Определение № 1394 от 08.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2847/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответнното дружество „ЕстеМед“ ЕООД, [населено място], чрез адв.В. М. от САК, срещу решение № 531/14.08.2024г. по възз.т.д.№ 168/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 260385/06.11.2023г. по т.д.№ 2263/2020г. на СГС, с което „ЕстеМед“ ЕООД е прекратено, на осн. чл.517, ал.4 ГПК, поради насочване на принудителното изпълнение по изп.д.№ 20197810400347 чрез налагане на запор върху всички дружествените дялове на длъжника Л. Д. П. от капитала на „ЕстеМед“ ЕООД.

В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост/ чл.281, т.2 ГПК/ и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост/ чл.281, т.3 ГПК/. Според касатора искът е недопустим, тъй като е преждевременно предявен - преди да бъде връчено от ЧСИ изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за необсъждане на доводите във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, за непроизнасяне по направеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане на ССЕ, за неанализиране на доказателствата по делото и за неизлагане на мотиви /нарушения на чл.235 и чл.272 ГПК/. Според касатора искът е неоснователен, тъй като длъжникът не е имал вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял нито към 17.07.2019г., когато взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, нито към датата на подаване на исковата молба/ 23.11.2020г., нито към момента на връчване на ИМ/12.02.2021г./, съответно, взискателят не е имал качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производство по ликвидация. По тези съображения искането е за касиране на решението и за връщане на делото за ново разглеждане или за отхвърляне на иска. Претендира се за присъждане на направените разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен основанията за директен достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, са въведени едновременно основанията по т.1/ с позоваване на решение по т.д.№ 1753/2016г., I т.о., и определения по т.д.№ 1540/2018г., II т.о., и т.д.№ 943/2021г., I т.о./, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

Първа група:

1. При какви условия или предпоставки предявен иск на основание чл. 517, ал.4 ГПК подлежи на отхвърляне, респективно на уважаване?

2. Подлежи ли на отхвърляне иск по чл. 517, ал.4 ГПК в случай, че по делото не са събрани доказателства и не е спорен фактът, че вземането на взискателя в изпълнителния процес не е удовлетворено?

3. Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да съобразява вписани промени в правно-организационната форма на ответника след предявяване на иска на основание чл 517, ал.4 ГПК/ в смисъл на - предполагаща иск по чл. 517, ал.4 ГПК/ и да изследва предпоставките за уважаване на иск с правно основание. чл.517, ал.3 ГПК?

4. Следва ли съдът при предявен иск по чл. 517, ал.4 ГПК да изследва и съобразява конкретна стойност на ликвидационен дял на едноличен собственик на капитала?

Основанията едновременно по т. 1 и т. 3 на чл 280, ал.1 ГПК са въведени по следните въпроси:

Втора група:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други- не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?

2. Нарушена ли е разпоредбата на чл.272 ГПК, при положение, че въззивният съд не се е позовал на нея в решението си, а в него липсва изложение на фактите и обстоятелствата по делото, липсва анализ на събраните доказателства, липсва посочване на това какво е прието от фактическа и правна страна, а са налице мотиви единствено по жалбите на страните?

3. Отговарят ли на критерия за необоснованост мотивите на оспореното съдебно решение, ако не може да се проследи логическата последователност и свързаност на процеса на формиране на воля? Налице ли е очевидна неправилност на обжалвания акт?

4. Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса?

Основанията по т.1, 2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК са въведени по следните въпроси:

Трета група:

1. Допустимо ли е да се налага запор върху дружествени дялове в търговско дружество, притежавани от физическо лице-съдружник, и в последствие да се иска прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал.4 ГПК за задължения на същото лице, поети в качеството му на физическо лице като солидарен длъжник, по повод на които е предприето принудителното изпълнение?

2. Обусловени ли са действията на съдебния изпълнител, предхождащи овластяването за предявяване на иска по чл. 517, ал.4 ГПК, от уведомяване на длъжника за предприетите срещу дружеството действия във връзка със задължения на физическото лице?

3. Съставлява ли предпоставка за предприемане на действията по чл. 517, ал.4 ГПК изчерпването на способите за принудително изпълнение и върху другото налично имущество на едноличния собственик на капитала- длъжник, различно от дружествените дялове?

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна –ищеца „Финансова къща-Логос – ТМ“ АД, [населено място].

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства, водещи до промяна на установената фактическа обстановка, а страните не спорят по установените факти, поради което е препратил към неоспорените фактически констатации на първоинстанционния съд, на осн. чл.272 ГПК. Приел е, че страните спорят по направените правни изводи, но ги е споделил и също така е препратил към тях, на осн. чл.272 ГПК. Съставът на апелативния съд е обсъдил, но е счел за неоснователно възражението, че не е връчено от ЧСИ изявлението на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, приемайки, че това не е необходимо в разглежданата хипотеза на чл.517, ал.4 ГПК, в която изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството. Изтъкнал е, че правото на иск е редовно упражнено, тъй като ищецът е овластен да предяви иска по чл.517, ал.4 ГПК с постановление на ЧСИ от 17.07.2019г., издадено в изпълнителното производство, в което ищецът е взискател, а едноличният собственик на капитала на ответното дружество - длъжник. Същевременно е констатирал, че вземането на взискателя е установено с влязло в сила на 22.06.2023г. съдебно решение, на 03.07.2019г. е вписан запор върху дружествените дялове на длъжника от капитала на ответното дружество по партидата на дружеството в ТР, а към 25.10.2023г./съгласно удостоверение на ЧСИ/ вземанията на ищеца по изпълнителното дело не са напълно удовлетворени. Въззивният съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на чл.146 и чл.235 ГПК, но ги е намерил за неоснователни. Намерил е за неотносимо за предявения иск по чл.517, ал.4 ГПК наличието на вземане на длъжника към дружеството за равностойността на дружествения му дял.

Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на обжалване.

Относно иска по чл.517, ал.3, съответно чл.517, ал.4 ГПК, е формирана съдебна практика на касационния съд, обективирана в постановените по чл.290 ГПК решение № 138/12.07.2017г. по т.д.№ 1753/2016г., I т.о., и решение № 30/12.06.2018г. по т.д.№ 1872/2017г., І т.о., които се споделят от настоящия състав. Даденият правораздавателен отговор е, че искът по чл.517 ал.4 ГПК, съответно по чл.517, ал.3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала в ЕООД, на всички или на някои/ чл.517, ал.3 ГПК/съдружници в ООД да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл.517, ал.3, съответно чл.517, ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът е взискател, а дружеството – ответник по иска по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване от съдебния изпълнител на взискателя за предявяване на иска. Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху всички дружествени дялове/както и - само в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК - изявление за прекратяване участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството–ответник и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството – трето задължено лице/. Предмет на иска по чл.517 ал.3 ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл.517, ал.1 и ал.3 ТЗ. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело. Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника - длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. След налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. При кумулативното наличие на посочените законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. Разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. Отхвърлянето на иска по чл.398б ГПК /отм./, аналогичен на този по чл.517, ал.3 ГПК, е възможно само ако при разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя равностойността на дружествения дял на длъжника по чл.125, ал.3 ТЗ или, че вземането към съдружника - длъжник е удовлетворено по друг начин. Предпоставките за уважаване на исковете по чл.517 ал.3 и чл.517 ал.4 от ГПК са идентични, като в хипотезата на чл.517 ал.4 от ГПК не следва да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ и изискването за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжниците в дружеството. Тези изисквания не се прилагат, тъй като всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са собственост на длъжника. Съображенията относно предмета на производството по чл.517 ал.3 от ГПК са изцяло приложими и към производството по чл.517 ал.4 от ГПК, съответно доказването на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор не е предпоставка за уважаването на предявения иск по чл.517 ал.4 от ГПК.

При служебната проверка и на въведените от касатори доводи не се констатира вероятност решението да е нищожно и/или недопустимо. Към момента на предявяване на иска /20.11.2020г./ и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд/ 22.05.2024г./ е висящо изпълнително производство, в което ищецът е взискател, а длъжникът е едноличен собственик на капитала на ответното ЕООД, по което принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове на длъжника от капитала на ответното дружество. Към момента на предяваване на иска ищецът е бил овластен с постановление на съдебния изпълнител от 17.07.2019г. да предяви иска за прекратяване на ответното дружество. Постановлението на ЧСИ за овластяване на взискателя да предяви иска е доказателство за факта на налагане на запор върху всички дружествени дялове на длъжника от капитала на ответното дружество, което обостоятелство е и самостоятелно доказано и това не се оспорва.

Извън дължимата служебна проверка за валидност и допустимост, допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационният съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните – аргумент от чл. 5 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и др.

Първите три въпроса от първата група не удовлетворяват изискването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т. 1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Първите два въпроса са твърде общо формулирани и по тях е невъзможно даването на общоважим отговор, извън конкретиката на всеки спор. Третият въпрос за относимостта към спора по иска по чл.517, ал.4 ГПК на промяната в правно-организационната форма на ответника след предявяване на иска по чл.517 ГПК не е обсъждан от въззивния съд, като той не съответства нито на данните по делото, нито на въведените касационни основания.

Четвъртият въпрос от първата група за относимостта към спора на конкретната стойност на ликвидационен дял на едноличен собственик на капитала е обсъден от въззивния съд и направеният по него извод се оспорва в касационната жалба. Неоснователността на искането за допускане на обжалване произтича от липсата на въведените допълнителни предпоставки. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с формираната съдебна практика по чл.517, ал.3, съответно ал.4 ГПК, споделяна от настоящия състав, приемаща, че тези разпоредби не могат да се прилагат разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в предвидения фактически състав, както и, че предмет на иска по чл.517 ал.3, съответно ал.4 ГПК, не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ. Ето защо липсва въведеното допълнително основание за допускане на обжалване по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК. Тъй като не се налага промяна или осъвременяване на създадената по този въпрос съдебна практика, отсъства и въведеното допълнително основание за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Изцяло необосновано от касатора е приложното поле на въведеното допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.2 ГПК, като не са въведени никакви доводи за противоречие на даденото разрешение с актове на КСРБ или на СЕС.

Въпросите от втората група са процесуалноправни и са свързани с правомощията на въззивната инстанция да обсъди доказателствата по делото в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора, и да мотивира решението, както и относно приложението на чл.272 ГПК. Видно от мотивите на въззивния акт, не се констатира отклонение от формираната по тях съдебна практика. Въззивният съд е възприел изцяло неоспорените фактически констатации на първоинстанционния съд и е препратил към тях. Споделил е и оспорените с въззивната жалба правни изводи и също е препратил към тях. Същевременно, въззивният съд е изложил свои собствени правни съображения за допустимостта и основателността на предявения иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК. Правилността на направените изводи не е предмет на селективната фаза на касационното производство.

По въпросите от третата група отсъства общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Те не са обсъждани от въззивния съд и по тях не са формирани мотиви. Въззивният състав не е коментирал дали са били налице предпоставките за налагане на запор върху дружествените дялове в ответното търговско дружество за задължения, поети солидарно от едноличния собственик като ФЛ, по повод на които е предприето принудителното изпълнение; дали длъжникът е бил уведомен за предприетите срещу дружеството действия и дали са били изчерпани способите за принудително изпълнение върху другото налично имущество на длъжника. По тези въпроси отсъстват и въведените допълнителни предпоставки за допускане на обжалване. Не се налага промяна или осъвременяване на съдебната практика по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК, с която въззивното решение е изцяло съобразено, приемаща, че разпоредбите на чл.517, ал.3, съответно ал.4 ГПК не подлежат на разширително тълкуване и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в предвидения фактически състав. Не е обосновано приложното поле на въведеното допълнително основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.

Не се констатира наличие и на поддържаното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Изведена от практиката на касационния съд, като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, очевидната неправилност трябва да може да бъде бъде констатирана пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт. Очевидно неправилен е въззивният съдебен акт при приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма или когато е налице явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, според неоснователно поддържаното от касатора. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъдени само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: