Определение № 60566 от 12.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 638/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на Ц. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №155 от 14.01.20 г. на АС-София по т.д. № 2691/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 698 от 03.04.2018 г. по т.д. № 1476/17 на СГС,VІ-14 с-в в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.59 ал.5 ЗБН на синдиците на „КТБ“ АД/н./ срещу касатора и въззивният съд е постановил друго, с което е обявил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД/н./, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на изявлението с вх. № 10301/ 31.10.2014 г., отправено от Ц. Й. Д. от София до КТБ АД за прихващане на придобитото от него с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2014 г., сключен с Васил Ч. Х., вземане за сумата 46 397.74 евро, срещу своето ликвидно задължение към банката, произтичащо от: договор за банков кредит в евро от 14.09.2007 г. за сумата 110 000 евро; договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на същата банка от 6.11.2008 г. и договор за банков кредит от 18.05.2011 г. за сумата 12 000 лева.. Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроси, които обобщено се свеждат до тълкуването и прилагането на параграф 8 от ПЗР на ЗБН/ обн. ДВ бр. 22/2018 г./, относно действието във времето на разпоредбите на чл.59 ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима и е подадена в съответния законов срок. За да постанови обжалваното решение в обжалваната част, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Цитираната разпоредба на чл.59 ал.5 ЗБН постановява недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, на всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако последната предшества тази по т.1. При безспорно установения факт на извършване на прихващането след началната дата на неплатежоспособността, което принципно обуславя основателност на исковата претенция, съдът е приел че въпросната разпоредба е приложима и спрямо възникналото между страните в настоящия спор правоотношение, основано на заварено от новия параграф 8 от ПЗР на ЗБН/ обн. ДВ бр. 22/2018 г./ прихващане. Изложил е съображения, черпени от мотивите към Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/ 2013 г. (обн., ДВ, бр. 27 от 2014 г.) на Конституционния съд на Републиката „Всеки нов граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. Несъмнено новият граждански закон с придаването му на незабавно действие спрямо заварените производства може да преуреди по нов начин породените преди влизането му в сила юридически факти и правоотношения, като ги измени в бъдеще съобразно неговите разпоредби, но това винаги е обусловено от съображения за справедливост и целесъобразност. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици. Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения“. От изложеното е направен извод, че Конституцията не съдържа забрана за придаване на обратно действие на новите гражданскоправни разпоредби, а дори да съществуваше такава забрана, в случая е налице хипотезата на прилагане на разпоредби от новия граждански закон към заварени правоотношения, което е различно от обратно действие на новия закон. Производството по настоящото дело е спряно с определение № 24 от 01.02.2021 г., на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, като след постановяване и обнародване в „Държавен вестник” на решението на Конституционния съд по конст.дело № 9/2020 г., с определение № 60145 от 22.06.2021 г. е постановено възобновяването му и насрочване за закрито заседание по чл.288 ГПК за 20.10.2021 г. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за касирането му. Касаторът изразява становището, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията след изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г., като е зачел придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г. Развива подробни правни доводи за неприложимост на чл.59, ал.5 ЗБН, като противоречаща: на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложение на Протокол № 1. В изложение на основанията за допускане до касация се излагат такива по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о., намира следното: Налице е предпоставката за допускане да касация, за кояято съдът следи служебно- чл.280 ал.2, предл.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед обявената противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН, с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 814,92 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение