Определение № 2 от 03.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 355/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца по делото Г. Е. Г. срещу решение № 761/26.05.2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти граждански състав, постановено по въззивно гражданско дело № 20211000501316 по описа за 2021 г., с което е потвърдено решение № 261947 от 21.12.2020 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, постановено по гр.д. № 13449/2019 г., с което са отхвърлени предявените от касатора искове за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 22.01.2018г. в размер 31 800 евро - главница; мораторна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г. в размер 1 956, 07 евро и законна лихва върху посочената главница за периода след 27.12.2018г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по гр.д. № 81041/2018г. на 173 състав.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изтъква, че въззивният съд нееднократно и напълно погрешно е изложил в мотивите си, че именно ищецът Г. Г. е следвало да привлече лично нови клиенти за „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД, като поради тази причина се е позовал на прекратения трудов договор на ищеца, както и на обстоятелството, че в процесния период той не е бил в пределите на страната и поради това не е могъл да изпълни поетите от него задължения, и е приел, че е налице неизпълнение по каузалното правоотношение. Поддържа, че в декларацията е посочено, че задължението е за 1060 приподписали абонати на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД“, а от приложените по делото договори, се установявало, че те са сключени от П. Е. Г.-А., която е била управител на дружеството в периода 10.11.2017 до 10.07.2018 г., включващ и процесния. Счита, че прекратяването на трудовия му договор е без значение, тъй като той е бил скрит съдружник в „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД и ответникът е действал като негов скрит пълномощник, а доказателство за това е новооткритата декларация от 22.01.2018г., изходяща от ответника Д. Б. А.. Поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила, не е приел като доказателства по делото представените 964 броя договори, сключени между абонати и „Глобъл Комюникейшън Нет –Т.“ ЕООД, представени във второто съдебно заседание поради това, че вещото лице не е успяло да изготви и отговори на въпроси, поставени на експертизата. Предвид изложеното претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като се позовава и на очевидна неправилност по чл. 280, ал.2 от ГПК, поставяйки следните въпроси:

1. „В случай, че в хода на въззивното обжалване съдът е допуснал събиране на доказателства за установяване на твърдяните от въззивника обстоятелства /както в настоящото дело/, кой е най-късният момент за представяне от страна на страните на доказателства?“;

2. „В случай, че в хода на въззивното обжалване съдът е допуснал събиране на доказателства за установяване на твърдяните от въззивника обстоятелства /както в настоящото дело/, разпределил е доказателствената тежест, очертал е предмета на доказване и назначеното вещо лице не е в състояние да отговори на поставените въпроси поради причини извън въззивника, съдът с оглед изясняване на заявените по делото твърдения по обстоятелствата следва ли да допусне събирането на други доказателства извън тези представени с въззивната жалба?“;

3. „В случай, че в хода на въззивното обжалване съдът е допуснал събиране на доказателства за установяване на твърдяните от въззивника обстоятелства / както в настоящото дело/, съдът следва ли да се мотивира относно причината за недопускането на доказателства, както и да определи кога е настъпила преклузията?“

4. „Когато между страните по договор има уговорен конкретен резултат като условие за възникване на задължение за някоя от страните, следва ли този резултат да е вследствие на личните действия на другата страна?“;

5. „При формиране на правните си изводи, както и при формирането на изводите относно заявените по делото обстоятелства, длъжен ли е съдът да проведе тълкуване на волеизявленията на страните по договорното правоотношение с оглед изясняване на волята им?“

Ответникът по касационната жалба Д. Б. А. оспорва същата чрез процесуалните си пълномощници - адв. Н. и адв. Д. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 05.10.2022г., като счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд, за да постанови атакуваното решение е приел, че предявеният от Г. Е. Г. против Д. Б. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК с петитум да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 31 800 евро по запис на заповед от 22.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 1 956,07 евро -законна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г., за които суми е издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 81041/2018г. на СРС, 173 състав, е процесуално допустим. След като е установил, че е основателно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е направил доклад по делото по чл. 146 ГПК, с определение №1410/01.06.2021г. въззивният съд е приел представените с жалбата писмени доказателства и е допуснал поисканата от въззивника – настоящ касатор, съдебно-икономическа експертиза. В насроченото заседание, вещото лице е посочило, че не е изготвило заключение, защото не му е предоставен достъп до документите, което е заявило и в следващото съдебно заседание, въпреки че вече му е било издадено съдебно удостоверение за снабдяване с документацията. В това второ съдебно заседание, въззивникът е представил 964 договора, които първоначално въззивният съд е приложил по делото с оглед работата на експерта, а с последващо определение ги е изключил от доказателствата по делото поради настъпила преклузия.

В решаващите мотиви САС е приел, че е издаден запис на заповед с описаните реквизити, както и че е налице каузално правоотношение във връзка с ценната книга, като от неоспорена декларация от 22.01.2018г. се установявало, че Г. Г. е заявил, че по повод издадения от Д. А. в полза на Г. запис на заповед от 22.01.2018г., сумата 31 800 евро е формирана на база 20% от общата стойност на предполагаеми 1060 приподписали абонати на „Глобъл Комюникейшън Нет-Т.” ЕООД с цена на абонат 150 евро, а претенцията на Г. ще се сведе до 20% от стойността на приподписалите абонати по 150 евро, ако не бъде достигната общата бройка приподписали 1060. Приел е, че се установява, че на 07.11.2017г. е проведено заседание на Съвета на директорите на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, на което е взето решение да се учреди дружество с наименование „Глобъл Комюникейшън Нет-Т.” ЕООД с едноличен собственик на капитала акционерното дружество, което ново дружество ще се представлява и управлява от П. Е. Г.-А. и Г. Д. Г. само заедно. Приел е, че страните не спорят, че считано от 24.07.2013г. ищецът Г. Е. Г. е работил на длъжност регионален мениджър в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, като със заповед № 66 от 01.02.2018г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото правоотношение е прекратено, както и че според удостоверение №328200-3728 от 28.02.2020г. на МВР-Главна дирекция „Гранична полиция” в автоматизирания информационен фонд А. „Граничен контрол” са налице данни, че в периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. Г. Е. Г. е преминавал ГКПП на РБ, както следва: на 11.01.2018г. е излязъл през ГКПП-К.; на 22.01.2018г. е влязъл през ГКПП- Аерогара В.; на 24.01.2018г. е излязъл през ГКПП- Аерогара София, а на 17.05.2018г. е влязъл през ГКПП - Аерогара В.. Посочил е, че съгласно представено обратно писмо от 22.01.2018г., подписано от Д. Б. А., действителното положение при регистрацията на „Глобъл Комюникейшън Нет-Т.” ЕООД е че новорегистрираното дружество е ООД със съдружници Г. Е. Г., притежаващ 20 дяла от капитала на дружеството и Д. А.-притежаващ 80 дяла. С оглед горното САС е приел, че е налице безспорно установена връзка между записа на заповед от 22.01.2018г. и каузално правоотношение между страните от същата дата, съгласно което ищецът е поел задължение в качеството му на служител по трудов договор в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД до 20.05.2018г. (падежа на процесния запис на заповед) да привлече клиенти - абонати към новоучреденото дружество „Глобъл Комюникейшън Нет-Т.” ЕООД, за което да получи възнаграждение – 20% от сумата 150 евро за всеки абонат. Приел е, че по делото не се установява ищецът Г. да е изпълнил задълженията си по каузалното правоотношение, още повече, че в голяма част от периода е бил извън страната. Приел е, че независимо от това дали се приемат представените договори или не, ищецът не е съдействал при сключването им, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено и е бил извън страната. С оглед горното е направил извод, че вземането на Г. по каузалното правоотношение не е възникнало и не е налице и подлежащо на изпълнение вземане по записа на заповед от 22.01.2018г. за сумата 31 800 евро, поради което е потвърдил отхвърлянето на исковете от СГС.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл.283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или практика на ВКС по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първите три поставени от касатора процесуалноправни въпроса, макар и неточно формулирани от него с казуистичен елемент, са свързани с неприемането като писмени доказателства на представените 964 договора с абонати, сключени през 2018г., за които въззивният съд е посочил, че е настъпила преклузия, макар да са представени след изявление от вещото лице по допуснатата неизготвена експертиза, че не му е осигурен достъп до документацията. Настоящият съдебен състав намира, че съобразно указанията по Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС същите са взаимосвързани и следва да бъдат преформулирани в един общ въпрос, който е следният: „Преклудирано ли е искане за събиране на писмени доказателства, заявено пред въззивния съд, когато е обусловено от изявление на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, част от която се твърди, че са тези доказателства?“. Този процесуален въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като макар да не е бил направен доклад по чл. 146 от ГПК от СГС, САС е приел, че за събирането на доказателствата е настъпила преклузия. Налице е константна практика на ВКС, включително по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че съобразно разпоредбата на чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Предвид концентрационното начало в исковия процес, страните не могат да поправят пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност са допуснали в първоинстанционното производство, но преклузията настъпва след доклада на съда по чл. 146 от ГПК. Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по 146 ГПК, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие на доклад и дадени с него указания. Следователно процесуалния въпрос е от значение за изхода на делото и се явява обуславящ, поради което е налице първата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Макар да не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, на която се позовава касаторът с оглед наличието на горецитираната практика, е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с оглед практиката на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и служебно известните на настоящия състав решения по същия процесуален въпрос, а именно решение №174/12.01.2011г. по т.д.№ 36/2010г. на ВКС, 1 т.о., решение №160/03.12.2020г. по т.д. № 2634/2019г. на ВКС, 2 т.о. и мн.др., като в първото цитирано решение се приема, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда / първоинстанционен или въззивен/ нарушение на процесуални правила, а във втория акт изрично се посочва, че когато представените писмени доказателства са свързани с оспорване заключението на вещото лице, недопускането им е нарушение на процесуално задължение на въззивния съд. Предвид горното при преформулиране на трите процесуални въпроса, съдът намира, че следва да се допусне решението до касационно обжалване по горепосочения процесуален въпрос.

Четвъртият поставен от касатора материалноправен въпрос относно уговорения резултат и дали постигането му следва да е в резултат на лични действия е фактически и е свързан с правилността на въззивното решение. Той е поставен с оглед поддържаните от касатора тези и с конкретната фактическа обстановка, а отговорът му изисква анализ и преценка на събраните по делото доказателства. Така поставен въпросът касае обосноваността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което не отговоря на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението.

По петия материалноправен въпрос за тълкуване на волеизявленията на страните по договорното им правоотношение, настоящият съдебен състав намира, че също следва да бъде преформулиран от съда по следния начин: „Длъжен ли е съдът да проведе тълкуване на волеизявленията на страните по договорното правоотношение с оглед изясняване на волята им?“. Този въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото тълкувайки каузалното правоотношение между страните, САС е приел, че ищецът не е изпълнил поетото задължение по същото, защото в процесния период е бил извън страната и трудовото му правоотношение с дружеството е било прекратено, но няма данни да е обсъдил приетото като представено с въззивната жалба обратно писмо от 22.01.2018г., съгласно което ищецът е скрит съдружник в дружеството, а това също следва да се отчете като обстоятелство при тълкуване на волята на страните. По приложението на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е налице константна практика на ВКС, намерила израз в решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и мн.др., съгласно която критериите за тълкуване на договорите са законово установени и следва отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, и че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание, като съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. С оглед горецитираната практика, макар да не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, на която се позовава касаторът, според настоящият съдебен състав е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и следва да се допусне до касация процесното решение за преценка съответствието му с горецитираната практика.

С оглед горното съдът намира, че следва да се допусне до касационно обжалване решението на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по следните правни въпроси:

1. „Преклудирано ли е искане за събиране на писмени доказателства заявено пред въззивния съд, когато е обусловено от изявление на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, част от която се твърди, че са тези доказателства?“

2. „Длъжен ли е съдът да проведе тълкуване на волеизявленията на страните по договорното правоотношение с оглед изясняване на волята им?“

Допускането на касационно обжалване по тези въпроси изключва обсъждането на очевидна неправилност на въззивното решение като основание по чл. 280, ал.2 от ГПК.

С оглед допускането на касационно обжалване, на жалбоподателя следва да се укаже внасяне на дължимата държавна такса.

Воден от горното Върховният касационен съд