Определение № 673 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 509/14.02.2020 г. на Т. Г. П., чрез адвокат Е. П., срещу въззивно решение № 9/ 13.01.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 302/2019 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 309/20.09.2019 г., по гр.д. №763/2019 г. на Районен съд – Силистра. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу „Риволи Трейд“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1 – т. 4 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е преповторил съдържанието на касационната си жалба и изложените в нея касационни оплаквания, без да формулира конкретен правен въпроси и без да сочи или обосновава някое от допълнителните основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Бланкетно се твърди, че въззивното решение очевидно неправилно – чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК. Ответната страна – „Риволи Трейд“ ЕООД, чрез адвокат В. В., в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да отхвърли предявените искове, въззивната инстанция е приела, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор № 1491/ 02.07.2018 г. на длъжността „портиер“. С допълнително споразумение от 31.12.2018 г., сключено по реда на чл. 119 КТ, трудовото правоотношение между страните е изменено, като П. е преназначен на нова длъжност – „работник, зареждане на рафтове“. В споразумението е включена клауза по чл.70, ал.1 КТ за срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. С последващо споразумение от 02.01.2019 г. са изменени размерът на трудовото възнаграждение на работника и на полагащия се платен годишен отпуск. Допълнителните споразумения са сключени (двустранно подписани) по време на ползван от П. отпуск за временна неработоспособност, което обстоятелство не се отразява на валидността им. Със Заповед № 1267/04.04.2019 г., връчена на ищеца на същата дата (при условията на отказ), трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като работодателят е разполагал с правото едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор с работника в срока за изпитване, без да е длъжен да мотивира по друг начин решението си, щом срокът по чл.70, ал.1 КТ е уговорен в негова полза. Посочил е, че в случая с допълнителното споразумение от 31.12.2018 г. ищецът е назначен на нова длъжност, различна от първоначално заеманата „портиер”. Двете длъжности са със съществено различни трудови функции, поради което уговорената със споразумението от 31.12.2018 г. клауза за изпитване е действителна. Не е налице отклонение от установената в чл. 70, ал. 5 КТ императивна забрана за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие да се сключва повече от веднъж трудов договор със срок за изпитване. Прието е, че от данните по делото не се установява работодателят да е действал недобросъвестно, при заобикаляне на закона и да е целял единствено прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. За неоснователни са преценени доводите за незаконосъобразност на уволнението досежно това, че през изследвания период ищецът е бил в отпуск по болест и работодателят не е имал реална възможност да извърши проверка на годността му да изпълнява новата длъжност. Въззивният съд се е позовал на установената практика на ВКС, че трудов договор със срок за изпитване може да бъде прекратен законосъобразно и когато работникът е в отпуск поради временна неработоспособност. Посочил е, че във всички случаи преценката на работодателя дали да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 70, ал. 1 КТ не подлежи на съдебен контрол. За ирелевантни са счетени възраженията на ищеца, че са били налице предпоставки за трудоустрояването му, респ. за евентуално прекратяване на трудовия му договор на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, доколкото по делото е установено, че отношенията между страните са се уреждали от клаузите на валидно сключеното допълнително споразумение от 31.12.2018 г. и работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор в уговорения в негова полза 6-месечен срок за изпитване на работника. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС (т. 1), правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос, съобразно разясненията на цитираното по-горе ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, нито е посочил и аргументирал някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи представляват оплаквания за възприетите фактически констатации и правните изводи на съда, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Тези доводи са касационни основания за неправилност по смисъла на чл.281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват основание за допускане до касационно обжалване. В производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Няма основание за допускане на постановеното решение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. В случая жалбоподателят формулира в изложението си доводи за неправилност – необоснованост и нарушение на материалния закон – които не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 пр. 3-то ГПК следва да може да бъде установена от самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка, защото във фазата на селектиране на касационните жалби е недопустимо да се навлиза по съществото на спора. Касаторът не сочи обстоятелства, установими от самото решение (без да се извършва проверка на доказателствата, фактическите констатации и правилното приложение на материалния закон), поради което не може обжалваният акт да бъде разглеждан като очевидно неправилен. При този изход на делото, основателно е искането на „Риволи Трейд“ ЕООД за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение