Определение № 4699 от 18.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 455/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т., чрез адв.В. Н., против решение № 1287/16.11.2023г. по гр.д.№ 3780/2021г. по описа на САС, 14ти състав, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъдена Т. да плати на ищеца А. К. А.: на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД сумата 49 465.16 евро /четиридесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и пет евро/ с левова равностойност от 96 745.13 лв., /деветдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и пет лева/, представляваща припадащата се 1/2 част от погасено солидарно задължение по договор за жилищен кредит № 3738/R/ 08.04.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 7 144,20 евро /седем хиляди сто четиридесет и четири евро /с левова равностойност 13 972,84 лева /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на всяка извършена погасителна вноска за периода от 29.08.2017 г. до 09.04.2020г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 7033 лв. /седем хиляди тридесет и три лева/, направени по делото разноски пред въззивна инстанция и сумата от 10 471 лв. /десет хиляди четиристотин седемдесет и един лева/ направени разноски пред първа инстанция. Жалбоподателката твърди, че в осъдителната част въззивното решение е неправилно, тъй като по делото не е доказан личния произход на средствата, с които ищецът е погасявал заемните вноски, поради което било ирелевантно, че той физически е внасял парите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси, които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и очевидно неправилно: 1/ „Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, и то съвкупно? Може ли съдебното решение да почива на предположения?“ 2/ „Има ли процесуално задължение съдът да допусне всички доказателства, които са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор?“ 3/ „Има ли процесуално задължение съдът да изложи ясни, разбираеми и вътрешно непротиворечиви мотиви в подкрепа на своето решение ?“ Насрещната страна по жалбата – ищецът А. К. А.,чрез адв. К., оспорва жалбата и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на сторените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е възприел установената от първата инстанция и безспорна между страните фактическа обстановка, според която: Страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 15.05.1994г., е бил прекратен по взаимно съгласие към 29.09.2012г. Със сключеното споразумение по бракоразводното дело те не са уредили имуществените си отношения. По време на брака между страните, с нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № ..., том ..., per. № ..., дело № .../...г. на нотариус Д. Ч., „ЕСТЕ ПРОПЪРТИС“ ЕООД е прехвърлило на страните правото на строеж на апартамент 25,26, предвиден за изграждане на трети надпартерен етаж в блок 1, на кота + 12.60 метра, с обща застроена площ от 181.40 кв.м., заедно с припадащите се 4,33% идеални части от общите части на блок № 1, равняващи се на 23,60 кв.м., и подземен гараж № 1.2.2, предвиден за изграждане на втори сутерен под блок № 1 на кота - 2,85 със застроена площ от 40,50 кв.м., заедно с припадащите се 2,35% идеални части от общите части на подземни гаражи под блок № 1 и под блок № 2, равняващи се на 32,32 кв.м., както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ І - ..., ..., ... и УПИ II - ..., ..., ..., 1710, кв. 55, местност „И. - И.“, по плана на София, при продажна цена в размер на 221 530 евро, от които 56 306 евро заплатено от купувачите капаро, а сумата в размер на 165 224 евро страните са се съгласили да бъде изплатена на продавача със средствата, получени от банков кредит, предоставен на купувачите от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на договор за жилищен кредит от 08.04.2009г. Последният е с № 3738/R/2009r. и е сключен между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, като кредитодател и В. Т. А. и А. А. като съкредитополучатели, „Петият сезон“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] и „Тринити три“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] като солидарни длъжници. С него банката е предоставила кредит в размер на 270 000 евро за покупка и довършителни работи на правото на строеж на купените с НА №.../...г. имоти. За процесния период - от 08.09.2015 г. до 09.04.2020 г., по договора за кредит е погасено задължение в размер на 189 075.44 евро, от които 103 791,88 евро са внесени на каса от А. А.; 25 212,75 евро са внесени на каса от В. Т.; 536,30 евро постъпила сума по сметката отчитаща кредита; 58 157.61 евро са постъпили от сметка с титуляр А. М.Т.; 1 325,00 евро са внесени от М. Т. А.; 51,90 евро са служебно превалутирани от банката от разплащателна сметка с IBAN: ... ... .... с титуляр А. A.К. При горните факти въззивният съд е приел, че страните са солидарни длъжници по договора за кредит, съгласно отразеното им в него качество на съкредитополучатели и по силата на чл. 32, ал.2 СК, съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Позовавайки се на закона – чл. 127 ЗЗД и цитирана съдебна практика, е заключил, че за платилият една или повече вноски солидарен длъжник възниква право на регресен иск срещу останалите солидарни длъжници за припадащите им се части от всяка вноска и като е възприел заключението на в.л. по вариант първи от ССчЕ, е счел за установено, че за процесния период А. А. е внесъл сумата от 49 465,16 евро повече (надвишаваща неговата 1/2 част от вноските), която следва да бъде възстановена на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД от ответницата. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. По поставените процесуални въпроси е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си ясно да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с цитираните разрешения. Въззивният съд е преценил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване правнорелевантните факти, сред които не е бил този за личния произход на средствата, с които ищецът е погасявал кредита в процесния период, тъй като този период следва прекратяването на брака между страните през 2012г. Доказателства за сочените от ответницата обстоятелства - че в процесния период страните са продължили фактическото си съжителство въпреки развода и какви са били източниците на средства за страните в този период - не са събрани от въззивната инстанция, предвид липсата на предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК, както е посочено в определението от подготвително заседание по чл. 267 ГПК. Въззивният съд е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, като е изложил свои собствени ясни и безпротиворечиви решаващи мотиви по съществото на правния спор. Доводът на ответницата, че единствените доходи на ищеца в процесния период са от възнаграждение като управител на две търговски дружества, в които страните са съдружници и са недостатъчни за самостоятелно обслужване на кредита, няма връзка с правнорелевантните факти по делото, поради което и не е обсъждан. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. Такъв порок касаторът не сочи, а всяка друга неправилност представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В обобщение, няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на настоящото производство, на ищеца се следват разноските за касационната инстанция, но доказателства такива да са направени не са представени, поради което и съдът не ги присъжда. Мотивиран от изложеното, съдът