Определение № 707 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2020 г.

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 1004 от 19.02.2020 г. от „Мини открит въгледобив“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Т., против въззивно решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 563/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което като частично е отменено решение № 894 от 30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 599/2019 г. на Пернишкия районен съд в отхвърлителната му част, са уважени предявените от В. Г. П.-Т. и В. Ю. Т., и двете от [населено място] против „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място], искове за заплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие от смъртта на техния наследодател Ю. Елинчов Т. в резултат на трудова злополука, станала на 07.03.2018 г., както следва: на В. Г. П.-Т. сума в размер на още 52 000 лева/общо 80 680 лв./ неимуществени и още 288,12 лева/общо 480,20 лв./ имуществени вреди за разходи за погребение, съответно на В. Ю. Т. – сума в размер на още 30 000 лева/общо 50 680 лв./ неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на злополуката до окончателното изплащане на сумите. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено и като необжалвано в тази си част е влязло в сила. Жалбоподателят релевира касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Мини открит въгледобив“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т., поддържа, че в обжалвано решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора въпросът относно приложението на чл. 201, ал. 2 КТ е разрешен в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ГК на ВКС № 977 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ІV г.о. и № 157 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 6210/2013 г.на ІІІ г.о. Ответниците по касационната жалба В. Г. П.-Т. и В. Ю. Т., и двете от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Л. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорват като неоснователна, както и изразяват становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК, в частта ѝ досежно предявените искове на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид цената на иска на обезщетението за имуществени вреди /480,20 лева/, която е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Г. П.-Т. и В. Ю. Т. искове по чл. 200, ал. 1 КТ срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева за първата ищца и 70 000 лева за втората, както и такова за имуществени вреди в размер на 480,20 лева, представляващи разходи за погребение, ведно със законната лихва от 07.03.2018 г., които вреди са в следствие от смъртта на техния наследодател Ю. Елинчов Т., в резултат на настъпила на 07.03.2018 г. злополука, призната за трудова с разпореждане № 24 от 02.04.2018 г. на ТП на НОИ в [населено място]. В мотивите си, въззивният съд приема за безспорно установено, че Ю. Елинчов Т. и ответното дружество „Мини открит въгледобив“ ЕАД са били в трудово правоотношение, по силата на което наследодателят на ищците е изпълнявал длъжността „работник, обслужващ спомагателни съоръжения/приемни ями/“, като на 07.03.2018 г., след проведен инструктаж от началника на смяната, при разтоварване на седлови вагони, пълни с въглища от рудник „Република“, Ю. Елинчов Т. бил затиснат от механичния капак на вагона. В резултат на инцидента претърпял телесни увреждания, довели до летален изход малко след настъпването му, като съгласно извършена аутопсия смъртта се дължала на причинените от механичната травма на торса остра кръвозагуба, разкъсвания на аортата, черния дроб и десния бъбрек, както и счупвания на ребра. При така установените факти и след като е констатирал, че ищците са законни наследници на починалия работник и попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за възникване на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди от настъпилата трудова злополука на основание чл. 200 КТ. За да определи справедливия размер на дължимото обезщетение съдът е отчел, че Ю. Елинчов Т. е имал дългогодишен семеен живот с неговата съпруга – ищцата В. Г. П.-Т., които са живеели съвместно с тяхната дъщеря - втората ищца В. Ю. Т.. Приел е за установено, че В. Г. П.-Т. страда от Хипертонична болест и Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, като заболяванията са установени след преживения остър психо-емоционален стрес от внезапната смърт на нейния най-близък човек и партньор в живота. Съгласно приетата и неоспорена по делото съдебномедицинска експертиза ищцата била подложена на медикаментозно лечение, като тежестта на заболяването, продължителността и честотата на депресивните епизоди варират в широки граници, което налага системно и продължително наблюдение и лечение. С оглед характера на така установените неимуществени вреди, въззивният съд приема, че искът на В. Г. П.-Т. следва да бъде уважен в пълния предявен размер за сумата от 100 000 лева. Относно ищцата В. Ю. Т., въззивният съд е приел, че отношенията между нея и баща ѝ са се характеризирали с привързаност, уважение и любов, като е отчел и обстоятелството, че смъртта на бащата на ищцата е настъпила в ключов момент от нейния живот, когато тя е следвало да се дипломира и да заживее самостоятелно, но вместо това е останала при майка си, която се нуждае от грижи с оглед влошеното ѝ здравословно състояние. Предвид изложеното въззивният съд приема, че претендираното от втората ищца обезщетение в размер на 70 000 лева също е адекватно на претърпените от нея неимуществени вреди. За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд е достигнал до различен извод относно направеното от ответното дружество възражение за наличие на груба небрежност от страна на работника като основание за намаляване неговата отговорност на основание чл. 201, ал. 2 КТ. От анализа на събраните доказателства въззивният съд приема, че не се установява по категоричен и несъмнен начин проявата на груба небрежност, доколкото всички осъществявани от починалия работник действия били обичайно извършвани такива при разтоварване на вагони, тъй като независимо, че инструктажът за безопасност го забранявал, всички работници влизали между вагона и капака, за да разтоварят по-бързо, доколкото получават заплащане на норма, вместо да използват осигурените им ръчни инструменти /лост, шилка или казма/ за безопасно разтоварване от разстояние на останалите във вагона въглища. Независимо от установеното нарушение на разписаното в т. 9 от Инструкция за безопасна работа при разтоварване на ж. п. вагони тип „седлови“ и тип „гондола“ с подови клапи на приемни ями и чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините, както и проведения в деня на злополуката инструктаж, въззивният съд приема, че не е установено такова поведение на работника, което да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, доколкото в ответното дружество била установена трайна практика вагоните да се разтоварват по посочения начин. По тези съображения и след приспадане на получените застрахователни плащания, въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е уважил предявените искови претенции за неимуществени вреди до техния пълен размер. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, който е свързан с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това. Този въпрос е обусловил изхода на спора и е решен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС – решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г.о., решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.о. и решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно които поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 2 627,20 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,