Определение № 774 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4523/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. Б. срещу решение № 4277/03.07.25г. на СГС, с което са му отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ. В изложението към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следните обстоятелства: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Б. срещу „СОФ КЪНЕКТ“ АД с правно основание чл. 344, 2 ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Ищецът твърди, че е изпълнявал длъжност „Сътрудник охрана“, отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“ в ответното дружество, но е уволнен дисциплинарно затова, че по време на изпълнение на службата на 30.09.22г., когато е работил с рентгеново оборудване е пропуснал 4 куфара и 4бр. раници със съдържание 18600 къса цигари. С действията си бил нарушил разпоредбите на Раздел V, позиция №3,т.11 от Процедура №400, с която е бил запознат срещу подпис, че когато се усъмни, че в багажа има повече от 2-3 стека цигари е длъжен да уведоми служителя на позиция №4 за извършване на ръчно претърсване на багажа. Ищецът е посочил следните основания за незаконност на уволнението: не е извършил нарушението виновно, тъй като не бил обучен да разпознава цигари, при служене с рентгеново оборудване; не е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина; заповедта за дисциплинарно уволнение била подписана от лице без представителна власт. В срока за отговор работодателят е възразил, че ищецът е действал виновно, тъй като е знаел и можел да разпознае цигари при служене с рентгеново оборудване и че нарушението било тежко, тъй като били нарушени императивни разпоредби на чл.33, ал.2 Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, както и чл. 233 Закона за митниците. Въззивният съд е приел, че възражението на ищеца за невиновно поведение е неоснователно. Ищецът бил длъжен съгласно т. 11 от Процедура № 400, че когато рентгеновият оператор се усъмни или установи, че в багажа са налични голямо количество цигари (повече от 2-3 стека), същият е длъжен да информира служителя на позиция 4 за извършване на ръчно претърсване на багажа и сътрудник охрана супервайзър на пункт за проверка за предприемане на последващи действия. Освен това ищецът е бил обучен да разпознава цигари при работата с рентгеново оборудване- преминал бил курс на обучение и издържал изпита, включително теоретичен и практически. Освен това нарушението на трудовата дисциплина било тежко по смисъла на чл. 189 КТ, тъй като трудовите функции на ищеца били свързани с осигуряване на сигурността на въздухоплаването; с опазването на живота и здравето на множество хора; с авторитета и доброто име на оператора като летищен оператор, на който е възложено опазването на сигурността на полетите. При осъществяване на трудовите си функции служителят бил допуснал грубо нарушение на трудовата дисциплина, като пропуснал преминаването на 4 броя куфара и 4 броя раници, пълни с общо 18 600 къса цигари, без да вземе необходимите мерки, възложени му и известни нему с Процедура № 400, вменяваща задължение за уведомяване на служителя на позиция 4 за извършване на ръчно претърсване на багажа, както и на СО-СПП за предприемане на последващи действия, когато служителят установи или се усъмни, че в багажа е налично голямо количество цигари – повече от 2-3 стека. Нарушението било тежко и с оглед неблагоприятните последици, които можело да настъпят вследствие извършеното нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на вменените на служителя задължения, а именно предпоставка за нарушаване на разпоредбите на чл. 33 ЗТТСИ и чл. 233 ЗМ – безконтролно преминаване на голям брой акцизни стоки през границата на Република България. Ищецът е обжалвал въззивното решение в посочените части. В изложението към касационната жалба твърди наличието на очевидна неправилност и противоречие на въззивното решение с практика на ВКС. Не е формулиран правен въпрос. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Възражението на ответника, че не бил обучен, не го ползва, не изключва вината му, защото трудовото задължение за сигнализиране относно извършване на ръчна проверка на багажа включва единствено и само наличието на съмнение при рентгеновата проверка за наличието на стекове цигари. Фактическото незнание за това как изглежда изображението на стек цигари при рентгенова проверка, поражда у ищеца предположение за вероятно наличието или не на стекове цигари в ръчния багаж. Съществуването на вероятност за ищеца в ръчния багаж да има стекове цигари представлява съмнение за наличието на този факт, откъдето произтича и задължението на ищеца, поради съмнение, да сигнализира за ръчна проверка за всеки преминал багаж. Това задължение на трудовата дисциплина не е извършено и така е допуснато нарушение на чл.133 ЗТТСИ и чл.233 ЗМ. Налице е виновно неизпълнение на трудово задължение, с което е била застрашена финансовата и данъчна система на държавата, поради което нарушението на трудовата дисциплина е тежко нарушение по смисъла на чл. 189 КТ. Въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото логически са обосновани изводите на съда за виновно нарушение на трудовата дисциплина и тежките последици на нарушението. Освен това не е формулиран въпрос в изложението, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с диспозитивното начало в процеса, ВКС не може служебно да извежда въпроса, по който евентуално да се допусне касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО