Определение № 50090 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 8186/05.04.2022 г. на И. Н. И., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. С., срещу въззивно решение № 142/04.02.2022 г. по в.гр.д. № 2717/2021 г. на Окръжен съд - Варна. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е разпределение право на ползване на част от общите части на сградата да се извърши още при съучредяване на правото на строеж между съсобствениците на земята и може ли това разпределение да се противопостави на бъдещи собственици на имоти в сградата-бъдещи етажни собственици; 2. Допустимо ли е ОС на ЖСК да вземе решение за разпределение на ползването на част от общите части на сградата на отделни нейни член-кооператори; Допустимо ли е ОС на ЖСК да вземе решение за разпределение на ползването на отредените й за ползване части от общите части на сградата на отделни нейни член-кооператори; Може ли това разпределение да се противопостави на последващи собственици на имоти в сградата, бивша собственост на ЖСК и/или на ЕС като цяло; 3. Остават ли в сила решенията на ОС на ЖСК относно разпределение на ползването на част от общите части на сградата на отделни нейни член-кооператори, докато ОС на бъдещата ЕС не ги отмени, или те автоматично отпадат и нямат сила, независимо кога е учредена и регистрирана ЕС. Ответницата по касационната жалба Н. Й. Н. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 262213/08.07.2021 г. по гр. д. № 16188/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което И. Н. И. е осъден на основание чл.109 ЗС да осигури достъп на Н. Й. Н. чрез предоставяне на ключ или премахване на портална врата, препятстваща влизането с автомобил, до вътрешния двор на жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], район „А.“, [улица] да се въздържа от действия, изразяващи се във възпрепятстване на Н. Й. Н. да влиза с автомобила си и паркира във вътрешния двор на жилищната сграда. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата е собственик на апартамент № 10 с идентификатор № *****, находящ се в процесната сграда, в [населено място], както и на 15 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор ***, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 128/14.08.2020 г., сключен с Г. Й. И.. Последната е придобила прехвърлените 15 кв.м. ид.ч. от ответника И. Н. И., който по силата на нот. акт № 115/07.04.2016 г., й е продал 15 кв. м. ид. ч. от собствените си 145 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот. Достъпът до вътрешния двор на сградата се извършва чрез две врати - голяма и малка, като ищцата Н. Н. разполага единствено с ключ от малката, осигуряваща и м пешеходен достъп. Поради това тя е възпрепятствана да влиза с автомобил в поземления имот, тъй като не разполага с ключ от голямата врата. Съдът е приел, че процесната сграда заедно с поземления имот, в който е изградена, са в режим на етажна собственост. Вътрешният двор, представляващ част от покривната плоча на подземния гараж, по предназначението си се явява обща част, а тя по силата на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС не може да бъде самостоятелен обект на права, а е притежание на всички собственици и служи за общо ползване. Начинът на ползване и управлението на тази незастроена част се определя по решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС. Когато незастроената част на двора е предназначена за места за паркиране и липсва решение на общото събрание на етажните собственици за ползването на тази обща част или взетото решение е отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС, то съсобственикът, който е лишен от възможността да ползва двора за паркиране, може да защити накърненото си право чрез негаторния иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, ако спрямо него се извършват неоснователни действия, с които му се пречи да упражнява правото си на собственост. В настоящия случай ОС на ЕС не е приело такова решение. Решение по протокол от 12.10.2015 г. на ОС на ЖСК "Мизия-1", с което паркоместа № 10, 11, 12 и 13 са предоставени за ползване на И. И. срещу задължение за поддръжка и ремонт на настилката на терена след изтичането на гаранционните срокове, не може да замести липсата на такова на ОС на ЕС, освен поради различния характер и правните последици на двете, още поради факта, че ЖСК "Мизия-1" не е станала собственик на процесните паркоместа, които не са самостоятелен годен обект на собственост. Същите представляват необособена и несамостоятелна реална част от парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, съответно суперфиция, а е възможно единствено прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект. ОС на ЖСК не е компетентно да взема решения относно ползването и поддържането на същите места за паркиране. Същото важи и за сключеното между Т. А., А. С. и И. И. споразумение от 15.01.2016 г. С възникването на етажната собственост единствено общото събрание на етажните собственици е компетентно да разрешава въпросите относно осигуряването и ползването на необходимите места за паркиране във вътрешния двор на сградата, представляващ обща част. В случая тя е възникнала след изграждане сградата, тъй като освен ЖСК, носители на правото на строеж са и двете физически лица Т. А. и А. С.. Само общото събрание на ЖСК няма компетентност да вземе решение относно управлението на съсобствения поземлен имот. По същите съображения следва да се приеме, че извършените транслативни сделки от ответника, в които е уговорено, че продадените идеални части от поземления имот следва да се ползват като паркомясто от купувача, нямат целения ефект относно начина на ползване на мястото. Ответникът с действията си, ограничаващи достъпа до общия поземлен имот, пряко нарушава законоустановената забрана на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, която не допуска никой от собствениците да пречи на другите да ги ползват, както и общото правило, изискващо да упражнява правото си на собственост, по начин, по който не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им. Въпросът за действието на решенията на ОС на ЖСК относно разпределение на ползването на част от общите части на сградата на отделни член-кооператори, до отмяната им от ОС на бъдещата ЕС, също е ирелевантен, тъй като решаващите изводи в обжалваното решение са за това, че ОС на ЖСК не имало компетентност като един от съсобствениците на имота, да вземе решение за управлението му и тези решения не са противопоставими на останалите съсобственици и последващите приобретатели със самостоятелни обекти в ЕС. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Поставените въпроси, касаещи възможността да бъде разпределено ползването на част от общите части на сградата още при учредяване на правото на строеж между съсобствениците на земята, както за допустимостта на решение на ОС на ЖСК за разпределение на ползването на общи части на сграда на отделни нейни член-кооператори и действието на решението с оглед възникването на етажна собственост, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Те не са обусловили решаващите изводи на съда.Той е приел, че при учредяването на правото на строеж ЖСК е била само един от учредителите, наред с други съсобственици.Само ЖСК не е била компетентна да вземе решение за разпределение ползването на съсобствения имот. С изграждането на сградата и прехвърлителните сделки по отношение на обекти в нея и ид.ч. от поземления имот е възникнала ЕС. Начинът на ползване и управлението на процесната незастроената част на двора - обща част, се определя с решение на общото събрание на собствениците по реда на ЗУЕС. Такова решение не е налице.С действията си ответникът ограничава достъпа на ищцата – етажен собственик, до общия поземлен имот, като по този начин пряко нарушава установената забрана в чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, която не допуска никой от етажните собственици да пречи на другите да ползват общите части, както и общото правило, изискващо правото на собственост да бъде упражнявано така, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им. Съсобственикът, който е лишен от възможността да ползва двора за паркиране, може да защити накърненото си право чрез негаторния иск по чл. 109, ал. 1 ЗС. Така формулираните от касатора въпроси се явяват неотносими, не съдържат общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обусловят допускане на обжалваното решение до касация. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.