Определение № 9 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 46/2023 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат с Определение № 1717/12.10.2023 г. по адм.дело № 838/ 2023 г. на Административен съд - Благоевград спор за подсъдност с Районен съд – гр. Сандански, относно компетентния да се произнесе съд по жалбата на В. Шопова против отказ на началника на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Струмяни, обективиран в Уведомително писмо, изх. № РД-12-05-01-1238-1/ 15.06.2023 год. на ОСЗ - Струмяни за установяване на границите на имот, представляващ нива с площ от 1. 500 дка., в м. [местност], землището на [населено място], общ. [община] на наследници на Г. Янков. По жалбата е било образувано производство пред Районен съд – гр. Сандански, което с Определение № 572/18.07.2023 г. по гр. дело № 730/2023 г. на І граждански състав е прекратено, на основание чл.135 ал.2, вр. ал.1 от АПК, и делото изпратено по подсъдност на Административен съд - Благоевград. В мотивите си съдът е приел, че идентифицирането на място на земеделска земя, правото на възстановяване върху която е признато с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е междинен етап в производството по постановяване на решението от ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху конкретния недвижим имот, регламентирано в чл. 45д - чл.45ж от ППЗСПЗЗ, поради което оспореното волеизявление /както и всички волеизявления и действия на ОСЗ до постановяване на решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ/ е част от производството по издаване на това решение и не е индивидуален административен акт. Съдът, позовавайки се на това си виждане, а именно, че в случая не се атакува индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е приел, че Районен съд Сандански не е родово и местно компетентен да разгледа жалбата и е изпратил делото на Административен съд - Благоевград. С Определение № 1717/12.10.2023 г. по адм.дело № 838/ 2023 г. Административен съд - Благоевград е приел, че съгласно разпоредбата на §19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./, компетентен да се произнесе е районният съд по местонахождение на имота и е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния административен съд, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК. Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа жалбата на В. Шопова против отказ на началника на Общинска служба по земеделие - Струмяни, обективиран в Уведомително писмо, изх. № РД-12-05-01-1238-1/ 15.06.2023 год. по описа на ОСЗ - Струмяни за установяване на границите на имот, представляващ нива с площ от 1. 500 дка., в м. [местност], землището на [населено място], общ. [община] на наследници на Г. Янков, е Районен съд – гр. Сандански. Съгласно разпоредбата на чл. §19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г./, индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер, с изключение на жалбите срещу актовете на министъра на земеделието, храните и горите и срещу индивидуалните административни актове, които макар и свързани със ЗСПЗЗ, по естеството си са такива по прилагането на друг закон - ЗМСМА, ЗОС и др. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/03.04.2018г. на ВКС и ВАК по т.д. № 2/2017г.: „ До приемането на § 19 ПЗР на ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011г./, подсъдността на споровете във връзка с извършване на административни услуги, както и отказите, /в това число и такива във връзка с удостоверението и скицата, като задължителни елементи от възстановяване правото на собственост на имоти в границите на урбанизираните територии/ безспорно бе на административните съдилища по силата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК. С приемането на § 19 ПЗР на ЗИД на АПК обаче бе направено отклонение от общото правило, отнасящо се до индивидуалните административни актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. С изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, всички останали могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Дори граматическото тълкуване на разпоредбата ясно показва, че водещ елемент при определянето на компетентния съд за разглеждане на споровете е законът, по който е издаден индивидуалният административният акт, а не видът на акта. Достатъчно е той да е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, като е без значение дали е индивидуален административен акт по АПК или индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение по § 2, б."а" ДР на ЗА, като административна услуга.“ В случая оспореният акт е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, и не попада в посочените изключения, поради което жалбата срещу него следва да се разгледа като първа инстанция от районния, а не от административния съд. Въпросът дали актът по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на ал.1-4 на чл.21 от АПК или не /като междинен такъв и част от производството по издаване на индивидуален административен акт/ не касае компетентността /родовата подсъдност/, а допустимостта на жалбата. В случай, че компетентният да я разгледа съд прецени, че последната е недопустима, той следва да откаже да я разгледа и да прекрати съдебното производство с определение, което подлежи на обжалване. По изложените съображения делото следва да се изпрати по подсъдност на Районен съд – гр. Сандански, който в случая е родово и местно компетентният съд. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, смесен петчленен състав на ВКС и ВАС