Определение № 2991 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С касационна жалба на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД, подадена чрез пълномощника адв. Д.Г., се обжалва решение № 1217 от 15.11.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 1582/2024г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1360/19.04.2024г. по гр.д.№ 15739/2022г. на РС-Варна са отхвърлени исковете на дружеството-касатор, предявени против А. Т. К. и Д. Т. К. с правно основание чл. 92 ЗЗД, да бъде осъден всеки от ответниците да плати на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД по 10 000 евро - неустойка по чл.29 от предварителен договор от 23.10.2018г. за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ, поради неизпълнение на задължението за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете-28.11.2022г. до окончателно плащане. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следните процесуалноправни въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал.3 ГПК доказателства, които не са събрани от първата инстанция и това не се дължи на процесуални нарушения; 2. До колко заявеното във въззивното производство искане за събиране на доказателства може да преодолее преклузията на чл. 266, ал.1 ГПК; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях; 4. Извършените извън процесуалните срокове действия на страните следва ли да се вземат предвид от съда; 5. Изтичането на срока за внасяне на разноски за събиране на доказателства, представлява ли основание за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на определението за допускането им; 6. Допустимо ли е извън срока по чл. 259, ал.1 ГПК да се изменят доказателствените искания, направени във въззивната жалба; 7. Изменението на определението на въззивния съд относно допускането на доказателства, налага ли да се осигурят реципрочни процесуални възможности на насрещната страна в процеса; 8. Как следва да се ценят показанията на лицата по чл. 172 ГПК и следва ли изложеното от тях да се цени във връзка с останалите доказателства по делото. По първите два въпроса твърди противоречие с ТР № 1/19.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 92/03.04.2013г. по гр.д. № 1147/2012г. на ІV ГО и решение № 129/06.03.2017г. по гр.д.№4579/2015г. на ІІ ГО на ВКС. По въпрос 3 поддържа противоречие с решение № 142/30.03.2020г. по търг.д. №2970/ 2018г. на І ТО, решение № 354/30.10.2015г. по гр.д.№1398/2015г. на ІV ГО и решение № 331/19.05.2010г. по гр.д.№ 257/2009г. на ІV ГО. Според касатора въпроси 4 и 5 са решение в противоречие с определение № 4/07.01.2016г. по търг.д.№ 3024/2015г. на ІІ ТО, решение № 674/14.02.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на І ГО и определение № 349/15.10.2017г. по ч.гр.д.№ 2856/2017г. на ІІІ ГО. Въпросите 6 и 7 са решени в противоречие с ТР №4/2021г. по тълк.дело № 4/2021г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 315/ 07.12.2010г. по гр.д.№ 3555/2008г. на ІІ ГО и решение № 129/06.03.2017г. по гр.д.№ 4579/2015г. на ІІ ГО, а по последния въпрос поддържа противоречие с решение № 176/28.05.2011г. по гр.д.№ 759/2010г. на ІІ ГО, решение № 207/17.03.2021г. по гр.д.№ 165/2020г. на ІV ГО и решение № 428/15.07.2010г. по гр.д.№ 843/2009г. на І ГО на ВКС. Ответниците по касационната жалба А. Т. К. и Д. Т. К., чрез процесуалния си представител адв. Г. В., в писмен отговор излагат подробни съображения за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен състав намира по предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване намира следното: Разгледани са искове по чл.92 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да плати на ищеца по 10 000 евро-неустойка по чл. 29 от предварителен договор от 23.10.2018г., поради неизпълнение на задължението на ответниците да предоставят на ищеца пълномощно в надлежна форма, ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателно плащане. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищцовото дружество и Т. А. К.-наследодател на ответниците, са били обвързани от валдно сключен и действителен предварителен договор от 23.10.2018г. за проектиране, учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ. По силата на договора К., като съсобственик, заедно с още 14 физически лица, притежаващи ид. части от недвижими имоти в [населено място] на [улица], № 48А, № 50 и № 52, възложили на ищцовото дружество, като изпълнител, със свои сили и средства, и за своя сметка да извърши предпроектни проучвания и проектиране; да изгради сграда в собствените на възложителите недвижими имоти по одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж и да я снабди със всички необходими строителни книжа и въведе в експлоатация. Съсобствениците-възложители, наред с К., се съгласили да учредят помежду си право на строеж за бъдещата сграда, съобразно притежаваните от тях ид.ч. в парцелите, и в полза на изпълнителя или на посочено от него трето юридическо лице. Изборът на конкретен обект от сградата за всеки от възложителите следвало да се обективира в протокол. На 22.01.2019г. Т. К. избрал правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда с № 34 на ет. 6 и един брой паркомясто. С т. 26.2 от предварителния договор възложителите се задължили в деня на подписването му да предоставят на изпълнителя нотариално заверени пълномощни, с които го упълномощават да ги представлява при снабдяване и одобряване на всички необходими строителни книжа за проектиране и строителство на сградата. При неизпълнение на това задължение в т. 29 е предвидена неустойка в размер 10 000 евро за всеки виновен възложител. На 01.11.2018г. Т. К. и С. К. упълномощили Т. Г. А. и С. А. Д., да ги представляват пред всички държавни органи и общински служби, ВиК, „Виваком“ и „Електроразпределение Север“, като това упълномощаване е в изпълнение на т.26.2. от предварителния договор. С нотариален акт за прехвърляне на собственост и определяне на квотите на съсобственост в образуван съсобствен урегулиран поземлен имот от 21.10.2019г., възложителите по предварителния договор и „Резиденшъл пропъртис Владислав“ ЕООД си прехвърлили взаимно идеални части в съсобствени УПИ и разпределили квотите в съсобствеността на бъдещия обединен ПИ с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място]. Съдът установил, че със заповед от 13.12.2019г. е отменено разрешение на строеж № 216/25.11.2019г., но на 12.02.2021г. е издадено ново разрешение за строеж № 32/12.02.2021г., като на 12.05.2021г. била открита строителна площадка и дадена строителна линия и ниво на строежа на обект съобразно издадено разрешение за строеж от 12.02.2021г. на „Жилищна сграда“ находяща се в УПИ № *, *, *, * в кв. * по плана на 14 микрорайон, [улица], 48а, 50, 52, 52а, [населено място], * ПИ с идентификатор *.*.* по КККР на [населено място]. В протокола като строител е посочен „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД, а възложителите, сред които е „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД били представлявани от пълномощника Т. А.. На 30.10.2021г. Т. А. К. починал и оставил за свои наследници: съпругата си С. Х. Я.-К. и ответниците-синовете си А. Т. К. и Д. Т. К.. Съдът установил също, че А. К. и Д. К. упълномощили адв. М. от САК да ги представлява пред всички физически и юридически лица, както и държавни и общински органи на РБ, като на 11.05.2022г. от пълномощника на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД - адв.Н., била изпратена покана до адв. М. с искане доверителите му да предоставят на дружеството пълномощно по чл.17 и чл.26 от предварителен договор за строежа на жилищната сграда в [населено място]. На 01.06.2022г., 19 физически лица, сред които „Резиденшъл пропъртис Владислав“ ЕООД и ответниците, подписали нотариален акт пред нотариус Ш., в който обективирали договора си за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и учредили взаимно право на строеж в същия ПИ, като на А. К. и Д. К. вместо баща им Т. К., и на С. Х. Я.-К. било учредено право на строеж за ап. № 21 на ет. 5 и правото на ползване на паркомясто № 18. В нотариалния акт изрично е отразено, че сделката се осъществява въз основа на предварителни договори от 23.10.2018г. Съдът съобразил, че ответниците са представили по делото пълномощно, с което на 01.06.2022г. упълномощили Т. Г. А. и С. А. Д. да ги представляват пред всички държавни органи и общински служби, ВиК, „Виваком“ и „Електро-разпределение Север“, както и пред всички други компетентни органи във връзка с извършването на строителство в УПИ № *-*, в кв.* по плана на *микрорайон, [улица], [населено място]. Пълномощното е с нотариална заверка, извършена от нотариус Ш., като е представена и справка-удостоверение от регистъра на нотариуса, от която се установява, че пълномощното е заверено с представеното по делото съдържание. На 07.09.2022г. Т. А. като пълномощник на 17 физически лица, сред които и двамата ответници и „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД подала заявление до Община Варна с рег. № АУ088980 ВН/07.09.2022г. за одобряване изменение на одобрен инвестиционен проект по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, като пълномощно №6205/01.06.2022г., заверено от нотариус Ш. било представено по преписката; заповедта за уважаване на заявлението е издадена на 21.09.2022г. От представеното разрешение за строеж No 32/12.02.2021г. съдът установил, че на 16 физически лица, сред които и наследодателят на ответниците и на „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД е разрешено да изградят процесната жилищна сграда. В процедурата по издаване на разрешението всички лица са представлявани от пълномощника Т. А.. Съдът е посочил, че писмените доказателства установяват, че на 28.01.2022г. между възложителите по предварителния договор от 23.10.2018г. (вкл. Т. К. и С. К.) и „Резиденшъл Пропъртис Владислав“ ЕООД от една страна като „клиент“, всички представлявани от пълномощник Т. А. и „ЕРП Север“ АД бил сключен договор за присъединяване на обект „Жилищна сграда“ в УПИ № *- *, *, *, * в кв. * по плана на 14 микрорайон, [улица], 48а, 50, 52, 52а, [населено място]. Към преписката след договора са приложени фактура за цената на услуга за присъединена мощност и пълномощни от всички представлявани лица по отношение на Т. А., които са заверени за вярност от пълномощника с подпис и дата 28.01.2022г. След пълномощните има приложено допълнително споразумение № 1/17.02. 2023г. сключено между страните по договора за присъединяване, с което приемат стойност на променливата компонента от цената за присъединяване 5 959 лева. Споразумението е подписано за всички лица в качеството на клиент от пълномощника Т. А., като за Т. К. е отбелязано ръкописно, че е починал. След споразумението са приложени отново пълномощни от лицата – „клиент“ по договора за присъединяване. След пълномощно от Т. К. и С. К. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №1494/01.11.2018г. е приложено удостоверение за наследници на Т. А. К. и пълномощно от А. Т. К. и Д. Т. К. с №6205/01.06.2022г. на нотариус О. Ш., peг. №*. След анализ на доказателствата по делото въззивната инстанция е приела, че ищецът е изпълнил задълженията си по предварителния договор, независимо от отмяната на първото разрешение за строеж. След смъртта на баща си, ответниците са встъпили като страна по този договор с приемането на наследството на своя наследодател. Приел е, че не е налице неизпълнение на договора от тяхна страна. Съобразил е, че твърденията на ищеца са за липса на учредена представителна власт в полза на ищеца за представителство пред конкретните институции във връзка със строителния процес, без да са надеведи твърдения за конкретно (специфично) изрично действие на ответниците, което да е затруднило или осуетило законосъобразното развитие на процедурата по набавяне на строителни книжа – не е посочено какво действие от строителния процес е било забавено. Приел е, че ангажираните доказателства, не само не установяват твърдението на ищеца, но и го опровергават. От писмените доказателства е намерил за установено, че пълномощно от ответниците е подписано на 01.06.2022г.; това пълномощно е дадено в полза на двете физически лица, посочени от дружеството строител; образецът на пълномощното е бил предоставен именно от името на управителя на ищеца, който е посочил своята сътрудничка да събере всички документи, включително и процесните пълномощни. Съдът е кредитирал показанията на св. М., като съответстващи с останалия доказателствен материал, а по отношение показанията на св. Б. - служител при ищцовото дружество, е приел, че изложеното от тази свидетелка, че пълномощно било предоставено едва към януари 2023г. се опровергава от преписката, образувана по заявление до Община Варна за одобряване изменение на одобрен инвестиционен проект по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ според която пълномощното от ответниците е било използвано септември 2022г. именно във връзка със строителния процес. В обобщение, съдът е приел, че не е налице неизпълнение на задължението по чл. 26.2 от предварителния договор от страна на ответниците, което води до неоснователност на исковете по чл. 92 ЗЗД. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускането на касационно обжалване на решението на ОС-Варна. Въпроси 1 и 2, както и въпроси 6 и 7 са некоректно поставени и са пряко свързани с доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд относно приложението на нормата на чл.266, ал.3 ГПК. Според трайната практика на ВКС разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК дава процесуална възможност на страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата в хипотезата на чл. 226, ал.3 ГПК предполага кумулативното наличие на две предпоставки: доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон. В случая въззивният съд, в съответствие с тази практика, по направените във въззивната жалба на ответниците доказателствени искания за разпит на двама свидетели, се е произнесъл с определение по чл.267, ал.1 ГПК от 12.09.2024г., намирайки ги за допустими и относими, като е уважил искането за разпит само на 1 свидетел при режим на призоваване. С оглед направено с молба от 19.09.2024г. от ответниците искане, съдът с протоколно определение № 1466/18.10.2024г. е изменил определението си от 12.09.2024г., като вместо първоначално допуснатия свидетел И. Н., е допуснал до разпит другия поискан от ответниците свидетел-адв. М.. Тези процесуални действия на съда са израз на установеното в практиката на ВКС разбиране по прилагането на чл. 153, във вр. с чл. 159 ГПК, че съдът допуска до събиране само доказателствата, които са относими към предмета на спора и имат значение за решаването на делото или които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради нарушения на процесуалния закон - чл.266, ал.3 ГПК. Несъгласието на касатора с направената от въззивиния съд преценка за допустимост на поисканите от ответниците доказателства и за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото проверката за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, би могла да се извърши едва в производството по чл. 290 ГПК. Третият процесуалноправен въпрос, доколкото касае правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, включващи и задължението да обсъди всички доводи и възражения на страните и релевантните за спора доказателства, отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е разрешен обаче в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат анализ и оценка на правнорелевантните факти и доказателства, обсъждане на доводите и възраженията на страните; посочване на фактите, които са приети за установени и въз основа на кои доказателства и кои са счетени за недоказани и защо. Или обобщено атакуваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложението на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК. Въпросите 4 и 5 освен, че са некоректно поставени, не съответстват на извършените от съда и страните процесуални действия, поради което по отношение на тях не е налице нито общата, нито допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Касационното обжалване не следва да се допуска и по последния процесуалноправен въпрос, който е свързан с оплакването за необоснованост на решението, което не съставлява основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се допълни, че въззивният съд се е съобразил с трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която обобщено се свежда до следното: Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото; заинтересоваността на един или друг свидетел в полза или във вреда на някоя от страните следва да се отчита, предвид възможната му необективност. Съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните от свидетелите факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането и дали впечатленията на свидетелите са спорадични или системи. Въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от тази практика, като подробно е обсъдила ангажираните гласни доказателства, като ги е ценила във връзка с останалия събран доказателствен материал, посочила е каква част от показанията приема за достоверни и непротиворечиви, кои релевантни факти намира за установени от тях и е изложила мотиви защо дава вяра на показанията на определен свидетел, а на друг не кредитира. Предвид изложените съображения, обжалваното решение на ОС-Варна не следва да се допуска до касационен контрол. При този изход на делото, касаторът следва да плати на ответниците по касация разноските, които са направили в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер 4 320 лева, с оглед представените доказателства за плащането им-преводно нареждане от 17.03.2025г. и справка за движението по банкова сметка на адв. В.. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО