Определение № 330 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 263519/31.05.2021 г. по гр.д. № 9214/2020 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 22181/23.01.2020 г. по гр.д. № 79801/2017 г. на Софийски районен съд, по иска на А. Д. Д. срещу „Обжект системс интернешънъл България“ ЕООД с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ на А. Д., заемал длъжността „програмист софтуерни приложения“ в екип „Феноменалните“, извършено със заповед № 59/21.08.2017 г. Решението се обжалва от „Обжект системс интернешънъл България“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд да следи за допуснати нарушения по чл. 146 ГПК и да повтори опорочените действия, когато по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по добре, но в доклада по делото първоинстанционният съд не е указал на ответника, че носи тежест да докаже обективното съответствие на извършената оценка по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работниците/служителите с оглед възложената работа? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 317/16.01.2014 г. по гр.д. № 2896/2013 г. на ВКС, III-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение по чл. 273, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация А. Д. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а част от изискването за законосъобразност на уволнението поради реалното съкращаване в щата на 17-те служители, заемали длъжностите „програмист софтуерни приложения“ и „програмист, системи за управление на бизнеса“ в екип „Феноменалните“ (с идентични трудови функции), е задължението на работодателя да извърши подбор по критериите по чл. 329 КТ, за да останат онези 9-ма служители, които обективно имат най-високите професионални качества и квалификация с оглед възложената им работа. Прилагайки неблагоприятните последици на доказателствената тежест спрямо ответника, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено незаконосъобразно, въпреки че той е имал по-висока квалификация и е работил по-добре от 9-мата служители със запазени трудови правоотношения в екипа след извършеното реално съкращаване в щата, считано от 15.08.2017 г. Настоящият състав приема, че въпреки тези мотиви за уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Действително, точно такива указания към ответника в доклада на делото липсват, но липсва и оплакване за непълен доклад във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Ответникът (сега касатор) се е оплакал, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, въпреки че: 1) е реално съкращаването в щата на служителите в екип „Феноменалните“ (обратното е приел първоинстанционния съд); 2) в подбора не е следвало да участвала бременната служителка А. А. поради абсолютната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 5 КТ (обратно - първоинстанционния съд) и 3) подборът е измежду 16-тимата служители с идентични трудови функции в екип „Феноменалните“, като са били приложени критерии, обективно годни да удовлетворят изискванията по чл. 329 КТ (до такива разсъждения първоинстанционният съд не е достигал). Във въззивната жалба няма оплакване, че докладът по делото е следвало да съдържа, но са пропуснати указания към ответника поради конкретните доводи за неизпълнение на задължението на работодателя за подбор – ищецът е твърдял, че е работил по-добре и че е изпълнявал работата си на по-високо ниво от служителите, чието трудови правоотношения в екипа работодателят е запазил. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото (т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 3/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). По повдигнатия въпрос са изключени и общата, и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора-ответник остават разноските пред касационната инстанция. При тези мотиви, съдът