Определение № 436 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 17.07.2012 год. по въззивно гр.д. №7245/2011 год. на СГС, ІV Б състав, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 41104/2009 год. е постановено ново решение, с което уволнението на Т. И. К., извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ със заповед от 10.02.2009 год. на Управителя на [фирма] е отменено, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач” и [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Т. И. К. на осн. чл. 224,ал.1 КТ сумата от 452,25 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.08.2009 год. до окончателното й изплащане. Присъдени са такси и разноски. Ответникът по касация Т. И. К. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че касаторът не е изпълнил изискването да формулира правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 и 3 КТ по въпроса дали се счита за прекратено трудовото правоотношение, за което не е доказано наличието на писмено волеизявление на работника относно връчването на заповедта за уволнение и кой е момента на прекратяване на правоотношението в този случай, който въпрос съдът уточнява с оглед правомощията му съгл. т.1 от ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с касационната жалба решение №63/21.02.2012 год. по гр.д. № 1298/2011 год. ,ІV ГО на ВКС, Решение от 25.01.2012 год. по гр.д. № 2868/2011 год. на СГС, ГО ІІ А въз. състав., с които се приема, че когато трудовото правоотношение се прекратява при усл. на 335,ал.2,т.3 ГПК без предизвестие, същото се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Касаторът счита също така, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване в щата при неспазен срок на предизвестие. Прието, че трудовият договор следва да се смята прекратен, считано от 24.06.2009 год. предвид направените в исковата молба твърдения на ищцата, че на тази дата същата е получила писмо № И-871-77-2827/19.06.2009 год. на Инспекцията по труда, с което е уведомена относно прекратяването на трудовия и договор. Този извод на съда е направен след анализ на представените по делото три броя заповеди за уволнение, за които е прието, че не е установено да са връчени на ищцата. С оглед така възприетото от въззивният съд разрешение на въпроса относно момента на прекратяване трудовото правоотношение, твърдяното противоречие с цитираните решения не е налице. Точно обратното, в съответствие с приетото в тях въззивният съд е приел, че това е момента на получаване на писменото изявление на работодателя за прекратяване на договора, което в случая е станало индиректно чрез писмото на Инспекцията по труда. Следователно визираното от касатора основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е налице. Второто посочено основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано, поради което не следва да се обсъжда. Независимо от това следва да се посочи, че във връзка с приложението на чл. 335,ал.2,т.3 КТ има многобройна съдебна практика, която е еднопосочна, правилна и няма причина да бъде изоставяна или променяна. С оглед изхода на производството по делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.