Определение № 5165 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 264/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 16550/28.09.2023 г., подадена от „Български пощи“ ЕАД, чрез адвокат Г. П., срещу решение № 959 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 20232100500830/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 260005 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 473/2017 г. на Районен съд - Царево, с което са отхвърлени исковете, предявени от „Български пощи“ ЕАД срещу „С. Г. Строй Инвестмън” ООД и К. П. Т., с които се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е единствен собственик на десет индивидуално определени имота – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, ***** и ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., подробно описани, ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж, тъй като сделката (договор за отстъпено право на строеж), сключена между ищеца „Български пощи“ ЕАД и първия ответник „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД, обективирана в нотариален акт № 135/24.06.2008 г., нот. д. № 314/ 2008 г. на нотариус Д. Ч., е нищожна, поради липса на съгласие на собственика - основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, във вр. с чл. 221, т. 11 ТЗ, във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 12 и чл. 17, ал. 1, т. 6 ПРУПДТДДУК. Въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по искова молба на „Български пощи“ ЕАД срещу „С. Г. Строй Инвестмън” ООД и К. П. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е единствен собственик на десет индивидуално определени имота, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че с нотариален акт № 135, том ІІ, peг. № 1867, нот. д. № 314/2008 г. на нотариус Д. Ч. е учредил в полза на първия ответник „С. Г. Строй Инвестмън” ООД право на строеж върху собствения си урегулиран поземлен имот № * в кв. 15 по плана на [населено място], [община], обл. Б., с площ от 340 кв.м, отреден за „поща“, а съгласно действащата кадастрална карта на [населено място] - урегулиран поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 341 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на ползване: за друг обществен обект, като приемателят следва да построи със свои сили, средства, материали и труд и за негова сметка предвидената за изграждане в поземления имот масивна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО, състояща се от партерен етаж, два жилищни и един подпокривен етаж, с обща разгъната площ от 497.50 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект от 26.09.2007 г., до степен на завършеност, като ищецът си запазва правото на строеж върху следния обект: „пощенска станция”, състояща се от „обменно бюро” на площ от 7.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 1.392 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и „поща” на площ от 64.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 12.729 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на пощата, ведно с общите части, възлиза на 69.79 кв.м. Твърди се, че този договор за учредяване право на строеж е нищожен поради липса на съгласие на собственика по смисъла на чл. 8, ал. 1 ПРУПДТДДУК и са налице предпоставки за обявяване на неговата недействителност, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД. Твърди се, че нищожността на договора за учредяване право на строеж обуславя обстоятелството, че с всички последващи действия на приемателя-строител „С. Г. Строй Инвестмън” ООД, и по-конкретно договор за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична сума, обективиран в нотариален акт № 27, том ІV, рег. № 4480, нот. д. № 534/2015 г. на нотариус М. В., с който първият ответник е прехвърлил на втория ответник К. Т. правото на собственост върху самостоятелни обекти в сграда, подробно описани в сочения нотариален акт, не са прехвърлени права, тъй като праводателят „С. Г. Строй Инвестмън” ООД не е бил собственик на процесните самостоятелни обекти. Съдът е указал на ищцовото дружество да отстрани констатираните от него нередовности с разпореждане от 20.12.2019 г. С молба от 15.01.2020 г. исковата молба е уточнена и са отстранени констатираните нередовности, като е посочено, че предявеният иск е един и той е установителен - за собственост на посочените в исковата молба самостоятелни обекти, а соченото основание по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за недействителност на договора за учредяване на право на строеж е наведено като възражение, а не като отделен, самостоятелен иск. Окръжен съд – Бургас е приел, че първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка след извършен задълбочен и обстоен анализ, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. Намерил е, че по делото не е спорно, че с договор за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост, сключен с община Царево на 29.12.2005 г., вписан на 13.01.2006 г., „Български пощи“ ЕАД, чийто собственик на капитала е държавата, е придобило собствеността върху дворно място с площ от 352 кв.м, представляващо УПИ * в кв. 15 по плана на [населено място], отреден за „поща“, който по КККР на [населено място] образува поземлен имот с идентификатор ***. Върху този имот с нотариален акт № 135, том ІІ, peг. № 1867, нот. д. № 314/2008 г., след решение на съвета на директорите на това дружество от 11.09.2007 г. за избор на инвеститор, в полза на „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД, чрез пряко договаряне е сключен договор за учредяване право на строеж, срещу задължението за изграждане в имота на предвидената масивна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО, състояща се от партерен етаж, два жилищни и един подпокривен етаж, с обща разгъната площ от 497.50 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект от 26.09.2007 г., до степен на завършеност, като ищецът си запазва правото на строеж върху следния обект: „пощенска станция”, състояща се от „обменно бюро” на площ от 7.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 1.392 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и „поща” на площ от 64.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 12.729 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на пощата, ведно с общите части, възлиза на 69.79 кв.м. Няма спор също, че за сключване на договора за учредяване на право на строеж е било дадено разрешение, обективирано в представеното в нотариалното решение на министъра на транспорта по протокол № ПД-283/12.11.2007 г., който съгласно устава на „Български пощи“ ЕАД упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала в търговското дружество. Волята за сключване на договора е изразена ясно и изрично в мотивите на даденото разрешение; същото е обвързано с приетите от СД на „Български пощи” ЕАД решения от 11.09.2007 г. и 19.10.2007 г. за избор на инвеститор и определяне на насрещната престация по договора за учредяване право на строеж, възпроизведена в т. 3 на решението - вместо заплащане на цената на правото на строеж, в полза на „Български пощи“ ЕАД да се прехвърли правото на собственост върху пощенска станция с площ от 71 кв.м, в степен на пълно завършване „до ключ“. За изградената в имота сграда е издадено разрешение за строеж № 198 от община Царево. На 21.04.2008 г. е одобрено изменение на одобрения с разрешението за строеж инвестиционен проект. По заявление № 53-00-1298/16.10.2012 г., от община Царево на 21.01.2014 г., на основание чл. 181 ЗУТ, е издадено удостоверение, съгласно което сградата е била завършена в груб строеж. С нотариален акт № 27/03.09.2015 г., том ІV, рег. № 4480, нот. д. № 534/2015 г. за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична сума, „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД - длъжник по съществуващи облигационни отношения, е прехвърлило на К. П. Т. - кредитор по съществуващи облигационни правоотношения, правото на собственост върху недвижими имоти, описани подробно в цитирания по-горе нотариален акт, при обща продажна цена на самостоятелните обекти в размер на 37 703.80 лв. без ДДС, за погасяване частично на парично задължение, възникнало по силата на договор за заем в размер на 300 000 лв., сключен на 23.06.2008 г. между К. П. Т. (заемодател) и „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД (заемополучател), като задължението се погасява до размера на общата продажна цена в размер на 37 703.80 лв. без ДДС. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи: В тежест на ищеца по така предявения положителен установителен иск за собственост е да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответниците, в настоящия случай - фактите, които обуславят нищожността на договора за учредяване на право на строеж на „С. Г. Строй Инвестмън” ООД. Ответниците следва да докажат фактите, въз основа на които почиват техните възражения. Съдът е намерил за неоснователни възраженията във въззивната жалба във връзка с доклада на Районен съд – Царево – че същият е непълен и неточен, като липсвало указание към страните кои са релевантните обстоятелства, от които всяка страна черпи права, не била определена правилно правната квалификация на правата, претендирани от ищцовото дружество, в резултат на което били останали неизяснени фактическите и правни рамки на спора. Приел е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове за собственост върху посочени в исковата молба недвижими имоти, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу двамата ответници. След размяна на книжата и постъпване на отговор от ответниците, с определение от 17.03.2020 г. е изготвен доклад, с който е посочена правна квалификация на иска, делото е докладвано съобразно фактическите твърдения на страните. С протоколно определение от 07.11.2022 г. докладът на съда е допълнен с направеното от 15.01.2020 г. писмено уточнение на исковата молба. Окръжен съд – Бургас е визирал, че с определение по чл. 267 ГПК от 01.06.2023 г. е дал възможност на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, в случай че такива са пропуснали да извършат, вследствие на непълнота на доклада на първоинстанционния съд, като пред въззивната инстанция не са направени доказателствени или други искания от нито една от страните. В тази връзка е посочил, че дейността на въззивната инстанция не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което второстепенният съд не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Действително регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, конто са пропускали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Окръжен съд – Бургас е приел и че по делото липсват други, различни факти, които страната да не е могла да въведе своевременно като основание на предявените права; липсват и други доказателства, разколебаващи установеността на фактите, при които е разрешен правният спор. Съдът е намерил за неоснователни доводите за нищожност, поради липса на съгласие, на сключения между ищцовото дружество и „С. Г. Строй Инвестмън” ООД договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 135, том ІІ, peг. № 1867, нот. д. № 314/2008 г. Приел е, че съгласие за сключване на този договор е изразено валидно от изпълнителния директор на „Български пощи“ ЕАД. Визирал е, че твърдението в исковата молба е, че това съгласие е изразено без да е дадено предварително разрешение по надлежния и предвиден от закона ред - чл. 28, ал. 9 ЗПСК, чл. 8, ал. 1, чл. 12, т. 12 и чл. 17 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Изложил е, че към процесната сделка е бил приложим Правилникът за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), който е бил в сила в периода от 2003 г. до 2020 г. Посоченият акт е бил приет на основание § 13, ал. 3 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет с ПМС № 112/23.05.2003 г., обнародвано ДВ, бр. 51/03.06.2003 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от правилника, правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала се упражняват от Министерския съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност. В съответствие с тази норма уставът на ищцовото дружество „Български пощи“ ЕАД в неговия чл. 1, ал. 3 предвижда, че правата и задълженията на държавата като едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта. Разпоредбата на чл. 12, т. 12 ПРУПДТДДУК предвижда, че едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни дружества с държавно участие дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи; за наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година; за придобиване или разпореждане с дялове или акции - собственост на дружеството в други дружества; за сключване на договори за кредит; за съвместна дейност; за поемане на менителнични задължения; за обезпечаване на вземания - учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството; за даване обезпечения в полза на трети лица; за сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг. В чл. 12, т. 15 е предвидено, че едноличният собственик на капитала в еднолични акционерни дружества с държавно участие решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава на съответното дружество (в случая устава на ищцовото дружество „Български пощи“ ЕАД). Видно от чл. 9, т. 13 от устава на „Български пощи“ ЕАД, едноличният собственик на капитала (чиито права съгласно чл. 1, ал. 3 от същия устав се упражняват от министъра на транспорта), дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, стойността на които надхвърля по-ниската стойност от 500 000 лв. или 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година. Възможността за пряко договаряне е предвидена в нормата на чл. 17 ПРУПДТДДУК, приложима в редакцията съгласно изм. с ДВ, бр. 51/03.06.2003 г. Изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 6 от правилника, на които се позовава „Български пощи“ ЕАД, са предвидени с последващо изменение с ДВ, бр. 103/2008 г., в сила от 02.12.2008 г., поради което произтичащите от тази редакция ограничения в компетентността не са приложими към процесния суперфициарен договор. Ето защо, Окръжен съд – Бургас е заключил, че компетентен да даде разрешение, съобразно действащата към момента на сключване на процесния договор редакция, е бил министърът на транспорта, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в едноличното акционерно дружество с държавно участие. По отношение на доводите, че волята на министъра на транспорта не е била ясна, въззивният съд е намерил, че в представеното и прието като доказателство по делото разрешение на министъра на транспорта, дадено с протокол № ПД-283 от 12.11.2007 г., изрично е посочено, че се разрешава на „Български пощи“ ЕАД, като собственик на УПИ * в кв. 15 по плана на [населено място], обл. Б., с площ от 340 кв.м, отреден за „поща“, при граници, описани подробно в акта, да учреди възмездно в полза на „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД право на строеж за изграждане на сграда с разгърната застроена площ от 497.50 кв.м. Включени са и допълнителни условия, които са изпълнени. Така изрично и в процесния нотариален акт № 135, том ІІ, peг. № 1867, нот. д. № 314/2008 г. е записано, че правото на строеж се учредява в полза на първия ответник съгласно разрешение на едноличния собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД по протокол № ПД-285/12.11.2007 г., на основание чл. 211, т. 11, във вр. с чл. 232а ТЗ, чл. 8, ал. 1 и чл. 12, и чл. 17, във вр. с чл. 9 ПРУПДТДДУК, писмо с вх. № 11-02-219/18.10.2007 г. на гл. изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, решение на съвета на директорите на ищцовото дружество от 11.09.2007 г., както и на заседание от 19.10.2007 г., и писмо от 10.04.2008 г. на министъра на транспорта. Съдът е приел, че очевидно волята на представляващия едноличния собственик на капитала на дружеството е била възприета и именно въз основа на нея е бил сключен нотариалният акт, обективиращ процесния договор за учредяване на право на строеж. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Формулира следните въпроси: 1. Нищожен ли е договор за учредяване вещно право на строеж при изначална липса на съгласие от собственика-учредител, обективирано в протокол № ПД-285/12.11.2007 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който съгласно устава на дружеството и ПРУПДТДДУК упражнява правата на държавата в търговското дружество „Български пощи“ ЕАД, със 100 % държавна собственост в капитала и включено в списък по чл. 3, ал. 1 ЗПСК - Приложение № 1 на чл. 28, ал. 9 ЗПСК; 2. Настъпил ли е фактическият състав на чл. 92 ЗС за придобиване на право на собственост по приращение на следните самостоятелни обекти в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-62/24.08.2006 г. на изп. директор на АГКК, находящи се на адрес: [населено място], [улица], както следва: *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****. В изложението е визирано, че главните констатации на въззивния съд се дължат на необсъждане на всички събрани доказателства, изкривяване и превратна трактовка на доказателства, както и липса на конкретни мотиви по предмета на спора във връзка с необсъдени писмени и гласни доказателства. Жалбоподателят твърди и че обжалваното решение е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС в тълкувателни решения и в противоречие с практиката по чл. 290 ГПК: ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2020 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 415/25.01.2012 г. по гр. д. № 1332/2010 г. І г. о., решение № 124/25.10.2023 г. по гр. д. № 4894/2022 г., ІV г. о., определение № 1237/25.05.2023 г. по гр. д. № 4894/2022 г., ІV г. о. Позовава се на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Твърди, че атакуваното пред ВКС решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с решение № 95/2019 г. по гр. д. № 3579/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., съгласно които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и анализ на установените факти под приложимата материално правна норма. Според жалбоподателя въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като изложените в него мотиви свидетелстват за отсъствието на анализ на събраните по делото доказателства, избирателно са интерпретирани писмените доказателства, поради което не става ясно въз основа на какво съдът е формирал изводи относно релевантните факти; налице е нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от Районен съд - Царево с изготвянето на неточен, непълен и в съкратен вариант доклад. Излагат се доводи в подкрепа на становището, че липсва ясно изразена воля на едноличния собственик в лицето на държавата, респ. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за учредяване на право на строеж. От К. Т. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Обжалваното пред ВКС решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените два въпроса не отговорят на изискванията на ГПК и цитираното по-горе тълкувателно решение, а още по-малко са въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същите, така както са поставени, не притежават необходимата абстрактност, поради което отговорът им предполага анализ на всички релевантни за спора доказателства по делото, което не може да стане в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационните жалби. В изложението са изложени преимуществено оплаквания на жалбоподателя, които попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване, в производството по разглеждане на спора по същество. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. К. Т. има право на заплащане на сумата от 9990 лв. - направени разноски за адвокат за производството пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,