Определение № 411 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв.Е. П., срещу въззивно решение №35/02.02.2016г., постановено по възз.гр.д.№1614/ 2015г. на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърдено решение №1018/03.11.2015г. по гр.д.№949/2015г. на РС – Стара Загора. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Г. Д. К. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, в размер на сумата 3 000 лева със законната лихва от датата на увреждането, като искът за разликата до предявения размер от 15 000 лева е отхвърлен. В касационната жалба се поддържат доводи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изложени доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ за задължението на въззивната инстанция да изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор, като обсъди и анализира всички събрани доказателства и всички доводи и възражения на страните; 2/ за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат; 3/ как следва да бъде определена степента, до която съдът трябва да намали отговорността на работодателя по чл.200 КТ, при установена груба небрежност в изпълнението на работата, от която е настъпило увреждането на работника; 4/ кои са обстоятелствата, които съдът е длъжен да вземе предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, представена към касационната жалба. Ответникът по жалбата – Г. Д. К., представляван от адв.Ст.Ч., в срока по чл.287 ГПК, е представил писмен отговор, в който поддържа становище за липса на предпоставки за селектиране на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение е прието, че на 30.05.2014г. в участъка „Смесоподготовка” на ответното дружество е настъпила трудова злополука, при която на К. е причинена контузия на гръдния кош вдясно от притискане на дясната му ръка между вала и лентата. Причина за увреждането е предприетото от работника в нарушение на правилата за техническа безопасност почистване на вала, без да спре лентата, при което ръката му останала притисната между двете. Въззивната инстанция е приела, че ищецът е бил запознат с правилата и инструкциите за безопасна работа, както и с изричната забрана почистването на вала и лентата да не се предприема без да е спряно електрозахранването на машините. Действията му са квалифицирани като проява на груба небрежност, допринесла за настъпване на вредоносния резултат, а съпричиняването е определено в размер на 50%, но конкретни мотиви за възприетият размер и за съответствието му с действителния принос на пострадалия за злополуката, не са изложени в решението. Обсъждайки характера и тежестта на нараняването, оздравителният период, претърпените болки и неудобства, както и събраните по делото доказателства, в т.ч. приетите съдебни експертизи, съдът е счел, че след приспадане на процента за съпричиняване на вредите, на ищеца е справедливо да се присъди обезщетение от 3 000 лева и до този размер е уважена претенцията. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по втория въпрос в изложението - за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат. По този въпрос има създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика – решение №140/24.07.2013г. по гр.д.№1328/2012г. ІІІ г.о., решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о. /посочени от касатора/, решение №291/ 11.07.2012г. по гр. д. № 951/ 2011г. IV г. о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о. на ВКС на РБ и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, в отклонение с които е разрешението на въззивния съд по поставения правен въпрос. По останалите въпроси в изложението касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение