Определение № 5184 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д., чрез адв. А. Р., против въззивно решение № 97/05.01.2024 г. по възз. гр. д. № 11895/2022 г. на Софийския градски съд, с което като е отменено в уважителната му част решение № 20013363/15.02.2022 г., поправено с решение № 20054699/24.08.2022 г., постановени по гр. д. № 48946/2020 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист – продажби и контрол“ към „Централна кооперативна банка“ АД; и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 1 137,50 лв. за периода от 07.08.2020 г. до 18.08.2020 г., както и на обезщетение за разликата между полученото от работника трудово възнаграждение и това, което би получил при ответника в размер на сумата 5 185 лв. за периода от 20.08.2020 г. до 06.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е и съединеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на отпаднало основание на сумата 2 002 лв. – заплатено от служителя на работодателя при прекратяването на трудовото правоотношение обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1) следва ли наличието или липсата на причинени на работодателя вреди да се съобрази заедно с останалите фактически обстоятелства, обуславящи тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина от служител, което да доведе до утежняване или смекчаване степента на наложеното наказание; 2) следва ли, липсата на причинени на работодателя вреди да се счита за смекчаващо тежестта обстоятелство на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, което да доведе до изключване на приложимостта на най-тежкото дисциплинарно наказание; 3) длъжен ли е съдът при преценка тежестта на наказанието, наложено за злоупотреба с доверието на работодателя, да приеме за смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходно извършени от служителя нарушения, извършването на деянието под афект и фрустрация, както и фактът, че получената информация е узната единствено от служителя, без същата да е разгласена на трети лица; 4) следва ли да се преценява като смекчаващо отговорността на служителя обстоятелство фактът, че нарушението е извършено спрямо служител на работодателя, а не спрямо трето лице; 5) при неограничаване на достъпа, чрез вътрешните правила на работодателя, до конфиденциална информация, неразгласяването от служителя на същата пред трети лица, изключва ли накърняването на доброто име на работодателя, както и неговия авторитет и репутация. По първите два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС - решение № 129/25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о. и определение № 90/27.01.2016 г. по гр. д. № 6173/2015 г., IV г. о., а следващите три, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – „Централна кооперативна банка“ АД, представляван от ст. юрк. Т. А., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността „Специалист – продажби и контрол“ към „Централна кооперативна банка“ АД. Със заповед № 667/06.08.2020 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 29.04.2020 г., в периода от 10:11:11 ч. до 10:18:35 ч., използвайки предоставените му от работодателя потребителско име и парола за достъп до информационната система е извършил търсене по клиентски номер на клиент за наличие и номера на банкови сметки, както и справка за банкова наличност и извлечение от банкова сметка без съгласието и присъствието на титуляря на сметката – К. К.Я. – „Главен специалист, продажби и контрол“ при ответника. В заповедта е посочено, че по този начин ищецът е нарушил разпоредбата на т. 1.12 от Общите положения на Правилата за достъп и защита на информация в информационната структура на работодателя, съгласно която служителите на банката нямат право да извършват проверки, да изготвят справки и извлечения, както и да извършват всякакви други действия в централизираните информационни системи, които попадат извън или са в нарушение на служебните им задължения или на разпореждане на прекия им ръководител или на изпълнителните директори, или на прокуриста на банката. В рамките на банката-работодател е създаден специален ред и организация за опазване на личните данни на клиентите на банката, включително и по отношение на информация, принадлежаща на самите служители. Въззивният съд е посочил, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като в случая служителят е назначен на длъжност, която позволява достъп до конфиденциална и поверителна информация на широк кръг от физически и юридически лица, част от която информация представлява и банкова тайна по смисъла на чл. 62 ЗКИ и същият е достъпил до такава информация чрез извършване на нерегламентирани справки, без за целта да е налице искане от страна на клиента, или възлагане от страна на банката – работодател. В случая се касае за достъп до банкова тайна по смисъла на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗКИ, тъй като служителят нерегламентирано е събрал информация за клиентски сметки и наличността по тях, без искане или съгласие от клиента, както и е генерирал съответните банкови извлечения за определен период. Поради това е счетено, че в случая наред с правилата по вътрешнонормативните актове на работодателя, е нарушена и императивна материалноправна разпоредба на закона, което обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение“. Предявените от служителя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, както и обусловеният от изхода по тях иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, са преценени за неоснователни и са отхвърлени. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Формулировката на поставените в изложението въпроси в едната си част касае обсъждане на конкретните факти и обстоятелства по делото, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Доколкото в другата си част съдържанието на въпросите касае по принцип приложението на нормата по чл. 189, ал. 1 КТ, приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с константната практика на ВКС. Приема се, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се отчитат значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; при оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици (вж. - решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г., ІV г. о., решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о., решение № 156/ 03.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г., ІV г.о. и др.). При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. В случая, тези принципни постановки са съобразени от въззивния съд, който е формирал преценката си по чл. 189 КТ въз основа на установените по делото правнорелевантни факти и обстоятелства и е изложил съответни мотиви. В тази връзка е съобразена и константната практика на ВКС, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя поначало съставлява тежко дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Приема се, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; или когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Изяснено е също, че когато работникът или служителят е натоварен с управленчески или други отговорни длъжностни и обществени функции, изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Това служебно положение предпоставя една по-висока степен на оказано доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с такива функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност (с приети за определената трудова функция законови и вътрешни правила на поведение), то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда възможността за налагане на наказание дисциплинарно уволнение (вж. - решение № 108/21.04.2015 г. по гр.д. № 5516/2014 г., III г.о., решение № 56/12.03.2014 г. по гр.д. № 4607/2013 г., IV г.о., решение № 86/25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г., IV г.о., решение № 242/21.05.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г., IV г.о., решение № 60162/15.07.2021 г. по гр.д. № 2967/2020 г., ІІІ г.о.). Приетото от въззивния съд досежно тежестта на извършеното от служителя дисциплинарно нарушение не противоречи на тези правни разрешения, а несъгласието на касатора с крайния извод на въззивната инстанция, респ. - изложената в тази връзка аргументация, е негова защитна теза, която не касае принципите положения, установени в практиката по приложението на нормите по чл. 190, т. 4 и чл. 189, ал. 1 КТ. Изложеното изключва приложението на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което касаторът не е изложил доводи и аргументация за необходимостта от промяна или актуализация на създадената съдебна практика (вж. - т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, жалбоподателят не сочи (извън аргументацията по формулираните въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. След като и поставените въпроси не обуславят допускането на касационния контрол, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение