Определение № 60461 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 873/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. ,чрез адв Е.М. срещу решение № №260 156 от 15.12.2020г по гр.д № 598/2020г на Русенски окръжен съд, постановено в трудов спор .Потвърдено е решение № 260013 от 20.08.2020г., по гр.д.№ 1860/2020г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от настоящата жалбоподателка обективно съединени искове по чл. 74 ал.4 от КТ за нищожност на клауза за уговорен изпитателен срок в полза на работодателя в допълнително споразумение по трудов договор и по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ срещу работодателя „ЦБА“ АД, който е прекратил трудовия договор с позоваване на тази клауза /чл. 71, ал.1 КТ / От фактическа страна е прието за установено ,че между страните по делото бил сключен трудов договор от 15.06.2018г.,съгласнокойто ищцата изпълнявала длъжността „касиер“ в търговски обект на ответното дружество в [населено място]. На основание ЕР на ТЕЛК № 4788/16.12.2019г. и заключение на Служба по трудова медицина,със Заповед№ 1/02.01.2020г. на работодателя ищцата е трудоустроена на длъжността „касиер“, със срок на трудоустрояването до 01.02.2021г.С допълнително споразумение №14845/17.03.2020г.ищцата била преназначена,въз основа на нейна писмена молба,от длъжността „касиер“ на длъжност „обслужващ магазин“, основното й трудово възнаграждение е увеличено от 750 лв. на 800 лв., и бил уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.Със заповед № 6936/25.03.2020г. последният прекратил трудовото правоотношение,на основание уговорения в негова полза изпитателен срок. Въззивният съд е препратил изцяло към съображенията на първоинстанционния съд,като е изтъкнат чл.272 ГПК. Икът е неоснователен, тъй като работодателят е съобразил чл. 70, ал.5 КТ при сключването на трудов договор със срок за изпитване, преназначавайки ищцата на друга длъжност, с различни трудови функции от заеманата преди това, и е действал добросъвестно; не е доказано работодателят да е сключил договор с клауза за изпитване с цел преодоляване защитата по чл. 333 от КТ, с която се ползва ищцата, поради което и тази клауза не е недействителна на основание чл. 26 ал.1 пр.2 от ЗЗД (заобикаляне на закона) и предявеният иск по чл. 74 ал.4 от КТ е неоснователен, следователно, такъв е искът по чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата обжалва въззивното решение поради противоречието му с процесуалния и материалния закон.Не са обсъдени доводите във въззивната жалба, доказателствата по отделно и в съвкупност,предвид качеството на ищцата като трудоустроена и целта на работодателя. Не са приложени императивни норми на трудовото право - не е отчетен специалния ред за определяне на подходящи работни места и целта на специалната закрила. Това са съображения, изключващи проверката на годността на рабтника или служителя по договор със срок за изпитване. Тези доводи и възражения на жалбоподателката не са обсъдени.Изтъква се очевидна неправилност на решението и основание чл.280, ал.2 предл трето ГПК При изтъкнато основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК в приложеното към жалбата изложение се поставят два процесуалноправни въпроса – за служебните задължения на съда във връзка с изготвяне на доклада и въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства,доводи и възражения на страните., като изложи свои собствени мотиви .Изтъква се противоречие с ТР №1 /2001г ОСГК ТР №1/2013г на ОСГТК и установена практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК Формулира се и въпрос за правомощията на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма,дори ако нейно нарушение не е въведено като основание за обжалване – в случа чл. 8 и чл. 314 и сл КТ. Императивни са нормите, уреждащи трудоустрояването. Четвъртият формулиран въпрос е недействителна ли е поради противоречие или заобикаляне на закона клауза за срок на изпитване ,уговорен в полза на работодателя, ако договорът е сключен с трудоустроен работник по реда на чл. 314 КТ за подходяща работа по предписание на здравните органи, или ако цели не проверка на годността, а прекратяване на трудовия договор по облекчен ред ,без преодоляване на специалната закрила .Сочи се основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК и се изтъква формирана практика на ВКС, на която според защитата въззивното решение противоречи. Ответницикът по жалбата е заявил отговор чрез адв.А.П. от ВАК. Няма поставени въпроси, обусловили решаващата воля на съда Липсва ясна формулировка на въпросите .Вззивното рнешение напълно съотвества на ТР №1 /09.12.2013г ОСГТК, докладът не е бил неточен .Твърдения за нарушаване на чл. 8 КТ са въведени за първи път пред въззивна инстанция и не е следвало да се разглеждат. Препращането по чл. 272 ГПК е мотивирано. Твърденията на касаторката ,че уговорката с трудоустроено лице за срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ винаги влиза в противоречие с целта на специалната закрила е несъстоятелна,тъй като изключва равнопоставеността в преддоговорните отношения .Затова въззивният съд е посочил ,че клаузата не е недействителна. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че обжалваното решение не е очевидно неправилно, но е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по формулирания като втори в реда на изложението процесуалноправен въпрос ,за задължението на въззивния съд да формира свои изводи по същество на спора ,като обсъди всички събрани доказателства и също така обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател. Този въпрос отговаря на общия и същевременно на специалния селективен критери в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за решаващо произнесен правен въпрос при постановено въззивно решение ,чието съдържание е в отклонение от изискването на ППВС №1/1953г, ППВС №57/1965г и на т.19 от ТР №1/04.01.2001г на ОСГК към съдържанието на мотивите и подчертаната от установената практика на ВКС необходимост въззивният съд да даде собствено разрешение по спорния предмет,да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди всички доводи на страните ,вкл. възраженията на въззивния жалбоподател, от които възражения въззивният съд е обсъдил единствено оплакванията за процесуални нарушения на първоинстанционния съд ,но не и правните доводи на защитата. Следвало е да се обсъдят доводите на жалбоподателката за противоречие, или заобикаляне на закона, съответно съображенията за оспорването им от ответника ,като заедно с това се обсъдят в съвкупност събраните доказателства ,включително с оглед значението, което страните им придават в правния спор.Позоваването на чл. 272 ГПК не е самодостатъчно Поради това е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение по формулирания процесуалноправен въпрос, а не по материалноправните въпроси ,на които въпроси въззивният съд собствено не е дал отговор в обжалваното решение. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.