Определение № 296 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение27.03.2018 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1347/04.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 1301/2016 г. от ІV състав на Окръжен съд – Варна. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Т. против решение № 1347/04.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 1301/2016 г. от ІV състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С решението се, въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.228, ал.1 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл. Съдът е приел, че установеното със свидетелски показания не доказва възникването, съдържанието и прекратяването на сключен трудов договор ищеца и [фирма], като е прието, че липсва всякаква индикация, че дружеството е договаряло в качеството на работодател за конкретна работа с елементите на трудово правоотношение- чл.66 и 67 от КТ. Прието е, че няма и твърдения за подписано съглашение между ищеца като работник / служител/, и дружеството като работодател, в изискуемата писмена форма- чл.61 и чл.62 от КТ. Въз основа на горното, съдът е приел, че всички претенции, основани на разпоредбите на чл. 344, ал.1, т.1 и т.2, и т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ, остават недоказани и по същество са неоснователни, както и искането за дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за периода от 19.03.2015г. до 29.03.2015г., в размер на 40лв., на основание чл.128, т.2 от КТ. Прието е, че разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ въвежда принципа на добросъвестно изпълнение на трудовите права и задължения, когато те са основани на валидно трудово правоотношение. Работникът би бил добросъвестен, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел, предоставяйки работна сила. В конкретния случай, съдът е приел, че няма убедителни доказателства, че ищецът е приел да изпълнява възложената работа по трудово правоотношение и е бил запознат с условията на договора, като е прието за неоснователно и необосновано възражението, че работодателят е нарушил трудовото законодателство, предвид задължението по чл.63, ал.1 и 2 от КТ да оформи трудовия договор и да предостави на работника екземпляр от него, подписан от двете страни, преди постъпването му на работа. По предявения иск с правно основание чл.228 ЗЗД съдът е приел, че предпоставки за уважаване на исковата претенция не са налице, тъй като дори да се приеме само по свидетелски показания, че ищецът е бил нает по договор за поръчка, считано от 19.03.2015г., няма данни, че договорното правоотношение е възникнало с ответното дружество, и за определящите го елементи- предмет, възнаграждение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че съдът е приел, че тежестта от оборване на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ е на страната по трудовото правоотношение, която се позовава на нея, а не на този, който я оспорва. На първо място, съдът не се е произнесъл по доказателствената тежест от оспорването на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ, а неговите изводи в тази насока са свързани с липсата на злоупотреба с права в тази насока, тъй като е приел, че липсва възникнало трудово правоотношение изобщо, оттам и неприложимостта на сочената законова разпоредба. На следващо място, този довод не е въведен в спора с исковата молба, както и с уточняващите молби и въззивният съд не е дължал произнасяне по него. Предвид изложеното, липсва соченото противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.8, ал.2 КТ, поради което и касационното обжалване не следва да се допуска, доколкото това е единствения правен въпрос, сочен от касатора в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване. Правни въпроси относно произнасянето на съда по евентуалния иск не се сочат, а съдът не действува служебно по допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС
Цитирани разпоредби
13- чл. 344, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 228 ЗЗД
- чл. 228, ал. 1 ЗЗД
- чл. 128, т. 2 КТ
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 62 КТ
- чл. 8, ал. 2 КТ
- чл. 8, ал. 1 КТ
- чл. 61
- чл. 63, ал. 1
- чл. 66