Определение № 119 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. И. срещу решението по гр.д.№ 2117/2012 год. на СГС, ІІІ Б състав, с което е потвърдено решение № ІІ-60-284 от 01.12.20011 год. по гр.д. №14746/2011 год. на СРС, ГО, 60с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от И. С. И. срещу П. [фирма] иск с пр. осн. чл. 224,ал.1 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 год. и от 01.01.2010 год. до 08.03.2010 год. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба П. [фирма], [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа жалбата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени: Касаторът не е формулирал правен въпрос. В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК се съдържат оплаквания, относно приетото от въззивният съд, че платеният годишен отпуск е ползван едновременно от всички футболисти в т.ч. и от ищеца в периода посочен в представената по делото колективна заповед. Доколкото според касатора този извод на съда не се установява от събраните по делото доказателства, това е довод за необоснованост на постановеното решение. Оплакването за необоснованост съставлява касационно основание за неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК, което следва да бъде обсъдено в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Според ТР №1/19.02.2010 год. по тълкувателно дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посоченият от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т. 3 ГПК. Такова обсъждане не би могло и да се извърши, доколкото посоченият допълнителен критерий, може да се преценява единствено в контекста на посочения правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на решението в тази част не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.