Определение № 235 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3757/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пристанище Варна” ЕАД, подадена чрез ст. юрк. М. А., против въззивно решение № 983/28.09.2020 г. по в. гр. д. № 2363/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 3357/22.07.2020 г. по гр. д. № 4124/2020 г. на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. А. С., извършено със Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на работодателя „Пристанище Варна” ЕАД за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9, предл. второ КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. А. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Инвентарчик” с месторабота – Пристанище Варна - Изток, отдел „Механичен“, сектор „Инвентарно стопанство“ и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следния въпрос: „Длъжен ли е работодателят да промени възприетата от него организация на труда, за да осигури на трудоустроен работник условия на труд съгласно предписанията на ТЕЛК, като се съобрази с тях, за да гарантира на ищеца конституционно закрепеното право на труд?“, за който твърди, че е решен в противоречие с приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г., IV г. о., решение № 17/20.02.2014 г. по гр. д. № 2517/2013 г., IV г. о., решение № 192/22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г., IV г. о. и решение № 214/03.07.2014 г. по гр. д. № 6526/2013 г., IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – И. А. С., подаден чрез адв. Ю. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да потвърди решението въззивният съд е изложил, че по делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение – сключен безсрочен трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Инвентарчик", отдел „Механичен" - сектор „Инвентарно стопанство", пристанище Варна - Изток в „Пристанище Варна" ЕАД. Със Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна" ЕАД за прекратяване на трудовия договор, трудовото правоотношение е прекратено считано от 13.03.2020 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9, предл. второ КТ. Заповедта е мотивирана, като е посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор са здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. Същата е връчена при отказ на работника да я получи, което е удостоверено с подписа на двама други служители. Установено е от Експертно решение № 0347 от 03.02.2020 г., което се явява неразделна част от Експертно решение № 2224 от 10.09.2019 г., че ищецът може да изпълнява настоящата длъжност „Инвентарчик“ при спазване на противопоказанията, дадени в т. 15 от Експертно решение № 2224 от 10.09.2019 г., които са допълнени: тежък физически труд /с риск по-висок от приемливия, ръчна работа с тежести, с ед. тегло над 10 кг./, системно физическо натоварване с пренатоварване на лява ръка, нервно-психично напрежение/ с риск по-висок от приемливия/, сменен, нощен и извънреден труд, работа на височина /на работна стълба над 0.5 м. от нивото на пода/, без контакт с движещи се механизми и съоръжения. Посочено е, че е необходимо предложение за обсъждане на облекчени условия на труд и за приспособяване на работното място към здравословното състояние на лицето, в съответствие с изискванията на чл. 314 и 317 КТ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно представената длъжностна характеристика инвентарчика „спомага правилното товарене и транспортиране до работните точки на тежък инвентар-захвати, сапани, покривала и др., както и, че длъжността е определена за трудоустрояване на ОЛЕК или ТЕЛК с право на работа. Установено е още от заключението на приетата по делото СМЕ, че към датата на издаване на Заповед № 13 от 12.03.2020 г. няма данни да е имало свободна, подходяща с оглед здравните противопоказания, посочени в т. 15 от ЕР на ТЕЛК и образованието и квалификацията на ищеца работа в „Пристанище Варна" ЕАД, както в списъка по чл. 315 КТ и извън него. При тези данни въззивният съд е приел, че не е доказана първата предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 9, предл. второ КТ – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания/ каквато е настоящата хипотеза/. Изложил е, че работодателят няма право единствено на база противопоказанията на труд, описани в процесното решение на ТЕЛК сам да прави извод, че фактически извършваната работа, не може да бъде изпълнявана от ищеца. В случая работодателят не е оспорил решението на ТЕЛК по реда на Наредбата за трудоустрояване и в същото е посочено, че работникът може да полага труд при определени условия, като са съобразени противопоказните такива и липсва констатация, че описаните в ЕР противопоказни условия на труд препятстват ищеца да изпълнява длъжността „инвентарчик“. За пълнота на мотивите, съдът е посочил, че според характеристиката за длъжността „инвентарчик“ същия само спомага правилното товарене и транспортиране до работните точки на тежък инвентар. В същата не е изрично посочено, че се изпълнява на смени, а това е уредено с последваща заповед. Същата констатация е посочена и в самото ЕР – абзац 2 и 3: „по производствена характеристика от м. 01.2019 г., длъжностната характеристика и картата на оценка на риска по производствената характеристика риска от физическо натоварване е „ограничен“, който съгласно белгийската практика прилагана в РБългария е приемлив и се допуска за лица с увреждания“,“по длъжностна характеристика /01.12.2016 г./ “инвентарчик“ само „спомага“ правилното товарене“ като не е отразено, че пряко участва в товаро-разтоварителните дейности, свързани с тежък физически труд.“ Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос. Въззивният съд не се е произнасял дали работодателят следва да промени възприетата от него организация на труда, за да осигури на трудоустроен работник условия на труд съгласно предписанията на ТЕЛК, като се съобрази с тях, за да гарантира на ищеца конституционно закрепеното право на труд. Основният аргумент на съда за уважаване на исковете е, че не е доказана първата предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 9, предл. второ КТ – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания/ каквато е настоящата хипотеза/. Посочил е, че след като работодателят не е оспорил решението на ТЕЛК по реда на Наредбата за трудоустрояване и в същото е посочено, че работника може да полага труд при определени условия, като са съобразени противопоказните такива и липсва констатация, че описаните в ЕР противопоказни условия на труд препятстват ищеца да изпълнява длъжността „инвентарчик“, то работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение, приемайки, че ищецът вече не може да изпълнява работата заради наличието на противопоказания за труд на съответното работно място. Същия следва да се съобрази с предписанията и да гарантира на ищеца конституционно закрепеното право на труд. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване, по въпроса не следва да се обсъжда наличието на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 19.10.2020 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.