Определение № 4637 от 16.10.2024 г. на ВКС по д. № 3453/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Софийския районен съд и Административен съд-София град относно компетентния съд, който да разгледа жалбата на Р. Д. Р. срещу заповед № РД-04-123/22.12.2023г. на Д. Б. - делегиран прокурор по чл.139а, ал.1 ЗСВ, с която са определени лицата спечелили конкурс за длъжността „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, както и да се произнесе по искането за спиране на изпълнението на заповедта. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира за установено следното: Жалбата на Р. Р. е подадена до Административния съд – София-град, който с определение № 824/24.01.2024г. по адм.д.№ 351/ 2024г. е изпратил делото по подсъдност на РС-София. Съображенията, които съдът е изложил са, че оспорваната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за администрация на европейските делегирани прокурори; съгласно чл.46, ал.1 от Правилника прокурорските помощници се назначават след конкурс, проведен по ред, установен в Правилника, ЗСВ и КТ. След анализ на приложимите правни норми съставът на АССГ е достигнал до извод, че при организиране и провеждане на конкурса европейският делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от ЗСВ действа в качеството си на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, а не като административен орган, което обуславя приложение на трудовоправните разпоредби и защитата на правата и интересите на жалбоподателя следва да се проведе по ред на КТ, а не по АПК. С тези мотиви жалбата е изпратена за разглеждане на Софийския районен съд по реда на чл. 357 от КТ във връзка с чл. 245 и чл. 248 от ЗСВ, във връзка с чл. 96 от КТ. С определение № 3803/01.04.2024г. по адм.д.№ 2815/2024г. на ВАС, VІ отделение, подадената против определението на АССГ частна жалба е оставена без разглеждане, а с определение № 8385/05.07.2024г. по адм.дело №5753/2024г. петчленен състав на ВАС е потвърдил определението на тричленния състав. След получаване на делото от Софийския районен съд е образувано гр. дело № 43063/2024г. С определение №36037 от 09.09.2024г. съдът е приел, че не се касае за възникнал трудов спор между страните, доколкото предмет на обжалване е законосъобразността на Заповед № РД-04-123/22.12.23г., издадена от европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1, ЗСВ, на основание чл.44, ал.2 от Правилника за администрацията на европейските делегирани прокурори, във връзка с протоколи на конкурсната комисия за провеждане на конкурс за назначаване на съдебни служители на длъжност „Прокурорски помощник“ в администрацията на европейските делегирани прокурори- 7 щатни бройки. Според съда, оспорваната заповед е недопустимо да бъде атакувана по исков ред – по реда на чл. 357 – чл. 362 от КТ за разглеждане на трудови спорове, тъй като съгласно изричните разпоредби на чл. 96 от КТ, трудовото правоотношение възниква въз основа на конкурса, едва от деня на получаването на съобщението за резултата от конкурса от участника, класиран на първо място от комисията по конкурса (чл. 96, ал. 1, във вр. с чл. 95 от КТ); респ. – от деня на писменото уведомяване на следващия в класирането участник в конкурса, когато класираният на по-предно място участник не постъпи на работа в законоустановените за това срокове (чл. 96, ал. 4, във вр. с ал. 2 от КТ). Само в тези случаи и тези класирани участници в конкурса, получили съответното уведомление, и вече придобили качеството на работник или служител, са легитимирани да водят установителни и/или осъдителни искове срещу работодателя по реда за разглеждане на трудови спорове по смисъла на чл. 357 от КТ. Актът на работодателя, с който се одобряват протоколите от заседанието на комисията за провеждане на конкурс за длъжността „прокурорски помощник“ в Администрация на европейските делегирани прокурори по чл. 89 – чл. 97 от КТ, не следва да подлежи на разглеждане по реда за разглеждане на трудови спорове на чл. 357 – чл. 362 от КТ. Предвид изложеното районният съд е приел, че не е компетентен да разгледа жалбата на Р. Р. против оспорваната заповед и затова е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като съобрази разпоредбите на ЗСВ, КТ и Правилника за администрацията на европейските делегирани прокурори, намира че компетентен да се произнесе по жалбата на Р. Р. е Софийският районен съд. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 245, ал. 1 от ЗСВ за съдебен/прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията на чл. 162 от ЗСВ и е издържало конкурс за съдебен служител. Прокурорският помощник е съдебен служител по смисъла на чл. 340, ал. 3 от ЗСВ. На основание чл. 248 от ЗСВ за неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодекса на труда, в случая нормите на чл. 89 – чл.97 от КТ, уреждащи процедурата за заемане на длъжност въз основа на конкурс. В чл. 46, ал. 1 от ПАЕДП прокурорските помощници се назначават след конкурс, който се провежда по реда, установен в Закона за съдебната власт, Кодекса на труда и правилника. Регламентираният в раздел IV на глава V (чл. 89 - чл. 97) от КТ, конкурс, като основание за възникване на трудово правоотношение, несъмнено е институт на трудовото, а не на административното (респ. на публичното) право. Това е така, независимо дали работодателят, набиращ персонал чрез конкурса (обявил същия и назначил комисията по провеждането му- чл.91, ал.1 и чл.94 от КТ), е частноправен субект - едноличен търговец или друго физическо лице, търговско дружество, сдружение с нестопанска цел, фондация и пр. или държавно учреждение (министерство или друго държавно ведомство), община и др. Във всички случаи актовете на работодателя, свързани с обявяването и провеждането на конкурса, не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 - ал.4 АПК. Не е такава и заповедта на европейския делегиран прокурор по чл. 139а, ал.1 ЗСВ за определяне на кандидатите, спечелили конкурса. Тази заповед е издадена от делегирания прокурор по чл. 139а ЗСВ, не в качеството му на административен орган, овластен от закона да издаде властническо волеизявление, а в качеството на работодател, набиращ персонал в администрацията на европейските делегирани прокурори, чрез конкурс. С оглед това, заповедта не подлежи на обжалване по реда на АПК-пред административния съд. Действията по провеждането на конкурса представляват действия, които са подготовка към възникване на трудово правоотношение. Актовете, по повод възникване на трудово правоотношение, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие. Трудовите правоотношения, включително и когато възникват въз основа на конкурс, са проява на доброволно и свободно изразената воля на страните, а не на властта на органа да разпореди едностранно възникването им. Поради това правата на всяка една от страните по трудовото правоотношение, в т. ч. и на страните по отношения, свързани с възникването на тези отношения, намират правна защита по реда на Кодекса на труда, а не по реда на АПК (в този смисъл определение № 60444/14.12.2021г. по ч.гр.д.№ 4448/2021г. на ІІІ ГО на ВКС и цитираните в него определения, постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК). Преценката дали оспорената заповед е допустимо да бъде атакувана по исков ред, и конкретно - по реда на чл.357 - чл.362 от КТ следва да извърши районния съд. Така мотивиран, петчленният състав на ВКС и ВАС