р-8518/07.05.2025 год. се излага становище за недопустимост на жалбата, тъй като не е насочена срещу административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Жалбата, по която е образувано адм.д. № 12948/2025 год. е подадена от Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение, което не е адресат на писмото от 07.05.2025 год. Служителите адресати на писмото са получили същото в периода 08-12.05.2025 год., а жалбата е входирана в съда на 02.12.2025 год., поради което същата е просрочена. Прави искане съдът да остави без разглеждане жалбата на сдружението. С определение № 2278/19.01.2026 год. постановено по адм.д. № 12948/2025 год. по описа на Административен съд София-град производството е прекратено и делото е изпратено на Софийски градски съд по подсъдност. Съдията-докладчик е приел, че всички претендирани в жалбата на сдружението като неспазени права за изплащане на дължими суми са извън изрично посочените приложими текстове на ЗМВР в чл.142, ал.4 от ЗМВР. Съгласно този текст статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 189, ал. 1, т. 7, чл. 190, ал. 2, чл. 191, 233, 238, ал. 1 – 3 и 5, чл. 239, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 245а, чл. 247, ал. 1 и 4 и чл. 247а, ал. 1, 3 и 4 от този закон, а съгласно чл.125 от ЗДСл имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Следователно компетентен да разгледа жалбата на Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение е Софийски градски съд, тъй като с жалбата се повдига спор относно изплащане на парични суми касаещи платен годишен отпуск в размерите по чл.189, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, еднократна сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск, пари за облекло, допълнителни възнаграждения за научна степен. На 22.01.2026 год. в Софийски градски съд е образувано гр.д. № 675/2026 год. по описа на този съд. С определение № 2920/05.02.2026 год. постановено по гр.д. № 675/2026 год. състав на СГС е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд София-град и е изпратил делото на състав по чл.135, ал.5 от АПК за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност. СГС приема, че производството образувано по жалба на Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение е административно, тъй като жалбата е подадена срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят не претендира заплащане на парични обезщетения, а излага доводи и формулира петитум за отмяна на мълчалив отказ на министъра. След като изрично в жалбата се посочва, че същата е насочена срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи, то производството не е гражданско, а административно и същото е подсъдно на АССГ. Настоящият смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение е Административен съд София-град. Съображенията за това са следните: Съдът преценява вида на спора (граждански или административен), с който е сезиран, имайки предвид съдържанието на искането. В случая видно от жалбата подадена от Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение се оспорва мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи. Същото искане е направено и с допълнителната молба подадена от процесуалния представител на сдружението от 22.12.2025 год. Със същата са изложени конкретни съображенията относно твърдяната незаконосъобразност на мълчаливия отказ на министъра. Следователно предмет на спора повдигнат с подадената от сдружението жалба е мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по искане подадено от Национален синдикат „Полиция“ приподписано от Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение вх.№ 812100-6265/02.04.2025 год. С оглед приетото, че предмет на спора е мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи, т.е. производството е административно, а не гражданско, то компетентен да се произнесе по жалбата на Синдикална организация на държавните служители в МВР Сдружение е Административен съд София-град. С оглед на горното настоящият смесен петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България на основание чл.135, ал.5 от АПК