Определение № 818 от 06.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ТРАНСФУЗИОННА ХЕМАТОЛОГИЯ гр. СОФИЯ с пълномощник адв. М. П. от САК срещу решение №2854 от 08.04.2016г по гр.дело № 13754/2015г. на Софийски градски съд, в частта, с което е потвърдено решение от 01.10.2015г по гр.д №19284/2015г на Софийски районен съд по трудов спор за законосъобразност на дисциплинарно уволнение, признато за незаконно поради нарушение на чл.193 ал.1 КТ без да се разглежда трудовия спор по същество, съответно исковете по чл. 344 ал.1 т.1 ,2 и 3 от КТ са уважени. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва въпроса за приложението на императивната норма на чл. 193 ал.1 КТ и даването но работодателя на срок за обяснения. Изтъква се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, подкрепено със съдебна практика на ВКС по чл. 290, чл. 291 ГПК (реш.857/2011 по гр.д №1068/2009 ІV г.о,реш.№221/2014г по 7639/2013 ІVг.о ,реш. № 272/2014г по гр.д № 145/2014г ІV г.о ) при какви обстоятелства даден срок може да се приеме за недостатъчен с оглед реалната възможност да се дадат обяснения. Ответницата по касационната жалба М. В. В. е заявила отговор.цитираните решения не могат да обосноват защитната теза на касатора, нямат отношения към настоящия спор .Въззивният съд правилно е приложил разрешението, че срокът за обяснения следва да е съобразен с реалните възможности за работника да ги даде и в случая се касае за обстоятелства, посочени в решение №137/2010 гр.д №20/2009 ІV г.о на ВКС, като налагащи по- дълъг срок. В обжалваното решение ,изискването на чл. 193 ал.1 КТ е прието за нарушено от работодателя при налагане на дисциплинарно наказание уволнение за посочени в 9 точки различни нарушения, съгласно заповед №РД-15/27.02.2015г на министъра на здравеопазването, поради това ,че с писмо изх.№74-7-9/25.02.2015г министърът е изискал даване на обяснения в 23 точки - констатирани в резултат на проверка нарушения, като е поискано ищцата В. - директор на НЦТХ, да представи писмени обяснения най-късно до 12 часа на следващия ден – 26.02.2015г като при твърдения да се посочат и доказателствата, а писмото е било връчено на последната в 17.00 часа на 25.02.2015г.Обяснения по всички 23 точки са били депозирани писмено в дадения от работодателя срок. На свой ред въззивният съд е приел ,че на В. не е била дадена реална възможност да даде обяснения и е налице формално основание за отмяна на уволнението. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Върховен касационен съд възприема довода за разрешен в противоречие с установената практика на ВКС въпрос за прилагане на императивната разпоредба на чл. 193, ал.1 КТ при даден от работодателя срок за представяне на писмени обяснения, когато се касае за поискани обяснения при множество констатирани отделни нарушения ( в 23 точки), по всяко от тях .Недостатъчност на срока въззивният съд е преценил като основание за прилагане на чл. 193, ал.2 КТ, без да изследва отразил ли се е дадения кратък срок - до 12.00 часа на следващия ден, на възможността за депозиране на обяснения, на съдържанието им, или на възможността работодателят да ги вземе предвид. Срокът е приет за недостатъчен като цяло, без оглед на фактите по всяко от множеството вменени нарушения, които са различни и без оглед и на реалните обяснения, дадени от ищцата по всяко от твърденията (също в 23 точки) в указания срок. В трайно установената практика на ВКС ( реш.440/2002 гр.д №784/2001 ІІІг.о, реш.№171/2010 гр.д №68/2009І г.о, реш. 857/2011 ,гр.д №1068/2009ІV г.о и др.) при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл.193 ал.1 КТ с оглед защитния характер на нормата и възможността дисциплинарният орган да прецени всички обстоятелства. (реш.№137/2010г., гр.д №20/2009, ІV г.о). Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения се преценява с оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай - отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от справки по документи и пр., която конкретност предпоставя и една друга необходимост: преценката по чл. 193 ал.1 КТ, респ. чл. 193,ал.3 КТ съдът да прави за всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно наказание. Друг е обективирания във въззивното решение подход. Ето защо произнасянето на СГС по въпроса в изложението обуславя допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед на което Върховният касационен съд, ІІІг.о.