Определение № 1695 от 09.04.2024 г. на ВКС по д. № 675/2024 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС), повдигнат от последния с определение № 7827 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 8347/2024 г. по описа на съда. Административният съд е сезиран с жалба от С. Н. С. чрез адв. Ш. срещу отказ, обективиран в писмо с изх. № ПО-15-127-1 от 05.01.2024 г. на началника на Общинска служба по земеделие „З.“ по заявление за издаване на решение по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ в полза на заявителя. По жалбата е образувано адм. д. № 1009/2024 г. на АССГ, 68 състав. За да прекрати производството пред себе си и счете, че делото не му е подсъдно, АССГ се е позовал на правилото на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК (Обн., ДВ, бр. 39/20.05.2011 г., изм., бр. 58/18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. ДВ, бр. 102/2022 г., в сила от 01.01.2023 г.; изм., бр. 102/2023 г. ), съгласно което индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените от районния съд актове подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Затова административният съд в гр.София е приел, че делото следва да се изпрати по подсъдност на СРС (Софийски районен съд), който да прецени допустимостта на жалбата й нейната основателност. СРС, от своя страна пък е изложил аргументи, отричащи приложението в случая на §19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК. Мотивирал е становище, че съгласно практиката на ВАС искането за издаване на актове по чл. 19, ал. 16 и 17, т. 1 ППЗСПЗЗ се разглежда по реда за отказ за издаване на административни актове. Посочил е, че решенията по чл. 19, ал. 16 и ал. 17 ППЗСПЗЗ по своята природа са правни актове – т.е. изрични властнически волеизявления, дължими от съответния орган и издадени в изпълнение на закона. Развил е доводи, че именно като такива правни административни актове, неиздаването им, респ. неизпълнението от страна на органа на задължението му да приложи закона като се произнесе чрез изрично волеизявление, следва да се разглежда като отказ да бъде издаден административен акт. При съобразяване на постановките, дадени с ТП № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, районният съд е извел мотив, че предвиденото в § 19 ЗИД АПК изключение от общата подсъдност, не може да бъде тълкувано разширително. Приел е, че определящо за подсъдността на делото е естеството и съдържанието на обжалвания акт, както и автора му, а не обстоятелството, че има за предмет земеделска земя. По съображения, че производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е приключило, а процесното заявление до началника на ОСЗ З. касае единствено определянето на размер на обезщетение по реда на чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ - със земя и при необходимост с поименни компенсационни бонове, районният съд е счел, че няма компетентност да се произнася по жалбата, с която е сезиран. Изтъкнал е и аргументи, че предметът на последната е свързан с конкретизиране на определения вече размер на обезщетението по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, което конкретизиране следва да се проведе по административен ред от административен орган. Приел е, че се касае за административна услуга във връзка с имот, за който не е възможно да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Затова, предвид на органа, издал атакувания акт, естеството и съдържанието му, този акт не попада в изключението на подсъдността по §19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор за подсъдност, намира следното. В случая съдът е бил сезиран с жалба срещу отказ да се издаде решение от Общинската служба по земеделие за обезщетяване (когато има забрана за земеделска реституция или същата не е възможна) на собственик с конкретна земеделска земя (когато обезщетението е със земеделска земя) при наличие на влязло в сила решение за определяне правото на обезщетяване (по чл. 10б, чл.10в или чл. 35 ЗСПЗЗ) с посочване на стойността на обезщетението. По силата на правилото на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК (цитиран по - горе) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Постановените от районния съд актове подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. С горната уредба, в отклонение от общото правило на чл. 145, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, са въведени специални правила за родова подсъдност на дела с предмет – индивидуални административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, постановени от министъра на земеделието, храните и горите. Както е прието и с ТП № 2 от 03.04.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС и ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС, волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер, като изключение от този принцип е регламентирано единствено по отношение на тези актове, чийто издател е министърът на земеделието, храните и горите, както и в хипотезите, когато актът по естеството си е по приложението на друг нормативен акт. В случая заявеното оспорване е именно срещу отказ да се издаде решение от общинската служба по земеделие за обезщетяване на собственика с конкретна земеделска земя. Касае се за индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ, което обуславя приложно поле на §19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК и разглеждането на жалбата срещу него е в компетентността на районния съд независимо, че в специалния закон - ЗСПЗЗ, е предвидена специална родова подсъдност на административните съдилища по отношение на тези актове. Разпределените на гражданските съдилища по правилата за родовата подсъдност дела се разглеждат от местно компетентния районен или окръжен съд, определен по реда на Раздел II от Глава Дванадесета ГПК, освен когато е предвидено друго. В случая разпоредбата на §19 ПЗР на ЗИД на АПК определя не само родовата, но и местната подсъдност. Тя изрично сочи като компетентен да разгледа споровете по актове, издадени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, районният съд по местонахождението на имота. В случая земеделският имот, чието възстановяване на собствеността не се позволява от закона (като предпоставка за издаване на искания административен акт, респ. отказ да се издаде той) се намира в землището на Д., което определя компетентността на СРС по жалбата. Затова и делото следва да се изпрати на същия по подсъдност. По изложените мотиви и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд