Определение № 240 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ваманд“ ЕООД против определение № 49/04.02.2020 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.№ 3597/2019 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба вх. № 3085/31.05.2019 г. на „Ваманд“ ЕООД против решение от 23.04.2019 г. по в. гр.д.№ 159/2019 г. на Окръжен съд-Сливен, в частта, с която на основание чл.224 КТ ответникът е осъден да заплати сумата от 349,39 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Жалбоподателят поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно, без да се излагат конкретни оплаквания. Всички наведени в частната жалба доводи са по съществото на трудовия спор във връзка с дисциплинарно уволнение на работник. Ответникът по жалбата – К. К. не е депозирал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в една част касационната жалба е насочена срещу въззивното решение по иск за парично вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, който иск е с цена са под 5 000 лв., т.е. в тази й част касационната жалба е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК и като такава е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел, че в тази част касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5 000 лв.. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В част от обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ с цена под 5 000 лв., поради което постановеното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение