Определение № 60456 от 14.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1538/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ТЕЦ Марица Изток2“ЕАД, с Ковачево против решение №979 от 05.05.2020г. по т.д. №2092/18г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД / н./ са на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С определение № 94/26.04.2021 г. по настоящото дело, производството е спряно до приключването на конституционно дело № 9 / 2020 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед приемането и обявяването на решение № 8/27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България /обн. ДВ, бр.48 от дата 08.06.2021 г./, на основание чл.230 ал.1 ГПК производството следва да бъде възобновено от фазата на производство по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решение №407 от 23.02.2018г. по т.д. №1505/17г. на Софийски градски съд, по същество е уважил предявеният от синдиците на „КТБ“АД /н/ главен иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН- за прогласяване относително недействителни, спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, извършените от „ТЕЦ Марица изток 2“ЕАД изявление за прихващане вх.№ 10058/29.10.2014г. за вземане в размер на 445000лв., произтичащи от сключен между страните договор за сметка със специално предназначение от 09.05.2008г. срещу задължението на „ТЕЦ Марица изток 2„ ЕАД към КТБ за погасяване на главица по договор за банков кредит „Овърдрафт“ от 22.11.2012г. до размер на сумата от 445000лв. и изявление за прихващане от 31.10.2014г.,за вземане в размер на 21 069 035.15лв., придобито от „ Български енергиен холдинг“ЕАД по договор за цесия срещу задължение на ТЕЦ „ Марица Изток2“ЕАД към „КТБ“ АД /н/ по договор от 22.11.2012г. по банков кредит „ Овърдрафт“ в размер на 8 790 000 лв. главница и лихва в размер на 94274.14лв., споразумение за покупко- продажба на квоти за емисии парникови газове в размер на -3598510.63 лв. – остатък по фактура и гаранция за изпълнение в размер на 586 749лв. и по договор за банков кредит от 10.12.2013г. в размер на 7 700 054.48лв. – главница,лихва изчислена към 27.10.2014г. в размер на 160372.07лв., такси по акредитив за трето календарно тримесечие в размер на 5024009.03 йени и 4642.47 евро. Оставени са без разглеждане евентуално предявените искове с правно основание чл.59, ал.2 и 3 ЗБН. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че за извършените прихващания с материалноправни изявления в периода 29.10.2014 г. -. 30.10.2014 г., въззивният съд е приложил редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН - в съответствие с изменението й, обнародвано в ДВ бр.98 /28.11.2014 г., като редакция, действаща към момента на откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД – 22.04.2015 г., към който момент възниква, според ищеца потестативното право на иск по чл.59 ал.5 ЗБН. В изложението си по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса: „ Коя редакция на чл.59 ал.5 ЗБН е приложима при извършване на преценката за относителната недействителност на прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ„ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната недействителност ?“. Така поставения въпрос е релевантен, пряко свързан с решаващите изводи на състава и предопределил правния резултат по спора. С оглед постановяване на решение № 8/27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г.на Конституционния съд на Република България, се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Макар обосновавайки противоконституционност на различни от чл.59 ал.5 ЗБН разпоредби, за прогласяване на тяхната противоконституционност и конкретно на пар. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн. ДВ бр. 22 от 2018 г. /, пряко относим към приложението на чл.59 ал.5 ЗБН, цялостната логика на постановеното конституционно решение почива на принципната приложимост на нормата, в сила към момента на сделките или действията, визирани в хипотезиса й, на които законът придава правно значение именно като правопораждащи за потестативното право на кредиторите на несъстоятелната банка. С оглед изложеното налице е основанието по чл.280, ал.1,т. 2 ГПК поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение