Определение № 307 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6885/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Летище София ЕАД срещу решение №5837 от 30.07.2014г по в гр.д 1267/2014г на Софийски градски съд ,с което в обжалваната част е потвърдено решение от 26.06.2012г по гр.д 34551/2011г на Софийски Районен съд, постановено по трудов спор. Като незаконосъобразно е отменено уволнение поради съкращение на щата, тъй като подборът не е бил законосъобразен, при оценката по критериите 329 ал.1 КТ относно нивото на изпълнение на работата и квалификация. В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК С оглед приетото от въззивния съд ,че в подбора са били включени две конкретни лица, които не са били в трудови правоотношения с работодателя ,а са получили по- висока оценка от тази на ищеца ,както и че ответника не е доказал правилността на крайната преценка ,че ищецът е работил по- лошо и притежава по- слаби професионални знания и умения, отколкото предпочетените при подбора служители, са поставени два въпроса: дали работници в законоустановен отпуск се включват в подбора по чл.329 КТ и на следващо място е формулирана теза: „законосъобразен подбор се доказва само и единствено със свидетелски показания ,а не с оглед доказателствата в тяхната съвкупност” .Независимо от наведеното основание по чл. чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се посочва даденият отговор на горните въпроси в съдебната практика на ВКС ,реш. №326 от 2008г по гр.д №1243/2007г и реш. № 32 от 2010г по гр.д №4629/2008г ІІ г.о Ответникът по жалбата е заявила писмен отговор. В тежест на работодателя е било да докаже правилността на оценката по прилагане на критериите за подбор ,като в случая съдът е обсъдил ангажираните от ответника свидетелски показания .Претендира разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият от поставените въпроси има установен отговор в практиката на ВКС в зависимост от основанието, на което работник или служител е в законоустановен отпуск, но няма връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Твърденията ,че две поименно посочени лица са оценявани при положение ,че към момента на подбора вече не са били в трудовоправни отношения с ответника, са въведени от ищцовата страна .Те са коментирани от съда единствено във връзка с показанията на свидетел на ответника - участник в комисията по подбора, а именно че свидетелят не си спомня как са оценявани тези двамата. Съдът не е основал изводите си по законосъобразността на подбора на обстоятелството ,че при общо участвали в подбора 130 работници и служители на различни длъжности, според протокола се оказват оценявани и вече освободени от работа служители, а съобразявайки в решаваща за изхода на спора насока указанията в ТР №3/2011г ОСГК е изтъкнал недоказването на правилността на оценката за ищеца по същество, при прилагането на критериите инициативност ,изпълнение на възложените задачи от прекия ръководител ,наблюдателност, експедитивност, за което не е могло да се почерпи информация директно от трудовото му досие ,нито се установява от гласните доказателства да е била изискана информация. По т. 2 от изложението липсва формулиран въпрос .Тезата на касатора „законосъобразен подбор се доказва само и единствено със свидетелски показания ,а не с оглед доказателствата в тяхната съвкупност” освен че не е правно издържана, е неясна. Непонятно е дали защитата оспорва формулираното в изложението свое съждение, дали го счита за правилно и възприето в цитираните две решения на ВКС, или обратно - счита го за погрешно и възприето в обжалваното решение. Не става ясно кое решаващо съображение на въззивния съд дава основание на касатора да твърди,че доказването със свидетели води до игнориране на правилото ,че доказателствата се осъждат в съвкупност. Въпросът как се доказва законосъобразен подбор, в правния си аспект, е намерил разрешение в ТР №3/2011г ОСГК, с което практиката е уеднаквена по отношение на предмета на доказване, доказателствената тежест и доказателствените средства. Въззивният съд не е освободил работодателя от тежестта да докаже включително със свидетели обективните обстоятелства, на които е основана преценката кой от участниците в подбора работи по- добре, а в решението си е обсъдил всички събрани по делото доказателства и ги е преценявал. Освен че липсва въпрос и тезата на защитата не е ясно изразена, позоваването на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е немотивирано. Следва да се присъдят разноски ,установени в размер на 310 лева, за адвокатска защита Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.