Определение № 60460 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2487/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3,т 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 15225 от 15.IX.2021 г.) на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], подадена чрез двамата нейни постоянни синдици Д. и М. против определение № 2002 на Софийския апелативен съд, ГК, 14-и с-в, от 28.VII.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 2184/2021 г., с което е била оставена без уважение частна въззивна жалба на тази кредитна институция срещу частта от определение № 262493/5.V.2021 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VI-19 за прекратяване - като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК - на първоинстанционното производство по т. д. № 1095/2020 г. по предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ за обявяване за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката настоящ частен касатор на прихващането, обективирано в съответното изявление до нея с изх. № 01266/29.X.2014 г. по описа на варненското „Чайка" АД /ЕИК[ЕИК]/ с вземане на последното в размер на 140 000 EUR (сто и четиридесет хиляди евро), придобито от този ответник чрез цесия, съгласно уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 10096/30.Х.2014г. по описа на банката ищец, с което Г. Н. К. е прехвърлил на „Чайка" АД свое парично вземане в размер на 140 000 евро, произтичащо от сключен между него и „КТБ" АД-София (н.) рамков договор за платежни услуги за потребители от 20.ХII.2010 г. и подписан към него анекс № 66070 от 29.Х.2014 г. срещу задължения на ответника /търговеца - бел. на ВКС към „КТБ" АД (н.), произтичащи от договор за банков кредит в лева от 16.IV.2007 г. и анекси към него. Оплакванията на частния касатор „КТБ" АД-София /н./ са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира от синдиците на „КТБ" АД (н.) за отменяването му, както и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените искове". Инвокирани са доводи, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 59, ал. 3 ЗБН, вместо на чл. 62, ал. 1 от същия закон, доколкото първата цитирана разпоредба не съдържа в себе си срокове, докато 5-годишният срок, визиран от последната разпоредба, бил „процесуален по своя характер" и затова попадащ в хипотезата по чл. 3, ал. 1 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба банката неин подател обосновава чрез двамата си постоянни синдици приложно поле на касационния контрол освен с твърдението им за очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още И С наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой частично преграждащ по-нататъшния ход на делото акт съставът на САС се е произнесъл по следните два правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Предвиденият в чл. 62, ал. 1 ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.III.2015 г., изм. ДВ, бр. 22/2015 г.) във вр. чл. 59, ал. 3 от същия закон 5-годишен срок какъв се явява по смисъла на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.V.2020 г.) -процесуален, давностен или друг, както и в коя от хипотезите на последния закон този срок попада?"; 2./ „От кой момент продължават да текат спрените по време на извънредното положение срокове по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗБН, във вр. чл. 59, ал. 3 от същия закон - дали от момента, визиран в разпоредбата на § 13, ал. 1 към ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 9.IV.2020 г.) или от този, посочен в § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.V.2020 г.)?" По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Чайка" АД-гр. В. /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на „КТБ" АД-София (н.), подадената от двамата й постоянни синдици, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице прцложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на прекратителнзто определение на първостепенния съд по отношение на евентуалния иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен в процесния случай срещу ответното „Чайка" АД на датата 15 юни 2020 г. (обстоятелство, видно от пощенското клеймо), въззивната инстанция е приела, че, съгласно чл. 62, ал. 1 от същия закон, този иск, както впрочем и исковете по чл. 60 ЗБН, по чл. 60а ЗБН, както и по чл. 135 ЗЗД, могат да се предявят в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на бланката, както и че началният момент на този срок в процесния случай се явява датата 22 април 2015 г., на която е било открито производството по несъстоятелност на банката настоящ частен касатор. Така спорен по делото се е оказал въпросът за значението на интервала между 22 април 2020 г. и 15 юни 2020 г. при преценката дали този иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН е бил надлежно предявен в пределите на законния преклузивен 5-годишен срок, нямащ характера на процесуален, щом предхожда редовното учредяване на исковия процес, а оттам -погасило ли се е правото на иск на „КТБ" АД (н.), В тази връзка съставът на САС е съобразил меродавната за разрешаване на спорния въпрос разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., визираща „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения на частноправните субекти" (с изключение на сроковете по НК и по ЗАНН), за които е било предвидено, че за времето от 13.III.2020 г. и до отмяната на извънредното положение тези „други" срокове спират да текат. Решаващият правен извод на въззивния съд за възобновяване течението на релевантния в конкретната хипотеза преклузивен срок, установен в закон /ЗБН/, а оттам - и за недопустимостта на предявения като евентуален иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, предвид просрочието му, е бил основан върху нормативното разрешение по § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 9.IV.2020 г.), предвиждащо, че въпросните „други срокове" по чл. 3, т. 2, оказали се спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, „продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в ДВ", т.е. считано от 17 април 2020 г., като според втората алинея на същия параграф: „извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си". Така, при пресмятане на срока, който принципно (ако не бе обявено извънредното положение) би изтекъл на 22.IV.2020 г., присъствен ден - сряда, съставът на САС е взел предвид периода през който не текат срокове /били те процесуални или „други"/, а именно онези 35 дни между датите 13.III.2020 г. и 17.IV.2020 г., като с прибавяне на въпросното „увеличение" е достигнал до заключението, че 5-годишният преклузивен срок реално е изтекъл през III-та десетдневка на месец май 2020 г., докато исковата молба на „КТБ" АД (н.) била заведена в канцеларията на СГС едва на 15 юни 2020 г. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.11.2010 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият правен въпрос, формулиран в изложението на частния касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се явява такъв, който се отнася до правилността на атакуваното въззивно определение, където е прието, че 5-годишният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН не е процесуален, а друг, но преклузивен, докато вторият правен въпрос в същото изложение към частната касационна жалба на „КТБ „АД (н.) е с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК частното касационно обжалване, безпредметно налице ли е релевираната допълнителна предпоставка за това /в случая тази по т. 3 на същия законов текст/. В заключение, атакуваното въззивно определение не и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която относимият към разрешаване на процесния случай § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - ехtrа lеgет (САС да е постановил своя въззивно производство въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение