Определение № 719 от 29.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Община Хасково срещу въззивно решение № 110/27.03.2019 г. по в. гр. д. № 138/2019 г. на Хасковски окръжен съд, с което са уважени предявените от М. Г. К. – М. против Община Хасково искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Касационната жалба е редовна и допустима. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по доводи на ищцата за злоупотреба с права от страна на работодателя, несъдържащи се в исковата молба и въведени едва с въззивната жалба, като въз основа на тях е уважил предявените искове. Сочи се, че уволнението е законосъобразно, като работодателят е извършил подбор между експертните длъжности в сектора, въпреки че не е имал такова задължение, тъй като съкратената длъжност е била единствена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: В случаите, когато ищецът – работник или служител, твърди, че заповедта за уволенението му е незаконосъобразна, трябва ли да обоснове иска на конкретни твърдения за злоупотреба с права, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи или е допустимо бланкетното посочване за наличие на злоупотреба с права? До кой момент е допустимо посочването на конкретните факти и обстоятелства – с предявяване на исковата молба или е допустимо да се направи за пръв път с предявяване на въззивна жалба? В срока за отговор М. К. – М. е възразила срещу допускането на касационно обжалване и евентуалната отмяна на решението. Направила е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Хасковски районен съд е бил сезиран с предявени от М. К. – М. обективно съединени искове чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна извършеното със заповед № 156/03.08.2018 г. на кмета на Община Хасково уволнение, за възстановяване на предишната работа като младши експерт „Планиране, публикуване и регистър обществени поръчки“ в сектор „Обществени поръчки“ в администрацията на Община Хасково и за присъждане на обезщетение за периода от 03.08.2018 г. до 01.10.2018 г. в размер на 1700 лв., както и на сумата от 1120 лв., съставляваща разлика между получаваното на новата ѝ работа трудово възнаграждение за периода 01.10.2018 г. до 03.02.2019 г. и получаваното от ответника такова, ведно със законната лихва. В исковата молба са изложени доводи за незаконосъобразност на уволнението поради немотивираност на заповедта, за липса на реално съкращаване на длъжността и за нарушение на изискването на чл. 329 КТ за подбор, съответно за незаконосъобразното му извършване. Поддържа се, че било налице недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, тъй като общинският бюджет се разпределял чрез провеждане на процедури по възлагане обществени поръчки, а съкратената длъжност била свързана с изпълнението на конкретни функции по планиране, публикуване и водене на регистър на обществените поръчки. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поддържайки, че новото щатно разписание целяло подобряване на количественото и качествено изпълнение на трудовите функции, свързани с възлагане и изпълнение на обществени поръчки. За да постанови обжалвания в настоящото производство акт, Хасковски окръжен съд е приел за установено, че ищцата е заемала длъжността младши експерт „Планиране, публикуване и регистър обществени поръчки“ в сектор „Обществени поръчки“ в администрацията на Община Хасково. Трудовото правоотношение е било прекратено с процесната заповед за уволнение поради съкращаване на щата. Установено е, че съгласно действащото от 02.05.2018 г. длъжностно разписание в сектор „Обществени поръчки“ са били предвидени 5 щатни бройки за следните длъжности - главен юрисконсулт, старши юрисконсулт, юрист, главен експерт „Съгласуване, изготвяне на специфики и методика за оценка“ и младши експерт „Планиране, публикуване и регистър обществени поръчки“. С длъжностното разписание в сила от 11.07.2018 г. числеността на персонала в сектора не е била променена, но е била премахната заеманата от ищцата длъжност младши експерт „Планиране, публикуване и регистър обществени поръчки“, а длъжността юрист е била преименувана на юрисконсулт и за нея са били предвидени две бройки. Установено е, че при действието на длъжностното разписание от 02.05.2018 г. незаета в сектор „Обществени поръчки“ е била само длъжността главен юрисконсулт, а при действието на длъжностното разписание от 11.07.2018 г. незаети са били длъжностите главен юрисконсулт и юрисконсулт. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради нарушение императивната норма на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като работодателят е действал недобросъвестно. До този извод е стигнал въз основа на анализа на извършените щатни промени за относително кратък период, през който са били приети щатните разписания от 02.05.2018 г. и от 11.07.2018 г., като в сектор „Обществени поръчки“ е бил увеличен броят на юрисконсултите за сметка на съкратената длъжност младши експерт. В подкрепа на извода за тенденциозни действия на работодателя било и обстоятелството, че не били заети бройките за главен юрискоснсулт и юрисконсулт, предвидени с длъжностното разписание от 11.07.2018 г., въпреки целената оптимизация на състава, а при действието на предходното длъжностно разписание от 02.05.2018 г. била незаета само длъжността главен юрисконсулт. При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. р. № 1-2010-ОСГТК касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска, когато въззивният съд е дал разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС по обуславящ правен въпрос. В настоящия случай по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси е налице константна практика на ВКС, (включително сочените от касатора решение № 71/ 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 239/21.05.2012г.по гр. д. № 779/2011 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, III г.о.), съгласно която в случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, като срокът за него е предявяването на исковата молба. Цитираната практика не е била съобразена при постановяване на обжалваното решение на Хасковски окръжен съд, поради което същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: