Определение № 4954 от 31.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2448/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. В. – И. против решение № 1015/20.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 6992/2024 г. от ІV „е“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.338 КТ и чл.225 ал.1 КТ и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че ищцата е встъпила в трудово правоотношение въз основа на избор като „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН съгласно протоколно решение по т. 1.1 на УС на БАН, обективирано в Протокол № 19 от 18.10.2018 г., както и че по силата на протоколно решение № 18 на Управителния съвет, отразено в Протокол № 14/23.06.2022 г., т. 18,1, ищцата е отзована от длъжността „Директор“ считано от датата на взимане на решението и за отзоваването е издадена последваща Заповед № 188/23.06.2022 г. от председателя на БАН, връчена на ищцата на 24.06.2022 г.. Прието е, че възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на избирателното тяло /чл. 339, ал. 2 от КТ/ при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 и чл. 338 КТ /отзоваване/, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора. Съдът е посочил, че по предявения иск подлежи на изследване от съда единствено дали е налице валидно прието от компетентния орган – в случая УС на БАН, решение за отзоваване, при спазване на процедурата за това, при наличие на необходимия кворум и мнозинство на заседанието от 23.06.2022 г. Прието е, че наведените факти относно последващ освобождаването на ищцата избор на вр. и. д. „Директор“ не са относими към спора, а и за ищцата липсва правен интерес да атакува решението по съответните точки, относими към правната сфера на друго лице. Съдът е приел, че съгласно чл. 338 КТ възникналото на основание избор трудово правоотношение се прекратява на специалното основание отзоваване веднага след като решението за отзоваване бъде прието по съответния ред. За произвеждане ефекта на отзоваването по чл. 338 КТ не е необходимо решението да бъде съобщено на лицето или да бъде издавана последваща заповед. Поради това посочените основания в Заповед № 188/23.06.2022 г. на Председателя на БАН не обвързват съда. Прието е, че заповедта е издадена по почин на Председателя на БАН и няма съществено или решаващо за спора правно значение. Относно доводите за нарушения при свикване на събранието, понеже не било изпълнено задължението за оповестяване на дневния ред, часа на провеждане на заседанието от 23.06.2022 г. и за потвърждаване на датата на провеждане на заседанието /обявена на 16.06.2022 г./ и изпращане на поканите, материалите за заседанието и проекта на дневния ред в сроковете и по реда на Правилата за дейността на УС на БАН – не по-късно от 5 работни дни преди датата на заседанието съдът е приел, че процедурата по свикване на заседанието е относима към законосъобразността на решението за отзоваване само доколкото са спазени обявените дата и час на провеждане на заседанието. Останалите доводи на ищцата са относими относно изпращане на материали, вкл. първоначалния дневен ред, в определен срок на членовете на УС на БАН. Самата ищца обаче с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оспорва законосъобразността на едно от решенията по протокола – това по т. 18,1 за отзоваването й, а останалите точки от дневния ред са по напълно различни въпроси, които не са свързани с предмета на делото. Самата т. 18,1 от протокола, в която е обективирано решението за отзоваването, е включена в дневния ред в един последващ момент – по време на самото заседание. От фактическа страна е прието, че заседанието от 23.06.2022 г. е проведено на посочената дата и час в съобщенията при наличен кворум. На заседанието от 23.06.2022 г. са присъствали 22 членове от 27 членове по списъчния състав на УС на БАН. Следователно спазен е кворумът за процесното решение за отзоваване по чл. 10 от Правилника - 2/3 от списъчния състав или поне 18 члена, което е завишен кворум в сравнение с кворума, необходим за приемане на други решения. Според чл. 12 от Правилника всички искания за разглеждане на въпроси от компетентността на УС на БАН се завеждат в особен регистърен дневник, като съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че той и останалите книжа са надлежно заведени по този ред. Прието е, че заседанието е проведено на посочените дата и час. Относно твърденията за нарушения относно включване на решение за изслушване на ищцата/ за отзоваването й в дневния ред на заседанието съдът е приел, че следва да извърши преценка дали точката – предложение за отзоваване, е надлежно включена в дневния ред. Посочено е, че според Устава и Правилника изслушването на ищцата не е пряко свързано с отзоваването й. Изслушването не е част от процедурата по отзоваване на лицето. В случая не е необходимо като задължително условие при отзоваване да присъства лицето, което се отзовава, поради което обстоятелството, че ищцата е била поканена да бъде изслушана, е в полза на ищцата. Проведеното изслушване обаче не е пряко процедурно свързано с отзоваването на ищцата. Вярно е соченото от ищцата, че дневният ред е претърпял промени два пъти след 16.06.2022 г., но съдът е посочели, че това не е забранено според Устава и Правилата. Според чл. 18, ал. 1, т. 1 от Правилата предложения за решения на УС на БАН могат да се внасят от 9 членовете на УС. Доводите на ищцата, че допълнително включване на въпроси в дневния ред е недопустимо и при по - късно включване на точка в дневния ред срокът по чл. 11, ал. 2 от Правилника за изпращане на материали винаги ще се явява неспазен, са счетени от съда за неоснователни. Според чл. 18, ал. 1, т. 1 от Правилата могат да се внасят нови предложения относно разширяване на дневния ред на заседанието. В случая е посочено, че промените в дневния ред са наложени от това, че на дата 20.06.2022 г. постъпва сигнал от служители в Института по физиология на растенията и генетика към БАН против начина, по който ищцата като директор ръководи звеното. Това е надлежно регистриран сигнал вх. № 32-41-37/20.06.2022 г., както и втори сигнал рег. № 74-02-663/22.06.2022 г.. Своевременно с писмо изх. № 32- 41-38/21.06.2022 г./л. 269/, което ищцата не спори да е получила преди датата на заседанието, ищцата е уведомена за сигнала. В писмото е обобщено и съдържанието на сигнала. На осн. чл. 20 от Правилника ищцата е поканена да присъства на заседанието, за да бъде изслушана по сигналите. В дневния ред е включена т. 9 /л. 252/, а именно изслушване на ищцата като директор. Изменението на дневния ред е надлежно регистрирано с вх. № 09-00-19-1/22.06.2022 г. в дневника видно от самия входящ номер и от нарочна справка. Прието е, че дори формално в протокола от 23.06.2022 г. да не е обективирано нарочно решение на УС на БАН ищцата да бъде допусната до изслушване, което е изискване на чл. 20 от Правилника, то на първо място това не е пряко свързано с последвалото отзоваване. На второ съдът е посочил, че ищцата е поканена своевременно, изслушана е, представила е документи в своя защита, като по този начин й е предоставена възможност да се защити в същото заседание. Не са накърнени правата на ищцата – тя е била изслушана преди отзоваването й. Изслушването не е част от процедурата по отзоваването. Както се посочи, то според чл. 18, ал. 1, т. 1 от Правилата е допустимо да се изменя и допълва дневният ред. Заседанието е проведено именно по този дневен ред до включване на точката относно отзоваването. Като краен извод е прието, че е взето валидно решение по отзоваване на ищцата от компетентния орган - УС на БАН, при спазване на изискванията за това, вкл. кворум и мнозинство за приемане на решението, като решението е надлежно протоколирано. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първата група въпрос касаят необходимостта от стриктно спазване на предвидените императивни правила за свикване, разгласяване и провеждане на заседание на орган, оправомощен да взима решение за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по избор. Трайна е практиката на ВКС в насока, че при вземане на решение на колективен орган за т.н. „отзоваване“ при трудово правоотношение възникнало по избор, следва да се налице спазване на процедурата по свикване и провеждане на заседанието на ръководния орган, оправомощен да вземе това решение. В конкретния случай, съдът не се е отклонил от тази съдебна практика, като е приел, че правилата за свикване на заседанието са спазени и не съществува забрана за включване на допълнителни точки в дневния ред, като подробно и мотивирано е посочил конкретните разпоредби от Правилата за дейността на УС на БАН. В тази насока съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по така поставените правни въпроси и не е налице соченото касационно основание. Твърди се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В КТ не се посочват основанията, при които избирателното тяло може да прекрати на основание чл.338 КТ трудово правоотношение. Основанията и тяхното наличие се преценява от органа, като тези обстоятелства и реда за взимане на това решение са различни и се уреждат в съответните вътрешни правилници, устави и др.п. Редът, по който се извършва отзоваването не е определен в КТ, като в него се включват въпросите относно кворума, мнозинството за взимане на решението, начина на гласуване и др.п., които също се уреждат от съответните устройствени и управленски актове на органа, който взима решението. Във всеки различен случай, независимо дали се касае за БАН в настоящия случай или друга структура, следва да се преценяват правилата, които уреждат вземането на тези решения, като не може да се приеме, че тълкуването на конкретните разпоредби на конкретна структура е от значение за развитие на правото, тъй като тези въпроси са до голяма степен фактически и за всеки конкретен случай са различни. По тези съображения не е и налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва де се присъдят направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски, в размер на 1753,83 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС