Определение № 561 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 578/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. срещу решение № 1322 от 12.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2327 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3436 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 2343 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, 15 граждански състав, за отхвърляне на предявените от С. Г. Д. против Основно училище „Петър Бонев“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-16-288 от 10.12.2018 г. на директора на училището, с което на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т. 1, т. 3, т. 7 и чл. 187, ал.1, т.1, пр. 2, т. 7, т. 10 от КТ и Правилника за дейността на училището, Етичния кодекс на училищната общност в училището и длъжностната характеристика на служителя, считано от 10.12.2018 г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ и за присъждане на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ на сумата от 5 794,44 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в периода 11.12.2018 г. - 11.06.2019 г. в резултат от незаконното уволнение.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Задължително ли е, с оглед твърденията на ищцата, посочени в исковата й молба за дискриминационно отношение към нея от страна на работодателя, при развилия се трудов спор, жалбоподателката да доказва факти сочещи на дискриминация чрез резултата от частно наказателно дело, или да ги установи с косвено доказателство- в конкретния случай – с резултати от проведена в училището анкета, приложена по делото?

2. Може ли със свидетелски показания да се удостоверява отказ за получаване на искане по чл. 193, ал. 1 КТ, когато същите свидетели са посочени като свидетели при установяване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина, но не са се подписали като свидетели, удостоверяващи отказ от даване на обяснения?

Ответникът по жалбата Основно училище „Петър Бонев“, [населено място] счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Твърди, че касаторът не е обосновал противоречие на обжалваното решение с конкретно решение на ВКС. По съществото на спора смята, че не е проявено дискриминационно отношение спрямо ищцата. Претендира за присъждане на 470 лв. разноски за касационното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. Г. Д. е работила в ответното училище по силата на трудов договор като начален учител, когато със заповед № РД-16-288/10.12.2018 г., е била уволнена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.1, т. 3 и т. 7 КТ и чл. 187, ал.1, т.1, пр. 2, т. 7 и 10 КТ. Според заповедта първото нарушение, извършено на 4.9.2018 г., е неизпълнението на заповедта, с която тя е била назначена за квестор при провеждане на писмен изпит по музика и изобразително изкуство. Второто нарушение е, че в 14,25 часа на същата дата тя е напуснала самоволно заседанието на Педагогическия съвет в учителската стая, което представлява и преждевременно напускане на работното място. Третото нарушение е, че на следващия ден/5.8.2018 г./ в 8,30 часа ищцата е подала молба за платен отпуск и когато молбата не е била удовлетворена, е напуснала работното си място. На 21.09.2018 г. като дежурен учител тя е напуснала сградата на училището, без да предаде на родителите четирима ученици от поверения и клас, които са на целодневно обучение и след завършване на учебните часове трябва да изчакат под грижите и контрола на класния ръководител С. Д.. На 25.09.2018 г. и 27.09.2018 ищцата преждевременно е напуснала работното си място. На 8.11.2018 г. тя е отказала да приеме писмена покана от заместник-директора К., като я е заплашвала пред учениците.

В исковата молба С. Д. е заявила, че не е извършила цитираните в заповедта дисциплинарни нарушения. Със своите действия директорът умишлено я тормозел, предизвиквал и обиждал, като в крайна сметка я дискриминирал по всякакъв повод. Той внесъл е жалба срещу нея, която е била отхвърлена с решение по ч.н.д. 6256/2018 г.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението за дискриминационно отношение към ищцата и е посочил, че ищцата е извършила описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения. Заявил е, че ищцата трайно, последователно и без мотиви отказва да получи каквито и да било документи. Директорът на училището не е тормозил или обиждал ищцата, на която е дадена възможност да даде обяснения. Тя е отказала да получи всяко едно от исканията за даване на обяснения, които обаче са и били прочетени от лицата, направили опит да й го връчат. Извършването на нарушения е надлежно установено, посочени са конкретните норми, които са били нарушени, като по този начин е обосновано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Въз основа на приетите по делото констативни протоколи за установяване на нарушенията, за отказите на ищцата да получи поканите за даване на обяснения и изслушаните по делото свидетелски показания първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ищцата е извършила посочените дисциплинарни нарушения и работодателят е спазил процедурата по искане на обяснения. Счел е, че не се доказва негативно или неравно третиране на ищцата от страна на директора и на другите учители, а извършените нарушения касаят трудовата дисциплина и са достатъчно тежки, за да обусловят дисциплинарното уволнение. Ето защо е отхвърлил предявените искове.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към мотивите на основание чл.272 от ГПК. Приел е, че заповедта за дисциплинарно уволнение е надлежно мотивирана, като е посочено не само в какво се изразяват конкретните нарушения на трудовата дисциплина и кое е основанието за налагането им, но и кога са извършени, как са констатирани и кои са свидетелите на нарушенията. За всяко едно от тях е бил съставян констативен протокол и за всяко едно констатирано нарушение е била връчвана покана на ищцата по чл.193 КТ за даване на обяснения. Тези покани са били редовно връчени при отказ, за което също е бил съставян съответен протокол, подписан от свидетели. По този начин жалбоподателката е била уведомена за констативните протоколи №61/ 04.09.2018 г., №62/04.09.2018 г., №63/05.09.2018 г., №64/21.09.2018г., №65/25.09.2018 г., №66/27.09.2018 г., №76/26.11. 2018 г. Според съда описаните в констативните протоколи факти за извършените от жалбоподателката нарушения на трудовата дисциплина се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства, а твърденията на жалбоподателката за дискриминационно и тенденциозно отношение към нея от страна на директора и другите учители не се установяват. Представеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство от РП-Пловдив не е такова доказателство. Доказателство биха били положителните констатации на съда за наличие на престъпление по частното наказателно дело, образувано по нейна тъжба. В протокола от 1.10.2008 г. на МОН на стр.97 от делото също липсват подобни данни. Мотивите на въззивния съд относно липсата на доказателства за дискриминационно и тенденциозно отношение са причината касаторът да формулира първия въпрос, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Във въпроса се съдържа твърдението, че на стр.9 от протокол вх. №-25-62 от 1.10.2008 г., цитиран от въззивния съд, се съдържат доказателства в този смисъл. Това е изявлението на анкетиран учител, че би било чудесно, ако С. Д. не е част от колектива. Негативното отношение на учителя към ищцата обаче няма никакво значение за изхода на спора. Следва да се отбележи, че макар ищцата да е въвела твърдението за дискриминационно отношение спрямо нея в исковата молба, тя по никакъв начин не е обосновала връзката на това отношение с дисциплинарното и уволнение. Работодателят е посочил в заповедта обективно извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина и тя не е изяснила как личното отношение на директора и другите учители се отнася към тези нарушения. Ако лошите лични отношения са я мотивирали да извърши нарушенията, или са мотивирали другите учители да ги констатират, а директорът-да ги санкционира, това не е основание да бъде освободена от дисциплинарна отговорност. Следователно личните отношения/погрешно окачествени като дискриминация/ между ищцата от една страна и директора и другите учители-от друга, нямат никакво значение за изхода на спора, поради което първият въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

Във втория въпрос на касатора се съдържа становището, че отказът на служителя да получи поканата на работодателя за даване на обяснения може да се доказва само с протокол за отказ, подписан от свидетели, и посредством показанията точно на тези свидетели, подписали протокола. В подкрепа на това становище не съществува практика на ВКС. Напротив, разпоредбите на чл.193 от КТ и практиката на ВКС по прилагането им не въвеждат формални изисквания за доказването на искането за даване на обяснения. Това искане може да бъде както писмено, така и устно и е допустимо уведомяването на работника или служителя да се установява с всички доказателствени средства. Същото се отнася и за доказването на виновното поведение на служителя, с което той възпрепятства получаването на поканата и даването на обяснения, изключващо съгласно чл.193, ал.3 от ГПК прилагането на ал.2 на същия член. В този смисъл са решения № 159 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 563/2019 г. на IV ГО и решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г. на IV ГО на ВКС. В настоящия случай се установява както уведомяването на ищцата за поканите за даване на обяснения, така и трайното и поведение да отказва получаването на каквито и да е документи, целящо да възпрепятства връчването на покани за даване на обяснения. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос не противоречи на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос също не следва да се допуска.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на училището 470 лв. разноски за касационното производство.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение